Много хора са наясно, че Калин Стоянов е мюре - повод за взаимни обвинения и предизборни комбинации. Вътрешният министър е семпъл фигурант, изпълнител на заповеди и определени интереси. И на него не му е лесно, защото знае, че професионалната му биография е бедна откъм реализации, след които се е стигнало до осъдителни присъди. Тези, които го бранят унижават себе си, защитавайки го, но той такъв им трябва. Става му неловко на човек като слуша как дори Мария Габриел се опитва да пришие към името на Стоянов някакви гранде заслуги. Нелепо е.
Другите, дето го критикуват, дори да са прави, и те знаят, че с него и без него ще се случи това, което е намислено да се случи.
Накратко: Купуване на гласове ще има, както е било винаги. Ще има разбира се ПР акции на МВР, подкрепени тук-там от някой прокурор. Тези, които купуват, вече пазаруват. Онези, които продават – вече прибират левчетата. Този феномен е чисто български, но затова пък е устойчив и се е превърнал в традиция. Като онова хоро, дето било уж от древността, но друг път…
Гласоподователите, колкото от тях стигнат до урните, ще подредят партиите, както партиите вече знаят.
Социолозите ще изкарат добри пари – също традиционно.
И големите телевизии, ще получат своето.
В парламента ще се намърдат една-две партии, които са предвидени за кръводарители. Знаете ги, няма да ги посочвам, че са много чувствителни по темата честност и корупция. Сакън – ние никога! Да, бе…
Следизборно ще се повторят същите крамоли и кандърми кой с кого да си легне. (Споменатите „малки“ вече са не само полегнали, но и крачета са вдигнали, милите.)
И след вота разделението на евроатлантици и путинци в страната ще продължи. И ще се ожесточи.
Няма да бъде доказан нито един факт за фалшифициране и манипулиране на изборни резултати.
Нито една партия няма да признае дори фрапиращи разкрития за купени гласове.
Борбата с корупцията ще продължи по същият начин – пушилка в медиите, а реално нищо.
Тези, които крадоха досега, ще продължат да крадат. Те само това умеят.
Скандалите около митниците, МВР, ДАНС и пр. ще бъдат обезвредени постепенно в евентуалните нарочни комисии в следващото НС.
Ще продължим да сме най-бедни в ЕС и с най-много боклук на глава от населението. Най-умиращи и боледуващи, но с най-много болници и болнични легла.
Животът ще продължи по български: за 10% от населението богато, а за останалите в очакване на евентуално повишение на пенсии и заплати.
Българите в чужбина, ще останат в чужбина. Въпреки възторжените очерци за неколцина, избрали да поживеят на село с парите, които са изкарали в „колективния Запад“.
Лятото, мастиката, салатата и нарастващите като лавина реалити шоута ще потопят в жегата и скудоумието и последните признаци на съпротива.
Чувам новопръкнали партии да се кълнят как ще извоюват върховенство на закона, светло бъдеще за трудовите хора, справедливост и патриотизъм. Как пък не се появи поне един кандидат за политик и слава с малко по-голямо въображение от разните комплексари с двуцифрено IQ…
И все пак трябва да се гласува. У нас всичко става трудно и бавно. Но в крайна сметка се случва.
Джон Стайнбек е казал: Каквото мишките намислят, котките винаги го развалят. Да видим.
Освен това сме единствената държава, в която се издигат едновременно и до днес лозунгите: „Да живее социализма и дружбата с СССР“ и „Демокрацията е без алтернатива“.
Емил Азар
