НОВИНИ


Европейска правда: Ще стане ли България отново проруска? Какво означават предсрочните избори за страната

12 3179 03.04.2024
Европейска правда: Ще стане ли България отново проруска? Какво означават предсрочните избори за страната
Николай Денков и Мария Габриел

България отива на нови парламентарни избори след около девет месеца управление на коалиция, съставена от два блока - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Това означава ли, че страната ще потъне в политическа криза за дълго време?


Припомняме: от април 2021 г. парламентарни избори в България са обявявани вече пет пъти. А сегашното, 49-то Народно събрание, което започна дейността си на 12 април 2023 г., успя да състави правителство едва на 6 юни.


Проблемите, които попречиха на формирането на правителството, останаха актуални. Вместо това предизвикателствата пред България се увеличиха.


И сред тях е възможността за по-нататъшно нарастване на популярността на проруските сили, които се стремят да променят външната политика на страната.


Защо България толкова дълго не можеше да излезе от политическата криза?


Сформирането на коалицията беше предшествано от трудни преговори между лидерите на изборите - консервативния проевропейски блок ГЕРБ-СДС ("Граждани за европейско развитие на България" и Съюз на демократичните сили) и либералното проевропейско обединение "Продължение на промените" - "Демократична България" (ПП-ДБ).


Лидерите на политическите сили се изказаха остро един срещу друг, отрекоха възможността за формиране на блок и, както се твърди, се съгласиха на коалиционно споразумение само под натиска на неназованите лидери на НАТО и ЕС.


В крайна сметка, ако това не се случи, следващите избори може да доведат на власт евроскептици или дори открито проруски сили.


Миналата година, за да запазят баланса на силите в правителството, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се договориха техни представители да се редуват в управлението и си обещаха да се сменят след девет месеца дейност през март 2024 г.


ПП-ДБ първа получи правото да назначава свое правителство. Правителството, ръководено от Николай Денков (ПП), започна съдебната реформа и доближи България до Шенген - на 31 март беше премахнат контролът по вътрешните въздушни и морски граници .


Освен това бяха решени много проблеми в отношенията с Украйна, по-специално беше деблокирано предаването на партида от сто бронетранспортьора на въоръжените сили на Украйна .


Но точно при планираната "смяна на правителството" нещо се обърка и в резултат България отново отива на предсрочни парламентарни избори.


Нови условия за формиране на правителство


Първите признаци на кризата започнаха да се появяват в началото на февруари 2024 г. Тогава спорът в коалицията беше около ситуацията около премиерския пост.


Според споразумението на страните вицепремиерът Мария Габриел (ГЕРБ) трябваше да стане нов министър-председател на мястото на Николай Денков. Но в същото време ГЕРБ отказаха да отстъпят шефския пост на МВнР, както беше договорено предварително.


В резултат на подобни промени ГЕРБ ще получи още по-голям контрол върху правителството. И разбира се, PP-DB не харесваше подобни планове.


Тогава разпадът на коалицията изглеждаше малко вероятен, но още тогава започнаха спекулации как ще изглежда бъдещият министерски кабинет предвид твърдата позиция на ГЕРБ спрямо Мария Габриел. В същото време Кирил Петков (шеф на ПП) веднага предупреди Бойко Борисов (шеф на ГЕРБ), че подобна ротация няма да бъде подкрепена от неговата политическа сила и те ще са готови да напуснат коалицията заради това.


Ситуацията беше замразена за известно време, но кризата получи нов тласък в началото на март, когато трябваше да се извърши ротацията, съгласно предишното споразумение.


На 6 март премиерът Николай Денков обяви предсрочната си оставка и призова за преговори за новия състав на правителството.


Важно е да се отбележи, че по това време Мария Габриел и Бойко Борисов бяха в Румъния, където участваха в преговорите за присъединяването на България към Шенгенската зона. Веднага след завръщането им на 9 март започват преговори, които продължават до 18 март.


През това време коалицията обсъждаше при закрити врати кои и какви позиции ще бъдат дадени в новия кабинет, който ще бъде оглавен от Мария Габриел.


Медиите почти не съобщават за хода на преговорите, като ги пазят в тайна. Едва по-близо до 18 март медиите започнаха да получават информация от различни представители на коалицията.

Да, Кирил Петков каза, че преговорите вървят конструктивно, но политическите сили не успяха да постигнат пълно съгласие и се нуждаят от допълнително време. Вместо това Бойко Борисов каза пред журналисти, че след 18 март преговорите спират и решението за работа с новосформирания кабинет зависи изцяло от Мария Габриел.


Информацията, получена от журналистите, сочи още, че Николай Денков ще продължи дейността си в ролята на вицепремиер и министър по европейските въпроси (което трябваше да му бъде дадено под формата на компенсация за отказа да заеме длъжността шеф на министерството). на външните работи). Също така министрите на финансите и на отбраната, назначени миналата година по квотата "Продължаване на промените", трябваше да останат на постовете си.


Още във вторник, 19 март, когато Мария Габриел одобри мандата и правителствената си листа пред президента, Николай Денков и други представители на ПП-ДБ се възмутиха, че в одобрения списък на правителството на Габриел фигурират хора, които не са били договорени по време на преговорите между членовете на коалицията.


Освен това някои от тези хора дори не са били съгласни с назначението им.


"Най-новото лице на мафията"


Несъгласна с назначаването на такова правителство, ПП-ДБ предложи нов кръг от преговори.


Но в същото време те поставиха ултиматум на ГЕРБ-СДС с искане да поемат отговорност за създалата се криза и да разработят план за конкретни действия за нейното разрешаване.


Стигна се дотам, че Асен Василев, представител на партията "Продължаващи промени", нарече Мария Габриел "най-новото лице на мафията в България".


Припомняме, че Василев има отдавнашни сметки с ГЕРБ: той обвини партийния лидер в корупция, а представители на ГЕРБ хвърлиха вината за икономическите проблеми на България на Василев, тъй като той беше министър на финансите в предишното правителство на Кирил Петков.


Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на свой ред заяви, че ако колегите искат преговори, трябва да се извинят преди всичко на Мария Габриел, а Асен Василев да бъде отстранен от участие в преговорите и изключен от новото правителство.


В отговор на ултиматума Денков заяви, че българската политика не живее в системата "ти уважаваш ли ме?". и се нуждае от по-зрял подход за решаване на общи проблеми.


Междувременно Асен Василев се съгласи да се извини "на Мария Габриел като жена, но не като кандидат за премиер".


Тъй като реториката не допринесе много за разбирателството, кризата достигна връхната си точка на 26 март, когато ГЕРБ-СДС отказаха да използват мандата за съставяне на ново правителство.


И още на 27 март ПП-ДБ направи същото.

 

Президентът на страната Румен Радев се възползва от правото си по свое усмотрение да възложи мисията за съставяне на правителството, като даде мандата на фракцията "Има такъв народ". Но и тези на 28 март се отказаха от това право, което неминуемо води страната до предсрочни избори и слага край на продължилата около девет месеца коалиция ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

 

 

На 30 март служебен министър-председател стана шефът на Сметната палата на България Димитро Главчев.


Той отбеляза, че до седмица ще състави аполитичен кабинет от министри, чиято цел е да изпълнява задълженията си до парламентарните избори.


Самите избори, както беше посочено, ще бъдат "избори две в едно", тоест националните парламентарни избори ще се проведат в началото на юни в същия ден като изборите за Европейски парламент.


Вероятно партиите от коалицията влизат изцяло и се надяват на такива избори не само да запазят нивото си на представителство в националния парламент, но и да засилят фракциите си в новия Европейски парламент.


Жалко е, че в момента България се намира в ситуация на активно нарастване на популярността на дяснорадикални и проруски сили, в частност на скандалната партия „Възраждане“, която постоянно демонстрира подкрепа за Русия и освен това активно прокарва идеята за "защита на българските фермери от украинско зърно".


Може да се покачат и показателите на БСП, чийто лидер Корнелия Нинова призовава да се откаже всякаква военна помощ за Украйна.


Вместо това коалиционният скандал може да се отрази негативно на перспективите на проевропейските политически сили, преди всичко на шансовете за възстановяване на коалиция между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.


А това означава, че след нови избори или проруските социалисти, или "Има такъв народ" ще трябва да бъдат поканени в коалиция.

 

За щастие, вероятността за присъединяване към коалицията на открито антиукраинската партия "Възраждане" в момента остава ниска.


Засега те залагат на дълга политическа криза, надявайки се с всеки предсрочен избор да увеличават подкрепата си. В крайна сметка, да припомним, на предишните предсрочни избори тази партия многократно увеличи резултата си, като в крайна сметка се изкачи до трето място.


Освен това рискът България отново да влезе в поредния ступор от поредицата предсрочни парламентарни избори засилва позицията на президента на България Румен Радев, който в никакъв случай не е приятел на Украйна.


Остава само да се надяваме, че неизвестните, но влиятелни западни сили, които миналата година принудиха ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за първи път да съставят правителство, този път ще намерят аргументи, за да принудят „заклетите приятели“ да съдействат.

 

Володимир-Назарий Хавриш, експерт на свободна практика на Съвета за външна политика "Украинска призма"
Сергей Герасимчук, заместник-изпълнителен директор на Съвета за външна политика "Украинска призма"

Превод ФрогНюз

 


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама