Войната със САЩ е неизбежна! Това обяви Дмитрий Медведев неотдавна по повод категоричния отказ на САЩ въобще да коментират темата за някакво връщане на Аляска на Русия. „Добре, всичко свърши. Очаквахме, че всеки момент Аляска ще стане наша. Сега войната е неизбежна“. Това написа в Х зам.-председателят на Съвета по отбрана на Русия Медведев.
Заместник-прессекретарят на Държавния департамент на САЩ Ведант Пател каза по време на брифинг, че „Той (руският президент Владимир Путин) никога няма да получи Аляска“. Така той отговори на въпрос на журналист, който каза, че Путин уж е подписал указ, в който нарича продажбата на Аляска на САЩ „незаконна“.
Оказа се, че указ на Путин за връщане на имоти зад граница от времето на Руската империя и СССР има, но в него няма и дума за Аляска. Колкото до идеята на Москва да си върне имоти от далечното минало, тя засяга и България, където Русия и Съветския съюз са купували, придобивали и са получили като подарък имоти, сгради и пр. Само че Москва забравя, че с декрет Владимир Улянов Ленин зачерква всички договори, сключени от царската власт до 1917 г.
След 1990 г. Москва анулира и всички договори, подписани по времето на съществуването на СССР.
Така че намеренията на Путин да се облагодетелства с някакви придобивки от годините назад, ще си останат мираж.
Това не пречи обаче на изтерясалите пропагандатори на Кремъл да бълват нови и нови небивалици в публичното пространство.
Например по повод Аляска известната путинистка и шеф на канала „Русия днес“ Маргарита Симонян и съпругът й Тигран Кеосян смятат, че трябва да се проведе референдум в който населението на Аляска да заяви дали полуостровът да се върне към Русия. Те дори са убедени в „пълната победа“ на подобно допитване, в смисъл, че хората ще припознаят Русия като своя нова/стара родина… Тя била, видите ли „окупирана територия от американците“.
Много глупости се пишат и говорят по този повод в Русия. Кремъл не ги оборва, защото смята, че е полезно вниманието на руснаците да се измества към подобни теми, вместо да мислят за стотиците хиляди руски жертви във войната срещу Украйна. А там нещата наистина са лоши, като се има предвид, че само преди два дни в Москва обявиха за "огромна победа" превземането на селцето Табаевка, Харковска област с 34 жители с цената на 980 загинали руски военни…
Но да се върнем към „нашата Аляска“, както се изразяват подпийналия Медведев и гръмогласната Симонян.
Продажбата на Аляска се превръща в една от най-неизгодните сделки в руската история.
И една от най-печелившите в историята на САЩ. Америка получи Аляска на безценица и спечели по-късно стократно повече. В Русия периодично и настоятелно се отправят искания САЩ да върнат Аляска.
Тези апетити се засилват след като Русия анексира Крим - дошло е времето да съберем всички територии, които страната някога е загубила. Руската империя загуби Аляска при император Александър II. Той влезе в историята като реформатор, при който крепостното право беше премахнато в страната.
Но също е известен и с лоши решения, оказали влияние не само на руската история.На 9 април 1867 г. американският Сенат ратифицира сделката по закупуването на Аляска, наричана от някои медии по онова време „куфар с лед“. Документът е предшестван от няколко години преговори, в резултат на които САЩ получават около 1,5 кв/км земя. Идеята е на генерал-губернатора на Източен Сибир Николай Муравьов-Амурски.
Още през 1853 г. той нарича продажбата на полуострова неизбежна. Муравьов-Амурски се позова на развитието на железниците - политикът посочи, че те ще позволят на Съединените щати да завладеят целия континент. „Не можем да не отчитаме, че рано или късно ще трябва да им отстъпим владенията си в Северна Америка“, отбелязал генерал-губернаторът. Александър II взема решението да продаде Аляска на тайно съвещание със своите министри.
Политиците заключили, че империята вече не може да защитава колониите си - нито от военни, нито дори от цивилни кораби, които незаконно ловят риба край бреговете на полуострова. Интересното е, че американците изобщо не са имали апетити към Аляска тогава. Американската преса безмилостно критикува държавния секретар Уилям Хенри Стюард, който подкрепял идеята да бъде купен Аляска.
И така в крайна сметка Русия получава 7,2 милиона долара.
През 21-ви век изследователите решават да преизчислят 7,2 милиона долара, платени за Аляска, в текущи пари. Това означава, че ако сделката е била сключена през 2016 г. Русия е щяла да получи 16,216 милиарда долара. Сумата е по силите на Илон Мъск, Бил Гейтс или на руските олигарси Владимир Потанин или Генадий Тимченко...
Какво е получила все пак Америка? Внушителната територия е била почти необитаема: на нея са живеели около 60 000 души, от които 2500 руснаци, останалите били индианци и ескимоси. Като част от Русия, Аляска печели пари главно от търговията с кожи. В края на 19 век обаче на полуострова е намерено злато. Регионът е обхванат от златна треска: златотърсачите започнали масово да се местят в Аляска, за да намерят благородния метал и да забогатеят. Името на река Клондайк, където златото е открито за първи път, се е превърнало в нарицателно. А през 20 век в Аляска са открити и находища на нефт и газ. Упоритите усилия на САЩ да облагородят региона се увенчават с успех. И те обявяват, че покупката на полуострова от Русия е една от най-изгодните сделки в историята на САЩ.
Междувременно в СССР се зараждат настроения, които преминават в искания за връщане на Аляска. В навечерието на стогодишнината от императорския указ се появяват слухове, че споразумението не е за продажба, а за отдаване под наем на територии за 99 години, поради което през 1967 г. Съединените щати са били задължени да се откажат от полуострова. Този аргумент обаче е тотално разбит от текста на царската конвенция (той все още е наличен в Пълния сборник на законите на Руската империя). Няма нито едно споменаване на нещо като концесия или наем. Вторият аргумент, използван от привържениците на връщането на Аляска, е слухът, че 7,2 милиона долара никога не са стигнали до Русия. Според тази версия корабът със злато, който е получен от лондонска банка, уж е потънал в Балтийско море. Властите в СССР се опитали да разследват тази версия и заедно с Финландия Москва организира експедиция за издирване на потъналия кораб. Намират някакъв потънал съд, но в него нямало и грам злато. Основното опровержение на слуха за загубата на злато е документ, открит в руските държавни архиви. В него се посочва, че империята е похарчила американските пари за „закупуване на материали“ за железопътните линии Курск-Киев, Рязан-Козлов и Москва-Рязан. Този факт слага точка на налудните слухове.
Руски историци отдавна намират връзка между сделката за продажбата на Аляска и Руско-турската освободителна война. И двете решения на император Александър II са обявени за изключително грешни.
Още навремето руските издания „русский вестник“, „Московские ведомости“, „Русский мир“ и „Современные известия“ са определили решението на императора за започване на война с Турция през 1877 г. за абсолютно погрешно. Давали примера с продажбата на Аляска и доказвали, че Русия ще претърпи огромни загуби от „новата война на Бълканите“. Влиятелният журналист Михаил Катков пише, че Санстефанския мирен договор след края на военните действия, е само един жест към руския император, но дадените жертви не компенсират огромните загуби за Русия от Берлинския конгрес. Русия загуби първо Аляска, след това загуби и влиянието си на Балканите, пишат въпросните издания. Припомня се също, че България вече е била на „прага на независимостта от Високата порта“, така че руските жертви са били напълно излишни. Споменава се също, че Сърбия вече е била обявила война на Турция след Априлското въстание на българите и другите въстания на Балканите и намесата на Русия е била напълно ненужна.
Фрог нюз
