Страната ни преживява поредна политическа криза. Води се кървава война в Украйна. Израел се опитва да се справи с терористите от Хамас. Светът е заплашван от Путин с ядрена война. Българите са разделени. Но това не е само тяхна драма. Няма ги българските интелектуалци и учени, няма ги творците, които да заявят ясна позиция по отношение на войната, хилядите жертви и разрушенията в Украйна. Лоша тишина витае там, където в историята ни най-светлите умове са давали сила, кураж и надежда на българския народ.
Пред очите ни бе построен за рекордно кратък срок газопровод, който някои наричат Турски поток, а Бойко Борисов – Балкански. Всички виждахме как в този строеж се наливат български милиарди, когато хората имаха нужда от по-високи заплати и пенсии, от по-добро здравеопазване и образование. Наблюдавахме как като премиер Борисов летеше над разкопаната земя и рапортуваше на Путин за ударното преизпълнение на срокове. А долу тръбите полагаха руски и беларуски работници, охранявани от руски гардове, въоръжени с автомати. На наша, българска територия.
Малцина надигнаха глас срещу това престъпление и бяха преследвани от режима на Борисов и неговите служби и прокуратура. Да, знаехме, че са негови и му служат като бухалки.
Българските интелектуалци обаче мълчаха. Но не спираха да подписват призиви за издигане на един или друг кандидат за президент, за защита на съветски паметници и срещу творци, дръзнали да изрекат остри думи по адрес на властта.
А би трябвало да поискат разследване на Борисов и Путин за техния поток, осигурил на кремълския сатрап още един „аргумент“, за да нападне Украйна.
Преди дни прочетохме обръщението на 40 Нобелови лауреати, обединени в гневен призив към лидери и политици от целия свят да спрат лудостта и агресията на диктатора от Кремъл. Според тях е крайно време търпението и толерантността към кървавия диктатор да преминат в решителни действия. Преди година 173 нобелисти в декларация написаха, че Путин се държи като Хитлер, когато нахлува в Полша през 1939 г.
Включиха се и неколцина български учени и икономисти. Къде е т.нар. културен и просвещенски елит обаче? Защо от медиите се чуват само гласове на певци и актьори, хвалещи се един друг и рекламиращи поредните си концерти и премиерни спектакли и филми? Части от света вече горят. Агресорът е пред портата. Не го ли виждат? Не осъзнават ли драматизма на ситуацията! Само реалитита и шоута ли заслужава българинът?
В деня на подписването на Ньойския договор в софийската църква „Света Неделя” се отслужва панихида за загиналите по бойните полета по време на Първата световна война.
След края на службата, покрусени граждани спонтанно тръгват към къщата на народния поет Иван Вазов. Стотици отиват при своя духовен патриарх да потърсят утеха и съвет, накъде да поемат в туй жестоко време.
По-късно кураж на хората вливат Гео Милев, Йосиф Хербст, Сергей Румянцев… Плащайки с живота си защитата на народните идеали и въжделения. Появяват се и пламенните рисунки и карикатури на Александър Божинов и Илия Бешков… Днес ги няма (с малки, но слава Богу ярки изключения), никой не се сеща за тях. А имаме нужда, дявол да го вземе.
Времето стана опасно, злокобно, разнасящо като изхвърлен боклук от прозорците некадърността на политиците и тяхното черно предателство към обществените тревоги и щения.
Когато Хитлер идва на власт, великият учен Алберт Айнщайн е в Америка. Издигането на лудия ефрейтор не е голяма изненада за Айнщайн. Само два дни след като Хитлер заема новата си длъжност на канцлер, ученият се обръща към ръководството на Пруската академия на науките с молба да бъдат прекратени отношенията му с нея.
В лично писмо до своята близка приятелка Маргарита Лебах на 27 февруари 1933 г. Айнщайн пише: „Заради Хитлер реших да не стъпвам повече на германска земя...“ (Днес стотици достойни синове и дъщери на Русия, творци и учени, напускат родината си заради Путин.)
В навечерието на заминаването си от Лос Анджелис на 12 март Айнщайн дава интервю за изданието New York World Telegram. Изявлението му, направено в това интервю, веднага е препечатано от вестници по целия свят. С простички, но убедителни думи физикът интелектуалец описва ситуацията в Германия:
ИСТОРИЧЕСКИТЕ ДУМИ НА АЙНЩАЙН:
„Докато имам възможност, ще бъда само в страна, в която цари политическата свобода, толерантността и равенството на всички граждани пред закона.
Политическата свобода означава възможност да изразявате своите убеждения устно и писмено, толерантността означава внимание към убежденията на всеки индивид. В момента тези условия не са изпълнени в Германия. Там се преследват тези, които в международното разбиране имат най-високи заслуги, включително и водещи артисти. Като всеки индивид, всяка социална организация може да се разболее психически, особено когато животът в страната стане труден. Други нации трябва да помогнат да оцелеят при такава болест. Надявам се, че в Германия скоро ще възникнат демократични отношения и че велики германци като Кант и Гьоте не само ще бъдат чествани от хората на празници и годишнини, но че основните идеи на тези гении ще проникнат в обществения живот и съзнанието на всеки гражданин."
Заменете Германия с Русия и ще зазвучи казаното от Айнщайн все едно е казано днес.
Фалшивото спотайване на родни интелектуалци зад фрази за руската култура и наука издава страх. От редичките им дочуваме хилавото идеологическо ехо от уж отречени времена. Това издава покорство пред силата и варварщината. И не пролетен вятър, а свирепия бора превръща в кубчета лед зародилия се крехък порив към свобода. Българинът е сам. За пореден път. Объркан.
Осиротяхме откъм елит.
Опитите на малцината бунтари да извадят обществото от политическата анестезия биват давени от тролските девет бала вълни на продажници и слуги на Кремъл.
Ще доживеем ли?
Огнян Стефанов
