През цялата история на Русия царете са търсили начини да доминират в така наречената "близка чужбина" на своята разрастваща се империя. В днешния свят противоправното нахлуване на президента Владимир Путин в съседна Украйна следва тази стратегическа дъга. Ако той победи, логично е да насочи вниманието си към Молдова, следващата спирка по пътя към Източна Европа - и където руският сепаратистки анклав, Приднестровието, вече е окупиран от Русия.
Но наблизо има и друга много привлекателна цел: Западните Балкани. Неспокойният участък от територията в югоизточната част на Европа включва четири стабилни членки на Организацията на Северноатлантическия договор: Хърватия, Албания, Черна гора и Северна Македония. Но Кремъл е насочил погледа си към други награди: Сърбия, Косово и етнически разделената Босна и Херцеговина. Как Путин би могъл да се опита да разшири руското влияние и да подкопае ангажимента на Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз в това важно кътче на Европа?
Познавам добре този терен от времето, когато работех в НАТО и като общ военен командир на САЩ в Европа. Преди това служих в Балканските войни през 90-те години на миналия век като капитан на разрушител край бреговете на Сърбия, налагайки оръжейна блокада срещу агресивния й режим. През годините съм се срещал с повечето висши лидери в региона, включително със сръбския президент Александър Вучич, бившия хърватски президент Калинда Грабар-Китарович и Милорад Додик, настоящ лидер на Република Сръбска (етническата сръбска част на Босна).
След разпадането на Югославия в невероятно кървавите балкански войни между 1991 и 2001 г. загинаха стотици хиляди цивилни (например 8000 мюсюлмански мъже и момчета бяха избити в Сребреница през юли 1995 г.). Продължава да съществува напрежение между римокатолиците в Хърватия, православните християни предимно в Сърбия и мюсюлманите в Албания, Косово и Босна.
Путин се опитва да се възползва от тази незавършена история. Той знае, че ако държавите - членки на НАТО, бъдат въвлечени отново в охраната на размирните Балкани, те ще бъдат разсеяни от съсредоточаването си върху подкрепата за Украйна.
В Косово, бивш регион на Сърбия, който нито сърбите, нито руснаците признават за независима държава, все още има няколко хиляди миротворци на НАТО. Миналата година сръбските военни преминаха в състояние на повишена готовност, след като при размирици на протестиращи етнически сърби в Косово бяха ранени близо 100 войници на НАТО; това принуди алианса да изпрати няколкостотин допълнителни миротворци. Путин явно насърчава Сърбия да окаже натиск върху подкрепяното от НАТО правителство на Косово.
Той също така работи за дестабилизиране на разклатеното правителство на Босна и Херцеговина, което е разделено на странно тристранно председателство с по един представител на всеки от трите основни етнорелигиозни електорати. Най-опитният политически актьор е Додик, който е тясно свързан с Москва. Още преди десетилетие той ми говореше за необходимостта от отделяне на Република Сръбска, което на практика би унищожило страната. След това неговата отделна част щеше да се присъедини към самата Сърбия, създавайки по-голяма сръбска държава, което Путин с радост би одобрил.
Както каза пенсионираният контраадмирал Марк Монтгомъри, който беше мой офицер по плановете в Европейското командване на САЩ: "Това е същият тип предизвикателство, с което се сблъскахме преди десетилетие - Путин печели от това, че разбърква котела в други части на Европа, опитвайки се да отслаби доверието в НАТО и да ни отклони от подкрепата за Украйна."
За щастие Западът има възможности. За момента идеята за разполагане на батальони на НАТО в Украйна е малко вероятна. Така увеличаването на броя на войските, разположени в Косово сега, и изпреварването на размириците, които Путин се опитва да разпали, е възможно и има стратегически смисъл.
Това би било пример за ефективно регионално разделение на усилията в рамките на алианса: Държавите от НАТО на Балканите и в близост до тях (например Гърция и Италия) могат да се съсредоточат върху този регион. Източноевропейските и скандинавските членове могат да ръководят усилията за Украйна. Големите страни на запад - Франция, Германия, Обединеното кралство и САЩ - разполагат с достатъчно ресурси, за да участват и в двете.
Наред със силите за стабилизиране НАТО трябва да има предвид използването от Русия на т.нар. хибридна война. Путин умее да използва социалните медии, кампаниите за дезинформация и проруската пропаганда, за да създава напрежение извън границите си. НАТО трябва да използва собствените си информационни мрежи, за да разобличава и противодейства на тези фалшиви разкази. Ако руснаците решат да увеличат залога, те могат да използват кибератаки срещу електропреносната мрежа и други жизненоважни цели в Косово и несръбските части на Босна. Това би създало объркване и би засилило социалното недоволство. НАТО може да предостави по-добри системи за киберзащита на балканските съюзници и приятели.
И накрая, съществуват икономически стимули, които могат да противодействат на руската активност. Сърбия отчаяно желае членство в ЕС, както и Босна и Херцеговина. Техните лидери искат да могат да се ангажират със Запада и да избегнат санкции. Сръбският посланик в САЩ наскоро написа писмо, в което твърди, че Сърбия иска единствено мир. Сърбите могат да покажат, че са искрени, като отхвърлят манипулациите на Путин и позволят на Запада да се съсредоточи върху най-голямото си предизвикателство: Неморалната война на Русия в Украйна.
