Всички плавателни съдове, регистрирани в държави от Шенгенското пространство вече имат свободен достъп до всички пристанища на територията на България, независимо дали на тях има или няма гранични пунктове за контрол.
Бреговата охрана вече трябва да следи внимателно движението на тези кораби и яхти и да ги проверява, ако има данни, че преди да навлезнат в нашите териториални води те са акостирали на външни за Шенген пристанища, предаде БНТ.
В момента Гранична полиция разполага с 9 катера, които денонощно патрулират в териториалните ни води от Резово до Дуранкулак. До момента всеки плавателен съд от чужда държава беше длъжен първо да акостира на някое от четирите пристанища, които имат пунктове за граничен контрол и след това да продължи към някое от т.н. "вътрешни пристанища", било то яхтени или други.
Сега вече това се променя и плавателните съдове, регистрирани в страни от Шенген, имат свободен достъп до всички пристанища по черноморското ни крайбрежие. Естествено яхтите са най-голямото предизвикателство, защото независимо дали идват от Пирея, Кан или Барселона е възможно преминавайки през Мраморно море и Босфора по пътя си към България да са акостирали на някое от пристанищата в Турция - тогава вече подлежат на граничен контрол, но не и на задължението да влязат първо в пристанище с граничен пункт.
Черно море се смята за опасен маршрут и това е една от причините, поради които анализите сочат, че не се очаква проблем с нелегалния трафик.
Освен това входната точка е през Босфора и контролът е високо ефективен. През тази година, например, все още няма засечени плавателни съдове с нелегален трафик на хора. През миналата година има засечени 2 лодки, те са били по метода "ранно откриване" и не са допуснати да влязат в български териториални води, а след подаване на информация към турската брегова охрана тя ги е върнала обратно.
През 2022 година са засечени и задържани 2 плавателни съда с общо 54 незаконни мигранти и един каналджия. На този фон доста по-различно стоят нещата по Източния средиземноморски маршрут, който се оказва основен за миграните. Той е между бреговете на Турция и Гърция и само за първите два месеца на тази година там Фронтекс са регистрирали над 9000 нелегални мигранти, които са успели да преминат към гръцките острови. По данните на различни агенции, през последните 10 години, над 98% от плавателните съдове с нелегални мигранти навлезли във водите на Черно море са задържани от граничните власти на България и Румъния.
Граничният патрулен кораб "Балчик" е най-новият и най-модерният в българската брегова охрана. Сред присъединяването на страната ни в Шенген той ще бъде и основният, с който ще се контролират яхтите и корабите, които са регистрирани в страните-членки и имат свободен достъп до всички български пристанища.
"Има две бордови лодки, с които може да се извършват проверки на всякакви съдове, от малки яхти и риболовни кораби до големи транспортни кораби", каза инсп. Александър Бонев, командир на граничен полицейски кораб "Балчик".
Достъпът до български териториални води от Средиземно и Егейско море минава през Дарданелите, Мраморно море и Босфора. Всеки от плавателните съдове е възможно по пътя си да престои на пристанище, което е извън територията на Европейския съюз. Проверка на такава яхта се наложи да бъде направена в наши териториални води.
"Преди малко извършихме бордова проверка на малък плавателен съд. По принцип съгласно анализа на риска, наши цели, които открием в морското пространство, се налага да им се извърши т.н. "бордова проверка", за да се убедим, че лицата на борда са тези, за които се представят и кораба или плавателни съд не нарушава законите на Република България", обясни още инсп. Александър Бонев.
Освен проверка на вода, граничните патрули могат да следят движението на такива яхти към пристанището, което е заявило, че ще ги приеме. Повечето яхти, които пристигат у нас, се насочват към яхтения пристан на Св. Влас. Когато плавателния съд навлезе във водите северно от Бургас към марината се изпраща мобилен екип на "Гранична полиция".
"Защото Черно море е свободна зона за корабоплаване, съответно яхта, която е от ЕС може да идва и от трета страна. Когато идва от трета страна, тя подлежи на пълна проверка', заяви инсп. Александър Бонев.
По правила проверката се извършва при акостирането на яхтата на пристанището и преди пътуващите в нея да слязат от борда. Круизните и търговските кораби, които пристигат у нас от шенгенски пристанища, също няма да преминават задължително през гранична проверка.
"Плавателните съдове, които пристигат в Пристанище Варна, така или иначе ще подлежат на изчерпателен анализ на риска, за рисковете за нелегална миграция, контрабанда и други проблеми, които могат да създадат корабите. Ние оценяваме последни пристанища, състав на екипажа, предишни нарушения и други случаи, които могат да доведат до нарушаване на сигурността на държавата", подчерта Павел Йорданов, началник на ГКПП “Пристанище Варна”.
При преценка за завишен риск, търговски или круизен кораб, дори дошъл от Шенгенско пристанище, ще бъде подложен на полицейска проверка. Когато бъде преценено, че пътниците от плавателния съд трябва да преминат и гранична проверка, тя ще се извършва на специално оборудвани за целта терминали.
ФрогНюз
