ИНТЕРВЮ


Георги Киряков за ФрогНюз: Има съмнения, че служебното правителство ще се намесва пряко в предизборната кампания

21 5587 10.04.2024
Георги Киряков за ФрогНюз: Има съмнения, че служебното правителство ще се намесва пряко в предизборната кампания
Политологът Георги Киряков Сайт на БНР

"Има съмнения, че това служебно правителство ще се намесва пряко и негативно в предизборната кампания, което няма да е добър атестат за устойчивостта на демокрацията у нас и няма да даде добри сигнали към нашите европейски партньори, към нашите основни гаранти, че България ще продължи да се развива в демократична посока. Може да се направи опит България да бъде пренасочена в друга посока".


Това заяви в интервю за ФрогНюз политологът Георги Киряков.

 

Вижте и цялото интервю:

Г-н Киряков, каква е равносметката Ви за кабинета "Денков"?

 

Кабинетът "Денков" имаше трудна задача. В условията да се състави друго мнозинство, в условията на невъзможност да се състави друго редовно правителство освен това на кабинета "Денков", на този кабинет му бяха поставени много сложни задачи. Първо, да успява винаги да крепи това мнозинство в парламента и второ, да осъществява политики, които си е поставило за цел в условията на съпротива на невъзможния коалиционен партньор. Неслучайно се наричаха "сглобка", неслучайно се наричаха "некоалиционни партньори", неслучайно не искаха да направят каквато и да е коалиция и да подпишат документ. Резултатът е неизпълнение на голяма част от целите.



 

Единствената промяна в състава на служебния кабинет от предварително представеното към действителното е, че Димитър Главчев смени външния министър. Така поста зае не Ивайло Ценов, а Стефан Димитров. Какво смятате за Димитров, подходящ кадър ли е?

 

Не го познавам, нямам представа какви задачи е изпълнявал в областта на въшната политика. Четох някакви медийни публикации за него и семейството му, но това не е достатъчно, за да се убедим в качествата му за външен министър. В ситуация, в която едно служебно правителство трябва само и единствено да гарантира провеждането на изборите и тяхната честност, постът на външен министър не е от такова значение. Но все пак, имайки предвид биографията на този човек, по-скоро регрес по отношение на външната политика може да наблюдаваме дори и за тези два месеца. Т.е. отклоняване от евроатлантическия курс, който предишното правителство успяваше да поддържа.

Ще бъде ли според Вас в състояние служебният кабинет действително да осигури честни избори, при положение, че на поста вътрешен министър остава Калин Стоянов?

 

Принципно от първите демократични избори в България през 90 г. досега няма избори, в които да няма съмнения за честността им. Няма избори, в които да няма съмнения, че е имало купен вот. Няма избори, в които партиите напълно да са признали, че това са първите действително демократични избори, които са провели. От тази гледна точка е напълно логично и близко до ума, че и сега ще има такъв тип реторика от страна на всички партии. Че заради еди какво си назначение - в случая на вътрешния министър, или на електронното управление, на правосъдния министър - изборите няма да са честни. Защото тези имена се свързват или с ГЕРБ, или по някакъв начин с президента Радев, или с бивши кадри на Българската социалистическа партия. Но със сигурност тези назначения ще се използват, за да се убеждават различните публики на отделните партии, че изборите отново няма да са честни.



Тази реторика не помага нито на тези партии, които убеждават публиките в техните тези, нито помага на демократичните процеси в страната, още по-малко на изборните процеси. Напротив, предпоставя за пореден път тезата и факта, че изборите в България не са честни. Че демокрацията в България не работи на нивото, на което работи една нормална европейска демокрация. Че изборната администрация няма никакво значение - важни са назначенията в Министерския съвет. Че хората по места, които са призвани да следят изборния процес, също не са от значение. И че всичко се крепи на три назначения.

 

Това, разбира се, отхвърля усилията на множество хора да осигурят една нормална изборна среда, един нормален изборен процес. Затова не приемам това общо обвинение, че заради трима души в държавата изборите са нечестни. От първите демократични избори у нас винаги партиите са поставяли под съмнение честността на изборния процес. Така самите партии отричат своята политическа легитимност след изборите.

Отиваме на избори 2 в 1 на 9 юни. Каква ще бъде според Вас избирателната активност?

 

Няма да се ангажирам с прогноза. Възможно е да бъде по-висока от предишни избори. Залогът е голям, за всички основни играчи, но и за по-малките партии. Включително той ще бъде голям за тези партии, които ще искат тепърва да се изявяват на българската политическа сцена. Ще е голям за партии, които не са успели да реализират себе си в парламента на предишните изборни надпревари. Много динамична е политическата ситуация, много люшкащи се са настроенията на отделните електорати, отделните избиратели. И затова е възможно да има и по-висока избирателна активност. Пак казвам - защото залогът за много партии е твърде голям.



Ясно е, че може да бъде много висока активността, видяхме в Турция какво се случи, а тази висока активност ще намали значително тежестта на контролирания и купения вот. От друга страна, може и да бъде много ниска избирателната активност, защото хората могат да решат в последната седмица или буквално в последните дни да не отидат да гласуват, защото партиите за пореден път са ги разочаровали - с лоши политики, с лошо управление, с неправилни послания към избирателите, с поредните избори, в които преобладава черният пиар, т.е. използват се някакви похвати, които не са специфични за една нормална предизборна кампания. Освен това, не смея да прогнозирам какви ще бъдат изборните резултати въпреки устойчивата социология, която в последните месеци ни казва, че няма да има кой знае колко значими размествания. Т.е. ще са ясни първите 3-4 политически сили.

Изборът на министъра на правосъдието Мария Павлова провокира противоречиви реакции, поради факта, че Павлова беше заместничка на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Какво да очакваме от служебното министерство на правосъдието в този ред на мисли?

 

Най-малкото справедливост в процеса на легитимиране на изборните резултати, въпреки че е малко вероятно това да се случи. Възможно е Министерството на правосъдието на служебния кабинет да се използва като част от тази мръсна кампания, която така или иначе ще се води и се води от много избори насам. Няма да са първите избори, в които има такъв тип негативна кампания. Няма да са първите избори, в които отделни министри участват активно в определянето на посоката на публичното мислене, на мисленето на обществото. Една такава намеса влияие и върху решенията на избирателите.

 



Първите стъпки, които ще предприеме Министерството на правосъдието, ще са ключови. Въпреки всичко то има някаква роля в изборния процес, надявам се тази роля да бъде в полза на демокрацията, но не разчитам, че точно това ще се случи. Има съмнения, че това служебно правителство ще се намесва пряко и негативно в предизборната кампания, което няма да е добър атестат за устойчивостта на демокрацията у нас и няма да даде добри сигнали към нашите европейски партньори, към нашите основни гаранти, че България ще продължи да се развива в демократична посока.

 

Като цяло, какви са перспективите пред служебния кабинет, ще продължи ли той проевропейската ни линия и ще бъдат ли постигнати крайните ни цели?


Вече изразих съмнение предвид някои от назначенията, че е възможно да се търси алтернативен път на външнополитическата линия на страната. Въпреки че когато става въпрос за ЕС, тя е и вътрешнополитическа линия. Но с някои от назначенията, особено в МВнР, е възможно точно тази част от отговора, че външната политика на България е и вътрешна в рамките на Европейския съюз, да се окаже, че единствено и само ще се върви по пътя тази външна политика да бъде само външна, но не и вътрешна за ЕС. Т.е. да се направи опит България да бъде пренасочена в друга посока. Това ще е пагубно за близкото развитие на страната, и средносрочното също. Това би разочаровало много хора, но това разочарование би могло да мобилизира избирателите и да се стигне до по-висока избирателна активност и до различна динамика накрая в резултатите. Т.е. да има някакви възможни обрати.



Но това е проблемът със служебните министри - много често служебните кабинети в България са си позволявали да прекрачват границите на функциите, които следва да има един служебен кабинет. Особено в сегашна ситуация, в която не е ясно изобщо какви функции има служебният кабинет и доколкото знаем какви са промените в Конституцията, този служебен кабинет далеч да надхвърли своите функции и правомощия.

 

Интервю на Георги Камарашев


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама