НОВИНИ


Старши сержант Малва: Гробът на двегодишно момиченце ме спаси, имам нужда от боеприпаси заради децата си

19 10274 09.04.2024
Старши сержант Малва: Гробът на двегодишно момиченце ме спаси, имам нужда от боеприпаси заради децата си
Людмила Менуик, позивна „Малва“

В 7 часа сутринта на 24 февруари 2022 г. старши сержант Людмила Менуик, позивна „Малва“ стои на опашка във военния комисариат в Хайсин. Отказано й е - къде да отиде на войната с инвалидност от 2-ра група. Но кой ще спре Малва, чието време е дошло. Тя профучава по пустите пътища чак до Киев, когато пътищата в другата посока - на запад от страната, са задръстени.


В крайна сметка в средата на март Малва успява да се мобилизира чрез Печерския военен комисариат на Киев.

 

Така тя става доброволец в 205-и батальон от 241-ва сухопътна отбранителна бригада - първо като старши боен санитар на ротата, а по-късно и като старши сержант по логистиката. Логистиката стана нейна област - доставката на боеприпаси, оръжия, боеприпаси, храна и вода до най-горещите райони на фронта.


Заедно със своята част тя е последната, която се евакуира от Северодонецк.


След това е в Бахмут - 64 дни на битки в и около града. Тя все още помни усещането за почти неизбежна смърт.


Мостовете вече са разрушени, но все още има няколко селски пътища з а отсътпление. Тогава осъзнава, че смъртта е някъде наблизо. Спасява я само това, че в този момент минава покрай отломките на някакъв стълб – поел удара на взривната вълна.

 

Един ден в Бахмут, когато Малва тича към позиция, започва обстрел. Тя пада на земята, за да се скрие зад един хълм, за да не бъде ударена от осколки на снаряд. По-късно, като поглежда нагоре, тя осъзнава, че животът й е спасен от гроба на двегодишно момиченце - Светлана Остапченко, която е погребана в двора на тази къща.

 

По-късно се оказва, че ставата на ръката и е практически разрушена. Лекарят в болницата казва: „Трябва ясно да запомните деня и дори часа, когато се е случило, защото това е ужасна болка, която не може да бъде пренебрегната.“ Тя му отговаря : „Докторе, това го разбрах едва когато тръгвахме на ротация и не можех да държа чаша в дясната си ръка, нито да изпуша цигара“.

Войната не ни прави по-добри. Войната не ни прави по-лоши. Войната изкарва само най-доброто и най-лошото в нас. В огледалото на войната всеки може да види истинското си аз, ако има смелостта да го направи.

 

„Не разбирам как оцелях “, казва тя пред UP. - Но ще кажа нещо ужасно: благодаря на Господ за всички тези изпитания. Войната ме научи да искам прошка и да прощавам. Защото може да нямате време да го направите.

 

Благодарение на войната разбрах, че съм човек. Не по-добър от всеки, но не и слаб. Станах по-чувствителна, по-внимателна към хората. След две рехабилитации най-накрая се научих как да плача. Преди това не беше така. Войната ми отне най-малкия син, но на фронта заварих голямо семейство – десетки синове и дъщери.

 

След като се завръща към цивилния живот, Малва отворя частен кабинет на психолог в Гайсина. Толкова специфичен бизнес, в който инвестираш повече, отколкото получаваш. Безвъзмездно помага на военнослужещи, ветерани, семейства на загинали и изчезнали.

 

Наскоро, заедно с братята и сестрите си, тя разказва на света за войната в Украйна - за това как градовете умират и най-добрите хора умират поради липса на оръжие. Тази година Malva участва в Давос, Мюнхен, Вашингтон, Остин, Тексас.

 

"Лично аз, Малви, имам нужда от боеприпаси, ракети, самолети. Трябва да направя това заради децата си!", категорична е тя.

 

Превод ФрогНюз

 


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама