От Прага до Пловдив инженери и архитекти вдъхват нов живот на построените през комунизма жилищни блокове в Централна и Източна Европа, готови за ерата на климатичните промени. Би Би Си излезе с обширен материал за панелните жилищни блокове в България, и в други държави, наши съседки.
От Прага до Пловдив инженери и архитекти вдъхват нов живот на построените през комунизма жилищни блокове в Централна и Източна Европа, готови за ерата на климатичните промени.
Един от най-възрастните обитатели на една от най-високите сгради в град Габрово, България, е бившият инженер Христо Христов. На почти 90 години и "все още обсебен" от това как нещата се съчетават помежду си, Христов живее в блока от построяването му преди три десетилетия. Блокът е проектиран през 70-те години на миналия век, преди въвеждането на стандартите за енергийна ефективност в България, и е завършен през 1994 г., разказва в свой материал BBC.
До 2020 г. този 16-етажен блок е типичен представител на жилищните сгради, които доминират в силуета не само на Габрово, но и на градове в Централна и Източна Европа. Много от тези блокове са студени, течащи и скъпи за отопление. Днес блокът на Христов е топъл и сух, а сметките за енергия в блока са наполовина по-ниски от предишните.
Промяната се дължи на пълното енергийно обновяване на блока, координирано от Христов. За целта е било необходимо съгласието на всички обитатели на блока, но това е било постигнато по невероятен начин. "Последните няколко души ни държаха като бавно печено на шиш", казва той, използвайки стар български израз. "Но тук има 80 семейства и дори при пълно финансиране някои хора, разбираемо, имаха нужда от убеждаване", казва той. "Това са техните домове."
Сега бетонният блок, останал оголен в продължение на десетилетия, е добре изолиран, старите му балкони са затворени и е облечен в чисти пастелни цветове. Като един от първите санирани блокове в Габрово, кулата е сигнал за началото на бавната промяна в постиндустриалния град. А трансформацията на Габрово на свой ред е част от промяната, която се случва в стотици градове в региона, тъй като посткомунистическите страни се стремят да модернизират своите рушащи се жилищни блокове.
Тъй като изменението на климата оказва натиск върху градовете да използват по-малко енергия за отопление и охлаждане на сградите и да изолират жителите от екстремни температури, надпреварата за модернизиране на тези жилищни блокове става все по-спешна.
Монолитните силуети са се превърнали в символ на градовете в Централна и Източна Европа. Макар че бруталистични апартаменти могат да бъдат открити в много части на Европа, бързата урбанизация на бившите комунистически страни през втората половина на ХХ век означава, че днес големи бетонни блокове съставляват голяма част от сградния им фонд. Въпреки че има няколко еволюции на дизайна - от панелните блокове до модернистичните кули - те обикновено имат нещо общо: голи външни стени от бетон или тухли, с малко изолация.
Приблизително една трета от българското население живее в апартаменти, построени по времето на комунизма, което е подобен дял като в Чехия и Полша. В Латвия над 50 % от тях живеят в бивши комунистически блокове, а в Естония този дял достига 70 %.
Майлс Глендининг, професор по архитектурна консервация в Училището по архитектура и ландшафтна архитектура в Единбург, казва, че модернистичните жилищни блокове в Централна и Източна Европа обикновено не получават същата степен на обществено заклеймяване като тези в западните градове. Те просто са част от ежедневието на града.
Но тъй като блоковете остаряват и стават неподходящи по отношение на енергийната ефективност, възниква въпросът какво да се прави с тях - да се разрушат или да се модернизират?
Събарянето често не е популярно и рядко е осъществимо. В България високото ниво на частна собственост - около 85 %, означава, че сградите биха били проблематични за събаряне и изграждане наново. Освен това възстановяването на жилищата е скъпо. Проучване на изследователи от Талинския технологичен университет, Естония, установява, че събарянето на блокове, за да се изградят наново подобни жилища в страната, би струвало три-четири пъти повече, отколкото дори интензивно модернизиране.
"Поради много причини блоковете вероятно ще останат тук", казва Драгомир Цанев, директор на EnEffect, организация с нестопанска цел за енергийна ефективност в София, България. Въпреки че много български апартаменти са надхвърлили предвидения си срок на експлоатация от 50 години, "някои проучвания показват, че те не би трябвало да са по-малко здрави конструктивно от по-новите сгради, стига да се поддържат добре".
Въпреки това са необходими повече данни, за да се разбере напълно картината, казва Цанев, особено по отношение на енергийната ефективност. Повечето от блоковете попадат в енергийните класове E, F и G на ЕС - групите с най-лоши показатели.
И макар че няколко посткомунистически държави се занимават с тази неефективност, това не е толкова организиран съвместен проект между държавите, колкото "движение или дори няколко паралелни движения", подтикнати от много фактори, казва Глендининг. Сред най-силните двигатели са националните цели за декарбонизация и подкрепяните от Европейския съюз програми за обновяване.
Според оценки на Европейската комисия сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове. Правителствата са взели широко разпространено решение, че модернизирането на сградния фонд на континента е от ключово значение за борбата с изменението на климата. Стратегия, публикувана от Европейската комисия през 2020 г., има за цел да удвои темповете на енергийно обновяване до 2030 г.
Цанев вижда "огромен апетит" за обновяване на сгради в България. В последния цикъл на финансиране за пълна безвъзмездна помощ са кандидатствали 3068 сгради, които са обнадеждени. Финансирането е било достатъчно само за 756. "Неуспешните предложения представляват времето и парите, които жителите са вложили в своите сгради", казва той. Всички те е трябвало да получат 100% съгласие от съседите, което е огромно предизвикателство, и да похарчат пари за техническо и енергийно обследване, казва той. "В крайна сметка жителите са разочаровани от обновяването. От техническа гледна точка обновяването върви твърде бавно."
За Цанев вълната от енергийни санирания ще се оформи само при лесно, рационализирано участие на жителите и "по-справедливи" финансови механизми.
Българското правителство беше потърсено за коментар, но не отговори до момента на публикацията.
Обратно в Габрово, булевард Могильов дава кратка представа за ситуацията в България. Тук двулентовата магистрала е осеяна с панелни блокове, тип сгради, построени в стария комунистически стил от сглобяеми бетонни панели. Девет от блоковете са кандидатствали за последния кръг на финансиране и само един от тях е спечелил. Половината от един блок, ремонтиран в последния кръг, дори спечели награди за най-добра фасада. Неговият съседен близнак остава бетонен.
Под неремонтираната част се намира ресторант, който е пълен с местни жители по време на обяд. Вечерящите споделят чинии с кебапче на скара (вид наденичка) и разговарят на фона на хаус музика.
"Искахме да кандидатстваме", казва един от вечерящите, който живее в един от апартаментите над него, пожелал анонимност заради всяващата напрежение в квартала тема. "Мнозинството от нас бяха съгласни [да се търси пълно държавно финансиране за модернизация], но няколко въздържатели не искаха да захапят".
"Кандидатствахме, но не се получи", казва Теодора, която живее в блок на булеварда, който не е успял да получи финансиране. "Искаме да сме по-енергийно ефективни, така че просто ще го направим сами". Тя казва, че ще изолира апартамента си с външна изолация с обвивка.
Да се топлоизолира отделен апартамент по този фрагментарен начин е нещо, което Цвета Наньова, експерт по енергийна ефективност, категорично съветва да не се прави. "Това може да провали кандидатстването за сграда", казва тя, а освен това представлява опасност за пожарната безопасност. Но тя разбира начина на мислене.
Според Наньова България трябва да премине от изискване за 100% подкрепа от жителите към мнозинство от собствениците на жилища в блока. Тя също така смята, че България трябва да премине към по-пазарен модел. "Държавата няма достатъчно пари, за да финансира всички санирания", казва тя.
Други държави прилагат различен подход. Наньова посочва Литва като пример за добри практики, като например град Вилнюс и "столицата на санирането" Мариямполе. "Страната промени подхода, при който се отпускат само безвъзмездни средства, и вместо това използва публично финансиране, за да намали риска за частните инвестиции", казва Наньова. "Но това, което помага най-много, е, че заемът е свързан със сградата, а не с отделните жители."
С други думи, ако даден апартамент се продаде, заемът остава за имота, а не за лицето. За жителите с най-ниски доходи също е предвидена финансова помощ.
"[Литва] е започнала преди 10 години и ние се опитваме да я настигнем", съгласява се Цанев. "Без атрактивни заеми, които да се изплащат от спестената енергия, не можем да очакваме хората да приемат промените."
За България той също би искал да види изяснена, пълна безвъзмездна помощ за обитателите на апартаменти с ниски доходи. (Българското правителство беше потърсено за коментар, но не отговори до момента на публикацията).
Превод и редакция ФрогНюз
