Назначението на Мария Павлова за правосъден министър е не по-малко скандално от оставането на Калин Стоянов като министър на вътрешните работи и като служебен министър. За мен най-скандалното в случая е, че заместник на главния прокурор влиза в изпълнителната власт като министър на правосъдието.
Това каза за ФрогНюз адвокат Велислав Величков от "Правосъдие за всеки".
Ето го цялото интервю:
Адвокат Величков, как ще коментирате назначението на Мария Павлова за служебен министър на правосъдието. До момента тя е заместник - главен прокурор. Беше предложена от и.ф. главен прокурор господин Сарафов. Компрометирана ли е тази кандидатура?
Назначението на Мария Павлова за правосъден министър е не по-малко скандално от оставането на Калин Стоянов като министър на вътрешните работи и като служебен министър. Разликата е, че Калин Стоянов представлява един репресивен по неговите представи орган - визирам това, което гледахме като полицейско насилие при протеста на БФС, убития човек в Стара Загора, докато министърът на правосъдието следва в най-голяма степен да следи върховенството на правото и дали в крайна сметка имаме независим съд, отчетна и ефективна прокуратура. За мен най-скандалното в случая е, че заместник на главния прокурор влиза в изпълнителната власт като министър на правосъдието.
Това е пряка намеса на една от властите в другата власт и то на най-високо ниво - съдебната власт през прокуратурата чрез изпълнителната власт, чрез пряко свързаното с върховенството на правото министерство на правосъдието. Министърът на правосъдието има право да прави предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу магистрати, срещу прокурори и най-висши прокурори в прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, вече прокурорски съвет.
Също така той е един от възможните инициатори за искане за освобождаване от длъжност на главния прокурор. Тук вече навлизаме не просто в намеса на изпълнителната в съдебната власт, дотолкова, доколкото има контролиращи функции спрямо действия, които са в разрез със закона на прокурори, а пък ни се предлага заместник-главен прокурор за министър на правосъдието, което е конфликт на интереси.
Аз не виждам как предложената лично от г-н Сарафов за служебен министър Мария Павлова може обективно да проследи, да установи дисциплинарно нарушение на нейния началник г-н Сарафов или на неговите заместници и да внесе предложение за гласуване на производство във Висшия прокурорски съвет.
Тя би могла в Прокурорския съвет и общото събрание на двата съвета на ВСС да внесе предложение за освобождаване или временно отстраняване от длъжност на главния прокурор, като се има предвид, че в момента текат вече две разследвания за евентуално извършвани престъпления от и.ф. главен прокурор от страна на “ад хок” прокурора Даниела Талева.
На трето място конфликтът на интереси се проявява и в това, че министърът на правосъдието на практика е този, който внася в Министерски съвет всички законопроекти, които касаят съдебната система, най-вече устройството на съдебната власт.
Очакванията към Министерство на правосъдието са да допридвижи проекта за новия Закон за съдебната власт. Ще бъдат ли саботирани усилията на кабинета “Денков” за така належащите промени в съдебната система?
Този законопроект не беше довършен, така че да може да бъде внесен от редовното правителство начело с акад. Денков в Народното събрание, но беше изготвен изцяло от екипа на министър Атанас Славов и неговите заместници Юлия Ковачева с представители на съдебната власт, прокуратура, Инспекторат, Висш адвокатски съвет и неправителствени организации. Ние от “Правосъдие за всеки” също участвахме в тази работна група заедно със зам.-министър Емил Дечев.
И двамата зам.-министри и Дечев и Ковачева са подали оставки. Министър Славов вече не е министър, т.е. целият екип, който вложи старание идеи и предложения от работната група е сменен.
Сега идва изцяло нов екип, който е от висшите етажи на прокуратурата, макар и самата Мария Павлова да е работила като следовател. Този екип ще трябва да внесе в Министерски съвет в този или в друг вид Закона за съдебната власт.
Моето голямо притеснение е, че след като завърши общественото обсъждане, тъй като ще има и критични мнения и становища по този законопроект, някои от тях написани от съдружни прокурорски организации, те ще бъдат използвани за промяна на някои от текстовете за законопроекта.
Това, за което ние настоявахме в работната група два месеца да не се записват в Закона несъществуващи вече в Конституцията правомощия на главния прокурор, най-вече възможността да се меси в прокуратурите на всички нива, тъй като той е ръководител само на Върховната прокуратура. В проекта дори имаше вариант той да назначава всички следователи от Националната следствена служба.
Как така главният прокурор ще назначава следователите на следствената служба. Този текст отпадна, но аз не изключвам Мария Павлова и като следовател и като зам.-главен прокурор да бъдат възстановени тези правомощия ако новият екип в Министерство на правосъдието реши да прави промени във вече готовия законопроект.
Ако тези промени бъдат направени и те са в полза на прокуратурата, която е основен обект на поредната конституционна реформа и за първи път реално се ограничават правомощия на главния прокурор и той придобива най-вече представителни функции, това означава, че прокуратурата ще започне да реформира себе си чрез министъра на правосъдието.
Тоест от обект на реформата чрез Мария Павлова, тя може да се превърне в субект на реформата, като реално така тя няма да се случи.
Още повече, че този законопроект отива на експертиза във Венецианската комисия и от там най-вероятно ще има критични бележки, но ако бъде променена целта и смисъла на законопроекта има много голяма опасност да получим отрицателно становище, той да отиде за нова преработка или нова работна група да започне да работи по него и тогава цялата реформа да се отложи не с половин или една година, а може би с близо две.
Това звучи доста притеснително, какво ще се случи случи ако се разиграе този сценарии?
Очаквам този състав, който трябваше да бъде сменен още след записите и смяната на Гешев, когато се разбра какво всъщност са работили тези хора, особено от сегашния прокурорски съвет на ВСС, остава и.ф. главния прокурор Сарафов, понеже в Конституцията е заложено, че той ще бъде избран от новия състав на Прокурорския съвет. Той юни месец прави една година като изпълняващ функциите главен прокурор, но реално може и да си изкара цял един мандат без мандат, остава и председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, човекът, който може би е с най-силното влияние в съдебната власт, чийто мандат изтича през октомври месец, остава и Инспекторатът, чийто втори мандат изтича без мандат, вероятно този състав ще започне и трети мандат и новите текстове, които трябва да осигурят ограничаване на командироването, усъвършенстване на атестирането, дисциплинарните производства, изборите за административни ръководители в прокуратурите и съдилищата ще си останат само пожелателно понятие.
Това е големият конфликт на интереси, който не знам защо се допусна от кандидата за премиер - Главчев, тъй като президентът каза “аз нямам нищо общо с министрите, както ми ги предложи номинирания за премиер Главчев, аз така ги назначих, защото вие ми отнехте правата да назначавам министри”.
Димитър Главчев, бивш председател на Народното събрание от ГЕРБ, активист на ГЕРБ, понастоящем много спорен избор като директор на Сметната палата, най-вероятно защитава интересите на ГЕРБ, а техните интереси съвпадат с тези на ДПС.
Интересите на ДПС са да не се променя статуквото в съдебната власт и всички ръководни фигури свързани с влияние на ДПС в съдебната система да останат по местата си колкото е възможно по-дълго и да има следващ политически дирижиран избор на парламентарната квота и на професионалната, двата съвета, така че да имаме отново политически зависим състав на двата съвета, което ще обезсмисли цялата Конституционна реформа.
За мен това е причината сега да отиваме на предсрочни избори. Не кой бил министър на отбраната или кой бил министър на МВР, не какви срокове за службите се влагат или не се влагат, не формалните скандали около ротацията на премиерите, а желанието да се спре съдебната реформа.
Ще има ли развитие по разследванията "Осемте джуджета" и "Нотариуса", на фона на политическите борби около предстоящите избори. Как ще коментирате скандалите, които се случиха в комисията “Божанов”, както и тези в МВР?
Скандалите, които се случиха в комисията “Божанов”, да се тушира напълно това, което се случва около върховете на съдебната власт и разкритията, които излизат в тази комисия за скандални олигархични и политически взаимовръзки и зависимости, семейства в прокуратурата, които осъществяват паралелно правосъдие, всичкият този шум системата да се спре и да се замени с това кой какъв часовник носи, кой къде се снимал, какво става в МВР, предсрочните избори, това са предизборни кампании за да може всичко да си остане същото.
Този огън, който дойде след убийството на Мартин Божанов-Нотариуса, това, което започна да се случва в комисията, когато видяха, че похлупака на тенджерата изкача под налягане, има вероятност да гръмне, се задейства механизма да не се допуска ротация, да не се допуска осъществяване на мандат и се отива на предсрочни избори, при които ГЕРБ и ДПС да укрепят позициите си, ПП-ДБ да загубят позиции, но най-вече да не може да се достигне до това квалифицирано мнозинство от 160 депутати, вследствие на тези скандали, които дори и в следващия парламент да могат да изберат Висшия съдебен съвет, Висшия прокурорски съвет, Инспектората и антикорупционната комисия, която от 1-и март вече има разследващи фунции и вече ги осъществява през смените на шефката на Агенция “Митници”, привличането й като обвиняем.
На практика това беше акция на КПКОНПИ, но с инспектори назначени от Антон Славчев, дясна ръка на бившия главен прокурор Сотир Цацаров.
Тук е моят най-голям упрек към парламента и най-вече към ПП-ДБ, че в няколко поредни парламента и в продължение на около две години, те не успяха да сменят шефа на Антикорупционната комисия, вследствие на което тя се превърна в допълнителна бухалка, макар и маскирана като Комисия за противодействието на корупцията.
Когато тези мнозинства не се постигнат, ние пак ще изпаднем в политическа и конституционна криза, може да се отиде към нови избори, ново служебно правителство, вероятно Мария Павлова ще е служебен министър на правосъдието за 4-път и в крайна сметка всички органи ще останат по начина, по който действат и начело с ръководителите, които са поставени там чрез политическа намеса.
Най-общо казано влиянието на ДПС в съдебната система ще остане непокътнато, въпреки всичките чутовни скандали, които се разразиха във ВСС и най-вече в прокуратурата и които във всяка една нормална правова и демократична държава биха довели до серия от оставки на всички замесени лица в тези скандали.
Най-скандалното, което разбрахме от последната седмица е, че е възможно да се осъществява среща в присъствието на главния прокурор с главния секретар на МВР, на която да се договаря процесуално качество на определен човек, в определено досъдебно производство, свидетел-защитен свидетел или обвиняем и алтернативата ако подаде оставка да не бъде обвиняем. Главният прокурор, който няма никакво място на такава среща е абсурдно, да не кажа, че изпълнява престъпление, участвайки в такава среща, която договаря процесуално качество на страна на досъдебно производство, при това този човек не е разпитан. Разпитите идват след тази среща, което влиза в нарушение с конституционните изменения, правата и функциите, които има Сарафов в момента единствено като шеф на Върховната прокуратура. Компетент в случая е Софийска градска прокуратура, но самото му присъствие на тази среща на практика е подсказване на прокурорите от Градската прокуратура какво трябва да направят.Там са присъствали двама прокурори - ръководителката Кирилова и заместникът и Христо Кръстев.
В тази връзка си има специален “ад хок” прокурор, на който му е изпратен този сигнал по компетентност и той е длъжен да разследва има или няма осъществен натиск, има ли дисциплинарно нарушение, за което следва да се сезира инспектората към ВСС и Висшия прокурорски съвет.
Възможно ли е правосъдният министър да повлияе на изборите?
Не мисля, че правосъдният министър ще повлияе на изборите, това евентуално е функция на министъра на вътрешните работи, затова той е толкова важен и се оказа най-безценният човек в държавата, въпреки че очевидно е замесен в много скандали, включително и за нещата, които в момента се разследват и ще обвиняват главния секретар Живко Коцев. Със същите хора се е познавал и Калин Стоянов, но излиза,че ако Живко Коцев е говорил с тези хора е престъпление, а ако Калин Стоянов е говорил с тях дори не е нарушение.
Влиянието на изборите е много просто. Ако се допусне онези изборни фалшификации и изменения и схеми, които работеха до 2021г. да се възстановят и търговията с гласове да върви безпрепятствено, това е достатъчно при една по-ниска избирателна активност, каквато се очаква, да доведе до манипулация на резултатите. Забележете, че и трите структури МВР, Информационно обслужване и ЦИК се намират под прякото политическо влияние, да не кажа ръководство на ГЕРБ и ДПС. Това са трите структури, от които зависят изборите, освен от хората, които ще отидат на машините или с бюлетините да гласуват.
Докато с машинния вот трудно могат да станат фалшификации и измами, то за хартиения вот, аз си спомням,че той е по избор и тук вече измамите могат да бъдат в особено големи размери. Именно това беше битката за отстраняване на машините на предишните избори, която в крайна сметка успя да се случи на първия тур.
Хората трябва да разберат, че ако не гласуват на предстоящите избори, при ниска избирателна активност, те ще обслужат следващия сценарий, а той е мнозинство на ГЕРБ, ДПС и най-вероятно на ИТН в следващия парламент. При ниска избирателна активност, 30%-35% това е абсолютно постижима цел с оглед всички ресурси, които ше се впрегнат в тази изключително важна битка, която освен всичко останало ще е битка и за съдебната власт.
Интервю на Констанца Илиева
