"България има пълното морално и фактическо право да предприеме рестриктивни действия спрямо транзита на руски природен газ и е крайно време да го направи. Като начало, би трябвало да инициираме искане пред Европейската комисия за санкции спрямо Русия относно доставките на руски природен газ за страните от Европейския съюз. Такова решение в значителна степен ще подпомогне България да предприеме съответните рестриктивни мерки към “Газпром”. Скептичен съм обаче - особено с назначаването на настоящия служебен министър на енергетиката".
Това каза пред ФрогНюз енергийният експерт Христо Казанджиев.
Ето и цялото интервю:
Когато се говори за “Турски поток”, се казва, че се заобикаля Украйна. От 1 януари 2025 година транзитът през страната ще спре. Какво на практика ще се случи?
Това, което планират да направят украинците, е да прекъснат транзита на руски природен газ през Украйна на 1 януари 2025 година. Този, който иска да купува природен газ от Русия, ще трябва да купува на украинско-руската граница.
За разлика от стратегията на Русия досега, която целеше достъп до крайните потребители на природен газ, което пък създаваше възможност за геополитическо въздействие от страна на Русия върху определени части от икономиката и обществото на отделни държави, в момента нещата се изместват към границата с Русия.
Сега европейски потребител ще купуват природен газ на руско-украинската граница, а не както беше досега - на хъбове в Централната и Западната Европа.
Това променя ситуацията по много съществен начин, защото ограничава възможността за пряко въздействие на Русия върху пазарите на природен газ. Ограничава и нейните геополитически възможности за въздействие.
Това, което прави Украйна, би трябвало да направи и България. Редно е всички тези, които ползват природен газ от българската газопреносна система, да бъдат така добри да купуват природния газ на българо-турската граница и да го транспортират вече като собствен газ - сръбски газ, унгарски газ, австрийски газ, а не като руски. Това е изключително важно.
В такъв сценарии, къде отива приходът?
Не отива към Русия. Приходите изцяло остават в България. Нищо не се променя като финансов модел. Може би в известна степен се увеличават рисковете за продажба на капацитета, но това се преодолява с по-добра организация.
Ясно е, че в момента това е фактическата ситуация - “Турски поток” е построен, ние сме платили 3 милиарда лева за тази тръба. Можем ли да обобщим, че това, което трябва да направим оттук насетне, е да последваме примера на Украйна по отношение руския газ?
Да - не да спираме газа на българо-турската, а да се трансформира собствеността на газа от руска в каквато и да е друга, но не и руска.
Големият проблем с “Турски поток” през България е, че това е една политика на българските правителства от 2005 г. насам, с инициирането на няколко големи широкомащабни проекта с руско участие. Това е израз на стремежа на Русия да реализира така наречения Южен газов коридор на “Газпром” през Югоизточна Европа до Централна Европа.
За голямо съжаление поредица от правителства и преди всичко правителствата на ГЕРБ доведоха до това Русия да реализира по-възможно най-добрия начин своята геополитическа стратегия за реализация на руския Южния газов коридор. Като изключим евроатлантическата фразеология на ГЕРБ, ГЕРБ през цялото време са предприемали действия за подпомагане на реализацията на руската геополитика.
Кой за Вас е по-големият казус около “Турски поток” - икономическият или точно този геополитически, морален казус?
Към настоящия момент основната част от проектите реализирани с Русия са взимани на политическо ниво. Не съм виждал до този момент каквато и да е финансово-икономическа оценка за осъществимостта на “Турски поток” или на който и да е друг руски проект. Тоест - ясно разписан финансово-икономически анализ за ползи и загуби от реализацията на този поток.
Реализацията му не е на база на икономическа целесъобразност, а на политически необходимости. Към настоящия момент България е инвестирала огромни средства, защото “Турски поток” не е само “Балкански поток” - към този поток се включват и редица инвестиции, направени по съществуващата система с цел нейното разширяване. Ако се калкулират парите, ще стане така, че ще бъде изключително трудно да се възстановят направените разходи по справедлив начин.
Казвате, че няма разписан финансово-икономически анализ на "Турски поток". В началото на март обаче изтекоха документи, за които се казва, че са пътната карта с “Газпром”. Анализирайки този документ, какво може да заключим от него?
Това, което беше публикувано в средства за масова информация - в Капитал, във ФрогНюз, както и от сдружение “БОЕЦ”, са очевидно работни варианти на пътната карта. Между тях има една незначителна, но все пак забележима разлика. В единия публикуван вариант точките за изпълнение са номерирани, в другия не са номерирани. Така или иначе, към настоящия момент няма яснота относно оригиналната подписана пътна карта. Не знам да има копия от нея било то в ДАНС, било то в средствата за масова информация,
За мен, в момента дискусията е доколко са автентични тези документи и в каква степен отразяват реалната договореност между “Газпром” и “Булгартрансгаз”.
Развитието на проблема с “Турски поток” продължава и то в полза на Русия. Преди няколко месеца КЕВР предостави дерогация на “Булгартрансгаз” за отказ от изпълнение на задължение, свързано с Газовата директива - едно задължение, касаещо изискването да се отдели за вторично предлагане свободния капацитет на “Турски проток”. “Булгартрансгаз” беше освободен от това задължение.
Това доведе до капсулиране на интереса на “Газпром” в “Турски поток” като капацитет. Дългосрочната цел на “Газпром” да блокира Европейския съюз в Южния газов коридор, беше постигната.
Описахте какво е решението оттук насетне според вас, но какви са стъпките към това решение, какви конкретни действия трябва да предприемем?
Трябва да се направи на една пълна ревизия на руско-българските газови отношения, защото зад пътната карта стоят определени договорености. В тези договорености трябва да е разписано как ще се ползва, какво е споразумението за междусистемна свързаност, какви са изискванията относно капацитетите и т.н. - много въпроси.
Като крайна цел, България трябва да организира рестриктивни мерки за транзит през България на руски природен газ, но това трябва да бъде политика на Европейския съюз. В тази връзка, България като начало би трябвало да инициира искане пред Европейската комисия за предприемане на санкции спрямо Русия относно доставките на руски природен газ за страните от Европейския съюз. Трябва да се инициира такова решение на Европейския съюз, което в значителна степен ще подпомогне България и правителството на България да предприеме съответните рестриктивни мерки към “Газпром” в контекста и на факта, че сме обявени от Русия за неприятелска държава.
България има пълното морално и фактическо право да предприеме рестриктивни действия спрямо транзита на руски природен газ и е крайно време да го направи.
Възможно ли е обаче това да се случи според Вас - вече имаме и служебно правителство, а трябва да се действа бързо?
Аз съм скептичен по този въпрос, особено с назначаването на настоящия служебен министър на енергетиката, който е един от основните проводници на руското геополитическо влияние в сферата на енергетиката. Такава е ролята и на ГЕРБ, независимо от нейната евроатлантическа фразеология.
Ако обаче се направи един детайлен анализ - такъв правя в момента, работя по него - ще се установи, че през цялото време на съществуването на правителствата от 2005 година насам, всички правителства системно са работили за защита на руския геополитически интерес в Югоизточна и Централна Европа и изобщо в Европейския съюз.
Могат да се предприемат много сериозни мерки. Големият проблем е, че няма политическа воля за това.
Илияна Маринкова
