"Когато някой каже: "Уморен съм от войната", да, всички сме уморени", казва Юков. "Но вие просто трябва да разберете - помогнете ни. Не стойте настрана. Защото за войната няма граници. Войната ще прекрачи и вашия праг".
Миризмата в колата е отвратителна и сладникава, всепоглъщаща миризма на трупове, които са лежали твърде дълго в калта и разрухата, тези, които кучетата не са изяли. Олексий Юков, 38-годишен инструктор по бойни изкуства, който ръководи екип от доброволци, събиращи трупове в Украйна, не забелязва това.
Той говори по телефона с една от майките. "Не плачи", казва ѝ Юков. "Плачи само пред гроба на сина си".
Юков казва същото на всички майки. Казва им да говорят за мъртвите си деца, за да бъдат запомнени. Има един човек, чиято история Юков не иска да бъде забравена: Олександър Романович Хрисиук - Саша, за майка му Оля.
В загадъчно гласово съобщение миналата година Юков призовава Оля да разкаже историята на Саша. "Не всеки има такава история", казва й той.
Но пропуснал най-важната част: Какво му е струвало да върне Саша у дома.
Броене на трупове
Истинските жертви на войната в Украйна - и шансовете на всяка от страните - могат да се измерят в трупове.
Според оценки на западните разузнавателни служби през двете години на войната в Украйна са убити или тежко ранени над половин милион души - брой, който не е наблюдаван в Европа от Втората световна война насам. Въпросът за това кой ще надделее все повече се определя от това коя страна може да понесе по-големи загуби.
По този показател Москва има предимство.
Анализаторите твърдят, че за Украйна ще бъде трудно да надделее над руските сили, които продължават да нарастват въпреки стотиците хиляди жертви, без значителни ресурси от международните си партньори. Но Конгресът на САЩ не е одобрил помощ за Украйна в размер на 60 млрд. долара, дори когато войниците на фронта са с изчерпани боеприпаси.
"Путин не управлява демокрация", казва Евелин Фаркас, бивш висш служител на Пентагона за Русия и Украйна, която сега ръководи Института "Маккейн" към Държавния университет в Аризона. "Путин може да си позволи да бъде по-безсърдечен и да не се съобразява с броя на жертвите".
Украинският президент Володимир Зеленски, от друга страна, ръководи една по-демократична система, "където волята на народа всъщност е най-силният компонент на тяхната военна машина".
По данни на Световната банка през 2022 г. в Русия е имало 3,7 пъти повече мъже в боеспособна възраст, отколкото в Украйна. Това означава, че въпреки че според оценките на западните разузнавателни служби Русия е понесла почти два пъти повече жертви от Украйна, на глава от населението загубите на Русия остават по-ниски от тези на Украйна.
Според оценка на Кралския институт на обединените служби (RUSI), мозъчен тръст в Лондон, при сегашните нива на набиране на персонал Кремъл може да поддържа сегашните нива на изтощение до 2025 г. Междувременно тази седмица Украйна предприе трудната от политическа гледна точка стъпка да намали възрастта за военна повинност от 27 на 25 години в опит да попълни редиците си.
"Човешките ресурси са друга валута", казва Ник Рейнолдс, научен сътрудник в RUSI. "Руснаците със своята индустриална база и по-голям брой хора могат да изразходват жива сила и материални средства на по-ниска цена".
Бог отнема най-хубавото
Когато за последен път Олха Хрисюк разговаря със сина си, Саша пита за пролетната реколта, за зеленчуковата градина, за конете и кравите им, дали кокошките снасят много яйца. Разговорът продължи., сякаш имаха цялото време на света. Беше 15 май 2022 г.
Саша изчезнал в следващия ден.
В продължение на три дни Олха познава само тишината. Тя го приема, защото Саша ѝ казал, че заминава на мисия и може да няма връзка с нея.
На четвъртия ден тя се обадила на началника на селото си, който се обадил в най-близкото военно управление, което се свързало с неговото военно поделение, което казало, че Саша е изчезнал.
Саша не беше роден боец. Спортист, той учил физиотерапия, преди да бъде призован и опакован на 3 април 2022 г. Олха му подарила сребърен кръст на верижка, който да окачи на врата си, докато отива в битката.
"В Украйна имаме поговорка, че Бог отнема най-доброто", казва Оля. "Мисля, че това е така".
След като моли в социалните мрежи за информация, снахата на Оля успява да говори директно с някои войници от поделението на Саша.
Казаха, че Саша е мъртъв. Много съжалявали, че не са могли да вземат тялото му със себе си, обстрелът бил твърде силен, единственото, което могли да направят, било да го скрият в една изба в Довхенке - селско селище в Източна Украйна, което паднало под ударите на руснаците. Те изписвали името му върху снарядите, които изстрелвали, защото също го обичали. Той бил герой, казвали те.
Шест месеца Оля правила опити да върне тялото на сина си. В крайна сметка хората й казаха, че ако Черното лале не може да върне Саша у дома, никой няма да може.
"Трябва да бъдат погребани"
Черното лале е името на мрежата от доброволци, събиращи трупове, с която Юков работи през 2014 г., когато Русия завзема Крим и навлиза в Източна Украйна.
Оттогава "Черното лале" е разформировано, но името се е наложило. Юков основава своя собствена група, наречена "Плацдарм".
Работата на Юков е да върне всички обратно. Той е събрал фрагментите на един човек, разпръснати по дърветата, и е възстановил отломките на майката на войника. Той е извадил горещи човешки останки от тлеещ хеликоптер. Веднъж една майка го помолила да прибере ръката на сина ѝ, за която чула, че е оставена да виси на определено дърво; той го направил. Той се е ровил в изпражненията, за да извади костите на пръстите и зъбите на мъже, чиито трупове са били изядени от прасета.
"Слушай, ако детето ти беше убито, ти щеше да прегризеш тази мръсотия със зъбите си, за да погребеш тялото" - каза той.
Юков се състезава с времето, което изяжда труповете, за да върне всички у дома. Но те са твърде много. Той не може да ги побере всичките в колата си, независимо дали ще ги пристегне на покрива, или ще ги носи в ръце. Те го завладяват.
"Понякога просто ми се иска да крещя. Да крещя. Защото осъзнаваш каква лудост и болка е това", казва той. "Разбирам, че нямам достатъчно живот, за да завърша тази работа по издирването на мъртвите".
В края на лятото на 2022 г. Олха и другият ѝ син се обръщат към Юков, търсейки помощ. Те изпращат снимки на Саша и неговата татуировка, както и сателитни снимки на приблизителното му местоположение.
Юков стига до Довхенке през септември, малко след като руснаците си тръгват. Повече от 90% от сградите там са разрушени или повредени и е трудно да се намери мазето, където според отряда на Саша са го оставили. Освен това имало мини.
Прекарали дни в търсене. На 19 септември Юков направил крачка и чул щракване. Силата на експлозията го повалила на земята.
"Лежах там и имах чувството, че нямам крака", казва Юков. "Помислих си: "Няма страшно, ще си взема протеза". Но видях дупки и кръв, която се пръскаше от краката ми. Помислих си: "Добре, краката са на мястото си". Но изведнъж не мога да виждам с окото си. Нямам око"
Екипът му го откарал в болница.
Две седмици по-късно Юков повел всички обратно към Довхенке, окото му било закърпено като на пират и се препъвал на патерици, опитвайки се да намери Саша. Но все още били твърде опасно и трябваше да изчакат още няколко седмици, докато мините бъдат разчистени. Дотогава Юков имал ново стъклено око, което изглеждало невероятно истинско.
Когато най-накрая се върнаха в Довхенке, за да търсят Саша, едно малко сиво коте с наранено носле продължавало да скача върху рамото на Юков и да го гушка. Котката обикаляла на едно място в отломките. Те започнаха да копаят там.
"Душите идват при нас и се скитат до нас", обяснява Юков. "Един знак дойде да ни покаже къде лежи ... Той иска да се върне у дома. Майката го чака".
Саша бил затрупан под отломките на срутена сграда. Мястото билоопожарено. Имало фрагменти от 120-милиметрови минохвъргачки и следи от мощен взрив.
Когато пробили последните пластове бетон, вече било тъмно. Денис Сосненко, 21-годишен младеж, когото Юков тренирал по кикбокс, слязъл в ямата, за да разрохка пръстта с пръсти в търсене на кости.
Юков казал на Денис да се опита да задържи фрагментите от главата на Саша заедно в това, което било останало от каската му. Той подал част от черепа на Саша, мокър и пожълтял, на Юков, който го сложил внимателно долу в голяма бяла торба. Било трудно да се проследят всички парчета, защото било тъмно и работели с фенерче.
Денис извадил сребърен, потънал в пръст кръст и го поставил настрани, после лъжица и часовник.
Юков продължил, като направил груб анатомичен опис на това, което било останало от Саша. Една ръка. Гръбнакът. Таз. Бедрена кост. Лакът.
"Чакай", казал Юков. "Къде е другата ръка и лопатката?".
Било 25 ноември 2022 г.
Два месеца по-късно Денис минава през противопехотна мина, докато търси тела, и умира.
"Когато някой каже: "Уморен съм от войната", да, всички сме уморени. Помогнете ни"
Юков казва, че от началото на пълномащабната инвазия преди две години е събрал над 1000 тела, повече от половината от които са руснаци.
"Ние не се борим с мъртвите", казва той. "Аз не разделям телата на руските и украинските войници. За мен всички те са души".
Една нощ през октомври Юков се връща от мисия край Славянск с черни чували с тела, завързани за покрива на колата му. Те подскачат опасно по дупките, докато той ускорява, за да достави товара в една морга.
Този ден броят им е 11 руснаци и един крак, който вероятно е украински, ако се съди по обувката му. Раните им щяха да бъдат документирани. Вещите, които носеха - неработещи амулети, детски рисунки, семейни снимки, писма от любов и отчаяние - щяха да бъдат събрани и каталогизирани. Ако е необходимо, ще бъде изследвана ДНК и самоличността им ще бъде регистрирана в правителствени бази данни.
Юков се надявал, че украинците ще намерят пътя към дома. Руснаците щели да се превърнат във валута, която да се разменя за украински тела при периодичните обмени на загинали във войната.
"Когато някой каже: "Уморен съм от войната", да, всички сме уморени", каза Юков. "Но вие просто трябва да разберете: Помогнете ни. Не стойте настрана. Защото за войната няма граници. Войната ще прекрачи и вашия праг".
Той надникна в един чувал за трупове. Труповете се бяха изпекли на слънцето и месото на лицата им беше частично мумифицирано. Юков прецени, че са мъртви от около три месеца.
Внезапно разгневен, Юков започнал да говори на руски.
"Ти си носила това дете в утробата си - казал той, - а сега твоите руски момчета лежат тук, в украинската земя. Защо им позволихте да дойдат тук? Знаехте за какво става въпрос, че те ще убиват и ще бъдат убивани".
Да задържим небето
Дълго време Оля се надява, че изчезнал означава жив. Но когато Юков изпратил снимка на огърлицата, която били намерили в мазето в Довхенке, Олха я разпознала веднага. Бил същият сребърен Исус, който беше подарила на Саша, когато той заминал на война.
Олга никога повече не видя лицето на сина си. Когато получила тялото обратно, Саша вече нямал лице. Това било тежко за нея, защото ѝ позволявало да подхранва мъничка, болезнена надежда, че е станала някаква грешка.
Юков е разрушител на надеждата на майките. Но те все пак му благодарят.
"Радвам се, че успяхме да го направим", пише Юков на Олха, след като намира Саша. "Прегръщаме те и се надяваме, че ще можем да се срещнем с теб, за да разберем повече за него. Заедно с теб държим небето".
На 16 март 2023 г. Оля погребва това, което е останало от Саша, в селското гробище, под кръст, окичен с цветя и панделки.
"За мен е много важно да знам, че тялото му е до мен", казва Олха. "Всички ние чакаме победа. За мен това е най-важното нещо. Ако не спечелим, за какво е умрял моят син - и толкова много други синове?".
Юков така и не казва на Олха, че е загубил окото си, опитвайки се да намери сина ѝ.
Олха посещава гроба на Саша всеки ден, за да седне до него, да поговори с него и да се моли той - а може би и тя самата - да намери покой.
"Каквото и да казват хората, знам, че Саша е искал да се върне у дома", казва Олха. "Понякога гледам телевизия, интернет, TikTok, каквото и да е, и си мисля: Това е всичко, загубихме. Иска ми се да се откажа ... Но когато гледам видеоклиповете на Олексий (Юков), искам да продължа да помагам. Ако има хора като Олексий, в Украйна още нищо не е загубено".
Ерика Кинец и Соломия Хера, Associated Press. Преводът със съкращения и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
