Долната част на крака на украинския командир Один е откъсната при експлозия на мина миналата година. Сега той отново е в окопите. "Имах предложения да се върна в местната академия като учител или да работя в наборна служба в Одеса", казва 32-годишният военнослужещ от 28-а отделна механизирана бригада пред Ройтерс от тесен бункер на фронтовата линия в източната част на Донецка област. "Казах, че не се интересувам от тези длъжности".
28-годишният танков артилерист Манго е с разкъсана от шрапнел ръка преди две години по време на боевете в Мариупол, преди да бъде пленен от руснаците. Той също се е върнал на фронта като началник на логистичния отдел на батальон в бригада "Азов", която месеци наред защитаваше южния град.
Изтощената и изтощена украинска армия се нуждае от всякаква помощ. Тя е отблъсквана от далеч по-големия си и силен враг около източния град Авдийвка, като същевременно е подложена на все по-голям натиск в други участъци на фронта.
"Когато се върнах от плен, разбрах, че войната не е свършила", казва Манго, който подобно на Один и повечето украински войници използва военния си повиквателен знак от съображения за сигурност.
"Въпреки че не мога да седя в танк, все още мога да бъда полезен. Все още мога да се бия малко."
Двамата войници са сред хилядите украински войници, които са загубили крайниците си, откакто Русия започна пълномащабна инвазия в началото на 2022 г. Въпреки че правителството в Киев отказва да сподели данни за жертвите, които смята за чувствителни, Pryncyp, водеща организация за защита на човешките права, представляваща военнослужещите, определя броя на ампутираните от войната между 20 000 и 50 000 души.
Бойните полета са осеяни с мини, а артилерийските и безпилотните атаки са постоянна заплаха, което означава, че мрачният брой непрекъснато нараства.
Ройтерс интервюира 20 военни с ампутирани крайници за тази статия, като седем от тях са се върнали в армията или възнамеряват да го направят. За много от тези, които са в състояние да го направят, желанието да подкрепят обсадените си другари на бойното поле остава силно.
Маси Найем, съосновател на Pryncyp, казва, че е доста често срещано да се виждат войници с изкуствени крайници, които все още служат, макар че не знае колко от тях са се върнали в армията и колко са навлезли в цивилния живот.
Характерът на ролята им често ще се определя от степента на нараняванията, каза Найем, който е загубил окото си в битка през юни 2022 г. Войниците с ампутации под коляното например често се смятат за годни за служба в подразделенията за поддръжка, но не и за високомобилни или специализирани роли, според представители на организацията.
Тони Блумфийлд, оперативен директор на британската военна благотворителна организация за ветерани без крайници Blesma, заяви, че по принцип е изключително рядко войниците, загубили крайник, да се връщат в конфликта, но това се случва в Украйна. "Естеството на конфликта оставя много случаи на загуба на крайници", каза Блумфийлд, чийто екип е прекарал известно време с ранени украински войници, за да им помогне да се адаптират към загубата на крайници, като добави, че артилерийските обстрели са основна причина за нараняванията.
Войниците казват, че са превъзхождани по численост и въоръжение по протежение на 1000-километровата фронтова линия в източната и южната част на Украйна. По време на продължилото месеци наред нападение на Москва срещу Авдийвка някои украински войници твърдят, че са били превъзхождани числено с около седем на един.
Този месец президентът Володимир Зеленски подписа законопроект за намаляване на възрастта за набиране на военнослужещи от 27 на 25 години, докато законопроектът за мобилизация, целящ да се наберат потенциално стотици хиляди войници, си проправя бавно път през парламента. И Один, и Манго - професионални войници, които са били в армията преди руската инвазия - изразяват чувство на отговорност за войниците, които са оставили в окопите, и вина, че са оцелели след раните си и могат да живеят в относителна безопасност далеч от бойните действия.
Один не се колебае да поиска от началниците си разрешение да се върне в боя, след като е претърпял операция и рехабилитация с протеза на крайника.
На минохвъргачната си позиция в Донецк той се движи свободно нагоре-надолу по окопите, разговаря с членовете на подразделението си и дава заповеди. Но казва, че все още изпитва силен страх да не задейства отново мина, докато се сражава с руските сили.
"Въпреки че някои казваха, че всичко е лошо и че продължаването на нормалния живот е невъзможно, аз живея пълноценно", казва той по-късно, седнал на леглото в бункера и повдигнал крачола на панталона, за да покаже протезата си.
Олександър Ревтюх губи лявата си ръка и по-голямата част от левия си крак в резултат на многобройни взривове на мини по време на сраженията с руските сили по време на контраофанзивата в южната част на страната миналото лято, което прави завръщането му в боя практически невъзможно.
Въпреки че травмите от войната остават, 33-годишният мъж се фокусира върху бъдещето си извън армията. Бившият техник по електроника, който е зачислен да се бие месеци след нахлуването на Русия през февруари 2022 г., иска да изгради профил в социалните мрежи като мотивационен треньор по бокс за колеги с ампутирани крайници.
"Не се страхувайте да правите грешки", казва той. "Търсете изход, има път през тръните към звездите. Това е моето мото."
Репортажът е публикуван от Ройтерс
Преводът, съкращението и заглавието са на ФрогНюз
