Граничният пункт „Капитан Андреево“, един от най-натоварените в Европа, е на повече от 150 километра от най-близкото море, но българският митничар Георги Господинов е нащрек за лодки. Това се казва в репортаж на Агенция Франс прес от България.
Граничният пункт между Турция и България се намира и на повече от 2500 км от Ламанша, където Великобритания се опитва да спре рекордния брой мигранти без документи, преминаващи с малки лодки.
Господинов и другите митнически служители на пункта „Капитан Андреево“ имат ключов принос в тази кампания.
За малко повече от година са конфискувани 52 мотора, 49 гумени лодки, 755 ръчни помпи и 110 спасителни жилетки, предимно на турски камиони, пътуващи към Западна Европа.
В края на 2022 г. британските власти се обърнаха към балканската страна, за да спрат влизането в Европейския съюз на малки лодки, използвани за опасни пътувания.
Българските митничари първо се заемат да докажат, че откритите от тях лодки са предназначени за френския бряг, откъдето тръгват плаванията към Великобритания.
„Оставихме специфични знаци върху извънбордовите двигатели и уведомихме нашите британски партньори, които след това успяха да идентифицират изоставените двигатели на британския бряг“, каза той пред АФП.
След като беше доказано, че същите лодки по-късно са били използвани от трафикантите, организиращи пресичането на Ламанша, вносът в ЕС на малки надуваеми лодки, двигатели и спасителни жилетки беше ограничен.
Митничари със специално обучени кучета проверяват стотици камиони, пътуващи на Запад, на ГКПП „Капитан Андреево“ всеки ден, след като преминат през рентгенов скенер.
Според служителите специалната форма на двигателите е лесна за откриване, а с времето те са станали по-добри в разпознаването на торбите, съдържащи внимателно сгънатите лодки.
Британските власти изпратиха куче, специално обучено да открива миризмата на гума.
Лондон е предоставил общо 1,2 млн. паунда (1,4 млн. евро) за обучение на персонала и осигуряване на оборудване, включително дронове за наблюдение.
По време на посещението си в София през февруари британският външен министър Дейвид Камерън заяви, че партньорството с България е жизненоважно за спиране на „незаконната... ужасна търговия с хора“, тъй като „много хора губят живота си“.
Великобритания е започнала подобно сътрудничество с Франция.
„От политическа гледна точка това е голям проблем“, особено след като през 2016 г. Великобритания гласува за излизане от Европейския съюз, каза Нандо Сигона, експерт по международна миграция в Бирмингамския университет.
„Едно от обещанията за Брекзит беше да се „върне контрола“ върху границите на Обединеното кралство“, каза той пред АФП, така че „неуспехът да се спрат пристигащите... може да бъде политически смъртоносен“.
Ситуацията отслаби управляващата британска Консервативна партия. Широко разпространени са прогнозите, че опозиционната Лейбъристка партия ще си върне властта за първи път от 2010 г. на изборите, които се очакват тази година.
През първото тримесечие на 2024 г. британските служители са обработили 5373 мигранти, които са акостирали на южноанглийския бряг, след като са прекосили Ламанша с малки плавателни съдове. Това е близо 42% увеличение спрямо миналата година, според данни на британското вътрешно министерство.
От началото на годината най-малко седем мигранти, включително седемгодишно момиче и 14-годишно момче, са загубили живота си в опит да достигнат Англия.
През 2023 г. през Ламанша са пристигнали общо близо 30 000 души.
По-голямата част от мигрантите са афганистанци, иранци, турци, еритрейци и иракчани.
Споразуменията на британското правителство с няколко европейски държави, по-специално с Албания - които доведоха до рязко намаляване на броя на пристигащите от балканската страна – „дават известен ефект“, каза Сигона.
Въпреки това „каналджийските мрежи са много устойчиви и непрекъснато се откриват и преследват други източници на лодки“, каза той.
„Не можете да решите проблема, като се справите с последствията“, каза Николай Познер, говорител на френската група за помощ "Утопия 56", като отбеляза, че тези лодки са се появили за първи път през 2018 г., когато контролът на пътните контролно-пропускателни пунктове е бил затегнат.
„Колкото повече бариери, колкото по-голямо е полицейското присъствие, толкова повече рискове поемат каналджиите“, каза той.
