НОВИНИ


Тодор Тагарев: До 10-15 г. мобилизационният резерв ще изчезне. Може да има задължителна военна подготовка за някои български граждани

8 2759 05.04.2024
Тодор Тагарев: До 10-15 г. мобилизационният резерв ще изчезне. Може да има задължителна военна подготовка за някои български граждани

Министърът на отбраната в остаква Тодор Тагарев смята, че без конкретни мерки мобилизационният резерв на армията ще изчезне до 10-15 години. "Единственият начин, който виждам в момента, е задължителна военна подготовка за някои категории български граждани", коментира той. "Специфичен риск е техниката да дойде, но да нямаме хора", посочи той. "За да няма атака в близките години, най-важна е помощта за Украйна".


В интервю за "Капитал" проф. Тагарев коментира следното: "Специфичен риск е техниката да дойде, но да нямаме хора".


На въпрос какво трябва да се промени, за да може армията ефективно да защитава свободата и независимостта на България, той отоговир така:


"Тази защита в изпълнение на конституционните задължения се прави в съюзен контекст заедно с нашите съюзници от НАТО.

 

Първото нещо, което трябва да се направи, е изграждане на адекватни отбранителни способности вече при по-високото равнище на финансиране, което достигнахме и интеграция в рамките на НАТО и плановете за действие. Осигуряване на цялостна поддръжка за разполагането на сили и елементи от системите за командване и управление и на поддържащи структури на наша територия. Домакинство на колкото се може повече съюзни структури и елементи от системата за командване и управление. Това е нещо, което до голяма степен пак се върши от въоръжените сили.

 
Това, което е също така важно, за да бъдем подготвени, е да се повиши устойчивостта на цялото общество. Има различни аспекти: от устойчивост спрямо външни пропагандни въздействия, дезинформационни кампании и влияние до това да могат транспортни фирми, логистични фирми, и компании, които доставят някакви съществени услуги, да имат капацитета да действат в кризисна ситуация. Същото важи и за държавните органи. Всичко това изисква много неща, с които още не сме се справили. Това е въпрос пред цялата държава и цялото обществото. Как да бъдем защитени не е проблем само на армията".

 

"Мисля, че успяхме да извоюваме домакинството на наша територия на многонационален дивизионен щаб на сухопътни войски. Още не е утвърдено окончателно, но мисля, че няма връщане назад. Тук въпросът от наша страна е да създадем условията и да намерим хората, защото, разбира се, щабът ще бъде многонационален, но все пак страната-домакин дава съществена част от щабните офицери и сержанти, както и осигуряването. Трябва да се справим, защото това е в наш пряк национален интерес.
За базата в "Кабиле": имаше вече посещения, има оферти от натовската агенция NSPA, водят са разговори. Междувременно изчистихме част от терена, на който въоръжените сили на Италия могат да се базират - било то с контейнери, било то на палатки, ако се наложи. Защото тези процеси изискват доста време за развитие на инфраструктурата", каза още той.

 

"Имаше съгласие между политическите сили, които поддържаха нашия кабинет, какво трябва да се свърши в рамките на тези девет месеца. И там беше записано, че през ноември трябва да внесем преработената програма за инвестиционни разходи. Въпреки че логично би било тази програма да излезе заедно с и в резултат на прегледа за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили. И въпросите към мен започнаха много интензивно още в ранната есен на миналата година: готови ли сте, докъде сте стигнали и така нататък.

 

Затова я внесохме според одобрената управленска програма през ноември. Защо отлежава вече пети месец, аз не мога да Ви отговоря. Нямам информация защо няма движение по нея. Но там големите проекти са подредени в списък, който индикира приоритетност. Приоритетните неща в него са зенитно-ракетните комплекси, бреговите противокорабни комплекси, самоходните 155-милиметрови гаубици и развитието на инфраструктурата за многонационалната база и за този многонационален щаб. Това са топ проектите. Има и други, разбира се, които могат да бъдат стартирани със или без одобрението на тази инвестиционна програма.

 

Приоритетните неща за нас сега са зенитно-ракетните комплекси, бреговите противокорабни батареи, самоходните 155-милиметрови гаубици и развитието на инфраструктурата за многонационалната база и многонационален щаб.
 
Тази програма аз я разглеждам като един добър подход, който дава информираност и на народните представители, и на фирмите - наши и чужди, които ще проявят интерес към изпълнението на тези проекти. Но от формална гледна точка не е задължителен елемент. Ще видим как ще я приеме Народното събрание. Към момента няма задължителен характер за Министерството на отбраната. Мисля че който и да дойде след мен, разбирането за това кои са приоритетите няма да си промени.


Изброихте няколко конкретни проекта, но изведнъж на преден план излязоха 3D радарите.


Тази процедура е стартирана много по-рано, изпратено искане за предложения март 2023 г. от служебния министър Димитър Стоянов. Просто продължихме по същия път. Нека ви дам само един пример: това искане за предложения съответства на резултатите от едно изследване, проведено през 2000 г. За това колко радара ни трябват, какви видове - изследването е от 2000 г. Да, технологиите се развиват. Сигурен съм, че спецификациите са били преразгледани и осъвременени, но не бих казал, че е най-нормалният подход към модернизацията. Но то показва и колко дълго време отнемат такива решения", коментира още проф. Тагарев.



Тог говори и за рискове пред модернизацията на армията оттук нататък:

 

"Има рискове, свързани с бюджетирането. Има стартирали големи проекти с големи плащания. Стартират се нови. Ако постигнем договореност - това няма да се случи тази седмица, т.е. в моя мандат - вече сме поканили фирмата-победител за радарите тук и не виждам причини да не се стигне до договор. Подготвени са още някои проекти. Те са планирани при определена бюджетна прогноза. Ако по някаква причина се промени тази прогноза, това е голям риск. Но той е принципен.

 

За нас специфичен риск е техниката да дойде, но да нямаме хора. Бих казал, че това е най-големият риск. Именно затова исках удължаване на стратегическия преглед на отбраната, за да съм сигурен, че тези формирования, които са с най-висока степен на готовност и тези, които получават нова техника (има много голямо припокриване между тях) ще бъдат окомплектовани на необходимото равнище. До момента Щабът на отбраната не е стигнал до вариант и това към момента си остава риск. Но има време да бъдат намерени решения в този стратегически преглед, ако следващият министър реши да го продължи".


По думитем му хората ще трябва да дойде "в резултат на вътрешно преструктуриране и реалистична прогноза на това колко души можем да имаме при нас".

 

"Повишаваме заплатите - както няколко пъти вече казвам, два пъти с по 10% в рамките само на половин година. Лятото миналата година от август и от януари тази година, които ще ги получат този месец".

 

"За нас няма нещо ново в последните седмици или в последните малко повече от две години от началото на конфликта. Ясно е, че Русия ще продължи да води своята агресивна политика, нарушавайки всички международни норми. Не бих казал, че има някаква трансформация за нас. Но от гледна точка на възможните варианти на изборите в САЩ, но дори и без тях, е важно да се разбере, че европейският стълб в НАТО трябва да бъде укрепван много солидно. Прави са всички американски президенти и членове на администрацията им, които през годините призовават Европа да поеме по-голям дял от собствената си сигурност. И това трябва да се случи най-накрая.



Много страни, които са на източния фланг, вече отиват на 2.5% от БВП, 3% и повече за отбрана. Те призовават такива да бъдат разходите, да се приеме в НАТО нова цел за 2.5% от БВП. Голям проблем би бил и това беше една от темите за дискусия в Мюнхен осигуряването на "ядрения чадър". Вече започнаха такива дискусии как Европа ще си го осигури, ако при някаква хипотеза САЩ решат да действат по друг начин. Това са големите теми.


Но за нас това, което е важно, е ние да се държим като достойни съюзници, да инвестираме в своите способности и да гарантираме по този начин нашата сигурност в рамките на НАТО и в рамките на Европейския съюз. Това е начинът да минимизираме рисковете за сигурността ни", заяви министърът в оставка.

 

"Не споделям хипотезата, че САЩ могат да излязат от НАТО. Това, което очаквам, е по-голяма отговорност на Европа за собствената сигурност. Когато говорим за по-голяма роля на Европа, съществуват различни гъвкави формати - например PESCO. Но Европа като цяло, обединени в ЕС, можем да поемем по-голяма отговорност за собствената си сигурност", каза още той.

 

"Аз съм сигурен, че каквото и да е правителството - и служебното, и след изборите, България ще продължи да оказва политическа, дипломатическа и хуманитарна помощ за Украйна. Надявам се да продължи и военната. Най-голям дял от нея може да бъде предоставянето на налично въоръжение и боеприпаси срещу финансови компенсации за това, което даваме, и използването им за превъоръжаване. Това е моята философия, за която работя. Вече имаме решение на Министерския съвет за почти 60 млн. лв. финансови компенсации срещу старо въоръжение за Украйна. Между впрочем от вчера имаме решение на Министерския съвет за първия такъв случай - даваме старо въоръжение, получаваме финансови компенсации", допълни Тагарев и обясни:

 

"Можем да помагаме на Украйна и с подготовка. Има и решения на Народното събрание, които са предложени от нас след внимателни анализи, дискусии и, започвайки със заявките от украинска страна. На наша територия можем да готвим украински военнослужещи по различни специалности. Може да извършим и ремонт на техниката.

 

Но много големият принос от наша страна е отбранителната индустрия, която продължава да работи за Украйна. Успяхме да задвижим много неща в "Терем" в последните месеци, които са в интерес на тази помощ. Така че се надявам всичко това да продължи с високо темпо и даже може би да се увеличи в следващите месеци.

 

Прозорецът за подобни кръгови сделки е до края на лятото, може би до ранната есен.




Искам да отбележа, че за тази помощ, при която става дума за вадене на налично въоръжение, има времеви прозорец, който в началото на годината го оценявах на между 6 и 9 месеца. За това поканих ръководството на комисията по отбрана тук преди 3 месеца. Обясних им абсолютно ясно какво правим, защо го правим, какви са целите, какви са ни намеренията и предстоящите действия. И за мен е суперстранно, че след като внесохме едно критично от моя гледна точка решение на Министерския съвет в Народното събрание, то отлежава вече шеста седмица.

 

Прозорецът е периода, когато можем да получим финансови компенсации срещу налично въоръжение и боеприпаси. Очаквам след това вече европейската и американската индустрия "да се развърти" на по-големи обороти и няма да има необходимост. Нуждата от това, с което ние разполагаме, е сега до лятото, може би до ранната есен.

Затова е важно да действаме бързо. Първо, за да помогнем на Украйна, която в момента има огромна нужда от такова въоръжение и боеприпаси. И второ, за да може да използваме това, което ние вадим, за да ускорим процеса на превъоръжаване.

 

Но в Народното събрание решението шестата седмица не е разглеждано. Дори уникалното беше, че предните четири седмици Комисията по отбрана въобще не се събра. Не знам дали има друг такъв случай".


"Колкото по-солидно стоим в НАТО, колкото по-добре сме интегрирани в командната структура и в структурата на силите, колкото повече сили и елементи на системата за командване и управление на НАТО има на наша територия, толкова по-малка е вероятността от хибридни атаки на Русия", каза още той.

 

На въпрос дали споделя възгледите на някои държави, че имаме три до пет години, преди да се стигне до пряка агресия, проф. Тагарев отговори така:


"Това не е само за България. Това е хипотеза, че може да се случи на страна от НАТО от източния фланг. Най-сериозната гаранция срещу реализиране на тази хипотеза е Украйна да удържи. За да удържи, ние трябва да й помагаме. Така или иначе, докато има НАТО и член 5, атаката срещу когото и да било в алианса ни засяга пряко.


Ако Украйна удържи, няма да има атака. Разбира се, няма да има в рамките на 5, 7, 8 години. Знаем ли, може Русия да успее да се възстанови, ако продължи с този агресивен курс, което за съжаление при президента Путин вероятно ще е сценарият - може да се подготви отново и да тръгне в друга посока. Но за да няма атака в близките години, най-важна е помощта за Украйна".


А относно това дали може да се стигне до връщане на наборната служба под някаква форма, както правят държави, които имат обща граница с Русия, той посочи:

 

"Ще разделя проблема на две. Единият проблем е окомплектоването на мирновременния състав на армията. Знаем за този некомплект, който за съжаление нарасна през последната година с 1% някъде и вече наближаваме 22%. Мобилизационният резерв разчита на мъжете, служили като наборни войници до 2007 г.




Но другият проблем, за който по-малко се говори, е с личния състав за мобилизационния резерв, тъй като хипотезата за доброволния резерв почти не работи - на 16% е окомплектован в момента от 3000 бройки. Очевидно чрез доброволния резерв няма да може да компенсираме мобилизационния, който до момента все още разчита на мъжете, които са служили като наборни войници до 2007 г.

 

Това означава, че до 10-15 години този мобилизационен резерв практически ще изчезне. Трябва да намерим способ той да бъде попълван. Единственият начин, който виждам в момента, е задължителна военна подготовка за някои категории български граждани. И това също е въпрос на стратегическия преглед, по който все още не сме стигнали до някакво общо разбиране тук вътре в Министерството на отбраната заедно с военното ръководство, за да започнем дискусия с политическите партии, публична дискусия и да отидем към приемливо решение. Но на мен това ми изглежда неизбежно".

 

Под "някои категории" той уточни, че има предвид например "всички, които искат да работят в системата за сигурност, да имат военна подготовка".

"Единият вариант е задължителна подготовка за всички граждани - така, както примерно действат скандинавските държави. Някои страни от източния фланг връщат наборната служба. Някои вече са я върнали. В Румъния се дискутира този въпрос. В Сърбия се дискутира, в Хърватия се дискутира.

 

Проблемът с окомплектоването на армията не е само наш. Той е общоевропейски. Доста държави вече връщат задължителната служба. Примерно в скандинавските страни е 10 месеца, една година, 14 месеца, 16 месеца. Ние тук говорим по-скоро за начална и начална специална подготовка в рамките на 4 до 6 месеца. И вече за кого трябва да е, нека да покажат разчетите по време на стратегическия преглед - кой е този вариант, който ще е работещ.

 

Само с по-високо заплащане, опасявам се, всичко това няма да се случи при нас".

 

ФрогНюз


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама