"Светът не бива да забравя, че в Украйна се води война. Ето защо трябва да говорим за нея, за да я спрем и да предотвратим нейното разпространение - за да не могат другите да почувстват това, което ние чувстваме".
Дни след като руските сили се оттеглиха от покрайнините на Киев в драматичните първи седмици на пълномащабната си инвазия преди две години, една снимка разкри какво е станало с изчезналия съпруг на Наталия Вербова.
Разглеждайки изображението на осем екзекутирани мъже, лежащи върху студен бетон в предградието Буча, направено от фотографа на "Associated Press" Вадим Гирда, тя се спира на мъж с лице надолу и вързани ръце. Не искала да повярва, че това е Андрий, който се присъединил към териториалната отбрана дни след инвазията, но бил задържан от руснаците.
Месец по-късно посетила моргата и разпознала чорапите, които му била подарила. Това бил Андрий.
"Никога няма да забравя локвата кръв под него. Когато видях тези снимки по целия свят, изпитах болка", казва тя, застанала над гроба на съпруга си. "Минаха две години, но за мен сякаш това се случи вчера. Нищо не се е променило", разказва тя пред "Associated Press".
След нахлуването си в Украйна руските войски бързо окупират Буча и остават там около месец. Когато украинските войски си възвръщат града, те намират това, което става известно като епицентър на жестокостите на войната.
Десетки тела на мъже, жени и деца лежат по улиците, в дворовете и домовете, както и в масови гробове. На някои от тях имало следи от изтезания. Ден след ден събирачите на трупове намираха мъртъвци в мазета, на врати, дълбоко в гората. Някогашното удобно предградие беше шокирано и мълчаливо.
Открити са повече от 400 тела. Украинските власти твърдят, че общият брой на загиналите не е уточнен, а много от тях все още са в неизвестност.
Днес, две години по-късно, Буча се развива. На хоризонта се виждат кранове, а по главната пътна артерия се очертават скелетите на бъдещите жилищни комплекси. Кафенета и ресторанти са отворени. Това са знаци на надежда и обновление там, където някога е имало само травма и отчаяние.
На местата, където набързо са били открити гробове с дървени кръстове, сега има мраморни надгробни плочи с портрети на герои от войната.
В съседното предградие Ирпин, където по време на руската окупация цели улици са разрушени и почернели, разрушеното се възстановява.
По случай втората годишнина от освобождаването на тези и други киевски предградия украинският президент Володимир Зеленски благодари на всички, които са участвали в тяхното обновяване. "Става дума за нещо повече от възстановяване на руините; става дума за запазване на идеята за свободен свят и нашата обединена Европа", каза той.
Но за тези, които са пострадали от най-тежките руски зверства, тези промени са козметични. За тези жители на Буча времето не е притъпило болката от загубата. Много от тях се борят да се примирят със случилото се с тях и техните близки.
Вербова е благодарна, че съпругът ѝ е получил по-постоянно място за почивка.
Той и останалите мъже са поставили блокада на пътя, за да попречат на руските войски да напреднат към Киев. По-късно те са открити от фотографа на AP Вадим Гирда да лежат пред една сграда на улица "Яблунска".
Те са били там в продължение на един месец, а размазаните им тела са се запазили от зимния студ. Едва след като руснаците се изтеглят от Буча, близките им могли да ги приберат.
Тези мъже трябва да бъдат считани за национални герои, казва Вербова.
Тя държи вещите на съпруга си - телефонния му указател и портфейла - като скъпоценности.
"Родителите не трябва да погребват децата си. Това не е справедливо", казва Олександър Туровски, чийто 35-годишен син Святослав също е бил убит от руснаците.
За разлика от по-голямата част от възраждащата се Буча, мястото, където са открити осемте мъже, е почти непокътнато. Техните портрети висят на стената на сградата заедно с цветя.
Туровски все още посещава мястото, за да се почувства по-близо до сина си.
"В 5 часа вечерта (след работа) все още имам чувството, че той ще влезе и ще каже: "Здравей, как си?" - казва той. "През всичките тези две години, дори повече от две години, го чакам. Въпреки че знам, че вече съм го погребал, все още чакам".
Светът не бива да забравя, че в Украйна се води война, каза той.
"Ето защо трябва да говорим за нея, за да я спрем и да предотвратим нейното разпространение", каза той. "За да не могат другите да почувстват това, което ние чувстваме".
Самя Кулаб, "Associated Press". Преводът със съкращения и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
