Във връзка със спирането на български граждани на границата в събота от Министерство на външните работи обявиха, че не са задоволени от отговора на Сърбия.
Заместник-министърът на външните работи Константин Димитров коментира, че отговорът на сръбската страна, че са го направили с цел превенция на безредици не е задоволителен. В събота 8 автобуса с българи, заедно със симпатизанти на “Атака” и лидерът на партията Волен Сидеров бяха спрени от сръбските власти на граничния пункт Рибарци. Сръбската гранична полиция не допусна българите да влязат в Босилеград и да вземат участие в отбелязването на годишнината от Ньойския договор, с който Западните покрайнини са предадени на Сърбия.
Според Димитров държавата е взела адекватно отношение по въпроса. Той припомни, че сръбският посланик у нас беше извикан в МВнР веднага, след като народният представител Волен Сидеров индикира за проблем с достъпа на български граждани на сръбска територия.
„Беше изразено крайно недоумение защо български граждани не бяха допуснати на сръбска територия. Беше ни дадено обяснение със закъснение, че ставало дума за предугаждане възможни безредици, както се изразява сръбската страна. Изразихме недоумение от факта, че бяха спрени на българо-сръбската граница без доказани законови основания. Те имат основания да спират, без да обясняват защо, но това обяснение не ни удовлетворява“, коментира Димитров. Той подчерта, че Волен Сидеров и пътуващите с него симпатизанти на „Атака“ са искали съвсем законно да посетят Република Сърбия.
Часове след като бе върнат от границата със Сърбия Волен Сидеров организира митинг пред сръбското посолство в София и се закани, че ще сезира Европейския парламент за скандала. Сидеров заяви също така, че ако от сръбска страна не се извинят ще организира протести на границата и ще блокира преминаването на сръбски граждани на наша територия.
Ньойският договор е наложен на България от Великите сили в Антантата. Той слага края на участието ни в Първата световна война. Подписан е от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, а влиза в сила на 9 август 1920 г. С подписването на Ньойския договор от България е откъсната площ от 11 278 кв. км. с българско население. Така от територията ни е отрязана Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия. България е наказана да понесе и тежки репарации на обща стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка, които трябва да се платят за 37 г. при лихва от 5 процента.
