Правото на парично обезщетение за безработица в България се преценява въз основа на заявление по образец, приложение № 1 към Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), подадено от безработния до избрано от него териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ).
Заявлението може да бъде подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ, чрез електронна административна услуга „Подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО“; по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК), издаден от Националния осигурителен институт, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Министерство на електронното управление като съобщение до профила в ССЕВ на избрано от безработното лице териториално поделение на НОИ или на хартиен носител в дирекция „Бюро по труда“ по постоянен или настоящ адрес.
За да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица в Република България, заявителите трябва да отговарят на няколко условия, обясняват от НОИ:
- да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването;
- да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
- да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в България, или пенсия за старост в друга държава или да не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия;
- да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство или законодателството на друга държава.
Когато лицата са работили в чужбина, освен разпоредбите на националното ни законодателство, приложение намират и правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 и международните договори в областта на социалното осигуряване и социалната сигурност, по които България е страна и в които се съдържат разпоредби, регламентиращи администрирането на паричните обезщетения за безработица.
Когато човекът е работил в друга държава-членка на ЕС, ЕИП или Швейцария, компетентна държава да отпусне парично обезщетение за безработица по правило е държавата, в която той е бил нает преди да остане безработен. В този случай безработният може да ползва осигурителния си стаж, придобит по законодателството на други държави-членки на ЕС, ЕИП или Швейцария за да придобие право на обезщетение в държавата по последна заетост, ако осигурителните му периоди в тази държава не са достатъчни.
При използването на правилата за сумиране, приложими към обезщетенията за безработица, обаче съществува едно важно ограничение. Прилагането на разпоредбите за сумиране зависи от условието лицето да има завършени осигурителни периоди или периоди на заетост, съгласно разпоредбите на законодателството, по което се претендира за обезщетение.
От правилото, че компетентна държава да отпусне парично обезщетение за безработица по правило е държавата, в която съответното лице е било наето преди да остане безработно, има едно важно изключение, съгласно което напълно безработно лице, което по време на последната си дейност в държава членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване, като получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване. Важно условие за получаване на обезщетение по това законодателство е безработното лице да е на разположение на службите по заетостта на държавата членка, от която иска да получава обезщетение за безработица, въпреки че то може като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
Определянето на вида на безработното лице (напълно безработно или частично безработно) зависи от това дали между работника и работодателя съществува или се поддържа определена връзка от трудово-правно договорно естество, а не от продължителността на евентуални временни преустановявания на дейността на работника.
Когато лицето е работило в държава, с която България има сключен и действащ международен договор в областта на социалното осигуряване и социалната сигурност, и в който се съдържат разпоредби, регламентиращи администрирането на паричните обезщетения за безработица, компетентна държава да отпусне парично обезщетение за безработица е държавата, в която съответното лице е било наето преди да остане безработно.
В случай че лицето е работило в държава, с която България няма действащ международен договор в областта на социалното осигуряване и социалната сигурност, в който са регламентирани правила за сумиране на стаж за обезщетения за безработица, то не може да използва осигурителните си периоди в тази държава за придобиване на право на обезщетение за безработица в България.
По отношение на изчисляване на размера на паричното обезщетение за безработица следва да се има предвид следното:
Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица Минималният дневен размер на обезщетението за безработица за 2024 г. е 18,00 лв. Максималният дневен размер на обезщетението за безработица за 2024 г. е 107,14 лв.
Ако в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период, пише още Pariteni.
Размерът и срокът за изплащане на паричното обезщетение за безработица зависи и от посочената от съответната държава причина за прекратяване на последната заетост. Ако причината за прекратяване на трудовия договор е например „прекратяване по взаимно съгласие” или „дисциплинарно уволнение”, лицето ще получи минималния размер на паричното обезщетение за срок от 4 месеца.
Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява трудова дейност – основание за задължително осигуряване по КСО или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок от 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.
Безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение, получават минималния дневен размер на обезщетението за безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок от 4 месеца.
