Украинският президент Володимир Зеленски призна по време на интервю, излъчено на 6 април, че украинските сили в момента не разполагат с достатъчно боеприпаси, за да започнат и поддържат бъдещи контраофанзивни операции. Той повтори, че в момента се използват дронове, за да се компенсира частично недостигът на артилерийски боеприпаси. Това се посочва в дневния анализ на "Института за изследване на войната" (ISW).
Зеленски подчерта, че Украйна трябва да предприеме контрамерки, за да лиши руските сили от способността да подготвят и провеждат значителни настъпателни усилия, а не да разчитат само на отбранителни операции.
Висши украински служители отдавна призовават за навременна и устойчива военна помощ от Запада.
Зеленски наскоро заяви, че закъсненията в помощта за сигурност са принудили Украйна да отстъпи инициативата на бойното поле на Русия.
ISW продължава да оценява, че недостигът на западна военна помощ е принудил украинските сили да използват материални средства и сега трябва да вземат трудни решения относно своята отбрана.
New York Times съобщи на 5 април, че украинските сили са близо до изчерпване на някои видове боеприпаси и че украинските официални лица оценяват превъзходство на руската артилерия пет към едно по цялата фронтова линия.
Съобщава се, че украински войници са заявили пред New York Times, че в момента разполагат с достатъчно касетъчни боеприпаси, които са ефективни при отблъскване на атаки на руската пехота, но нямат достатъчно високоексплозивни артилерийски снаряди, необходими за отблъскване на механизирани атаки.
Зеленски подчерта, че допълнителната западна помощ за сигурност е необходима на украинските сили за ефективна защита на въздушното пространство на Украйна срещу засилената руска ударна кампания и увеличените операции на руската авиация по фронтовата линия. Зеленски заяви, че Украйна ще се нуждае от допълнителни 25 системи за противовъздушна отбрана Patriot, вероятно означаващи пускови установки, за да разшири пълното покритие на противовъздушната отбрана на цялата територия на Украйна.
Зеленски предупреди, че ако руските сили поддържат темпото на сегашните си ракетни и безпилотни удари, тогава Украйна вероятно няма да има запаси от ракети за противовъздушна отбрана, необходими за защита на украинските градове и критична инфраструктура.
Руските сили изглежда използват ситуацията в опит да сринат енергийната мрежа на Украйна и така да засегнат дългосрочно отбранителен промишлен капацитет на Украйна.
Кремъл изрично заплаши дългогодишния си съюзник Армения на 5 април заради сближаването ѝ със Запада след загубата на Нагорни Карабах през септември 2023 г.
Арменският министър-председател Никол Пашинян, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Европейският съюз (ЕС) Върховният представител Жозеп Борел, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън и администраторът на Американската агенция за международно развитие (USAID) Саманта Пауърс се срещнаха на 5 април в Брюксел, за да обсъдят продължаващата подкрепа на Запада за арменското демократично и икономическо развитие.
Руското министерство на външните работи (МВнР) публикува изявление по-късно на 5 април в отговор на срещата, в което руското твърди, че Западът се опитва да "вкара Южен Кавказ (регион) в геополитическа конфронтация" между Русия и запад.
Руското МВнР заплаши, че западната намеса може да доведе до "най-негативните последици за регионалната стабилност, сигурност и икономическо развитие" и "неконтролируемо нарастване на напрежението" в региона. Армения може "да тръгне по грешен път", за което МВнР твърди. е изпълнено със сигурност и икономически проблеми, може да доведе до "отлив на население" и напомня за проблемите, които руската инвазия предизвика в Украйна.
Руското МВнР обвини Запада, че се опитва да "измами" Армения да се оттегли от ръководената от Русия Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) и Евразийския икономически съюз (ЕАЕС).
Изявлението следва продължаващите с месеци заплахи на Кремъл срещу Армения в отговор на продължаващите арменски усилия да осигури нови, западни гаранции за сигурност и усилията да се обвини Армения за влошаването на руско-арменските отношения. Арменски официални лица наскоро заявиха, че Армения обмисля оттегляне от ОДКС и кандидатстване за присъединяване към ЕС и наскоро поискаха от Русия да изтегли руските граничари от международното летище в Ереван.
Кремъл и преди е водил хибридни войни срещу бивши съветски държави, които се стремят към присъединяване към ЕС.
Руското МВнР продължава да твърди, че Финландия е "загубила своята независимост при вземането на външнополитически решения" след присъединяването си към НАТО. Кремъл рутинно използва такива изявления, за да твърди, че Алиансът заплашва Русия. Руският посланик във Финландия Павел Кузнецов заяви по време на интервю за ТАСС от Кремъл на 6 април, че Финландия е предприела "деструктивен курс" в отношенията си с Русия и че НАТО превръща Балтийския регион в "зона на потенциална ескалация".
Русия ще трябва да отговори на натрупването на материали и жива сила на НАТО или разполагането на ядрено оръжие във Финландия, но отговорът ще бъде "адекватен, но не непременно симетричен".
ISW продължава да оценява, че руските заплахи срещу страните-членки на НАТО имат за цел да накарат Запада да се въздържи и че руските твърдения за въображаеми заплахи, идващи от НАТО, са насочени към създаване на информационни условия за оправдаване и подкрепа на предвидена дългосрочна геополитическа конфронтация със Запада.
Ръководителят на Чеченската република Рамзан Кадиров обяви на 5 април, че 3000 бивши служители на групата "Вагнер" ще се присъединят към частта на спецназ "Ахмат" след успешни преговори между командирите им.
Тези елементи на Вагнер ще бъдат подчинени на руското МО, а не на "Росгвардия". Министерството успешно формализира контрола върху някои елементи от останалите сили на "Вагнер" - цел, която преследва от 2023 г. ISW по-рано писа, че руското Министерство на отбраната е стартирало кампания до средата на 2023 г., която имаше за цел да подчини директно силите на "Вагнер" на руското МО. ISW също така предположи, че починалият финансист Евгений Пригожин и персоналът са започнали бунта през юни 2023 г. в знак на протест срещу това.
Прехвърлянето на личен състав на "Вагнер" към частите на Спецназ Ахмат предизвика известна критика от страна на свързаните с групата нередовни формирования, като диверсионно-щурмова разузнавателна група "Русич", която обвини този личен състав на "Вагнер", че се е продал на руското МО.
Един блогър, свързан с Кремъл, твърди, че бившите сили на "Вагнер" преди това са формирали отряда "Камертон" под командването на "Ахмат". Руското МО не е забранило на този отряд да използва символиката, мрежите и системите за управление на "Вагнер".
