Скандални снимки осигуриха комфортна преднина на старите вълци в започналата предизборна кампания. Персонажите от фотографските сюжети са принудени да преминат в обяснителен режим и защитна позиция.
Защо се стига до там?
Сюжетът с кученце и пачки банкноти може за някои да е шега, но за други е „и тия са като ония, деебъ…“. Дори въпросните участници в „изтеклите“ снимки да дават логични обяснения, остава горчив привкус за гаф, допуснат най-малкото от глупост. Защото е недопустимо хора на високи позиции във властта да участват в подобни сценки. Така не се прави, пише го във всеки учебник, знаят го и децата дори.
По времето на Джон Едгар Хувър – първият и най-дългогодишен шеф на ФБР, агентите на Бюрото подписват декларация при постъпване на работа, че няма да посещават определени места и заведения, където е известно, че са посещавани от хора, представляващи оперативен интерес или има съмнения, че са замесени в незаконни дейности. Държал много и на външния вид и доброто поведение. Същата практика въвежда и Робърт Кенеди като министър на правосъдието и главен прокурор на САЩ. Периодично са опреснявани списъците на „токсичните“ райони, места, ресторанти и клубове. Включително на посещавани от политици. Магистратите и дори върховните съдии спазват стриктно забраните.
Несъобразяващите се с въпросната декларация във ФБР бивали уволнявани на часа. Някои наричали това „тоягата на Хувър“. По същото време се ражда и законът РИКО за борба с мафията и корупцията, който действа и до днес. През съда в затвора влизат стотици престъпници, включително такива с „бели якички“, магистрати и ченгета. Да, корупция има и там, не ще и дума, но има и жестока война срещу нея. Самият Хувър е критикуван за различни неща, включително за прекаленото преследване на комунисти, но всички признават, че поддържането на морална чистота в редиците на Бюрото е негова заслуга.
Методите на Хувър в това отношение са описани в книгата „Убийците на цветната луна“ от журналиста Дейвид Гран.
Ние обаче "се радваме" на абсурден рекорд: за 14 години над 140 магистрати (предимно прокурори) и униформени защитници на реда, са удостоени с награда на името на големия антимафиот Джовани Фалконе, взривен от организираната престъпност. Бившият главен прокурор Иван Гешев е трикратен носител на въпросната „награда“. Цинизъм? Не, връх на цинизма! Дори само заради това, че неговият заместник Борислав Сарафов твърди, че Гешев е „неуравновесен човек, който може да посегне на живота ми“ (15.05.2013 г., БНТ). Такава подигравка с паметта на италианския магистрат и неговите колеги, отдали живота си (немалко от тях буквално) в името на закона и справедливостта, няма никъде другаде!
Тестовете за лоялност към държавата са традиция в развитите демократични държави. През полиграфа минават и служителите в антикорупционните структури. Това вече се прави и в Украйна, въпреки войната, която украинците са принудени да водят срещу руската агресия.
Обратно, в Русия през последните месеци бяха гласувани законови промени, потвърдени с президентски укази, които засекретяват доходите и притежаваното имущество от хората на висши постове във властта. Става дума за висопоставени чиновници, министри, депутати и висши военни и хора от тайните служби. Медии и журналисти, както и неправителствени организации ще бъдат строго санкционирани, ако си позволят да публикуват или съобщят публично разкрития за богатствата на въпросния елит. Например ако напишеш, че дъщерята на Путин получава милиони долари от съмнителни обществени поръчки, ви чака затвор. Точка.
У нас съществуват имотни декларации, вярно, но те се попълват формално, а санкциите за грешни данни са смешни. Ще ви го каже всеки гражданин.
На другия полюс е законодателството във Великобритания, Франция, Швеция, Швейцария и други страни. Там прозрачността е максимална. Заради снимки с руски колеги на яхта и съмнения за корумпираност главният прокурор на Швейцария Михаел Лаубер е разследван и даден на съд. Медиите в страната публикуваха и най-малките детайли от неговото финансово и имотно състояние.
Преди ден-два научихме, че прокуратурата в Перу е иззела три луксозни часовника и гривна, които са в основата на скандал с президента Дина Болуарте. Изземването е извършено въпреки обяснението на Болуарте, че предметите са ѝ били дадени назаем от неин приятел. Актът е извършен без да е необходимо съдебно решение. Разследван е и Умберто Абанто, адвокат на губернатора на южния регион Аякучо, Вилфредо Оскорима, за когото се твърди, че е дал за временно ползване бижутата на Болуарте.
Тук обаче нещата напомнят за култовия филм „Син Сити“ (Град на греха) на Родригес и Тарантино, в който черно-белите цветове олицетворяват завладяно от престъпността място за живеене. Въображението на култовите режисьори и комикса, по който е заснет филма ни показва „град на греха“, а ние сме цяла държава на греха! Бих бил щастлив да чуя поне един аргумент, че не е така. Няма такъв. Вместо това чухме нова „историческа“ мисъл на Борисов: Който пачки вади, от пачки умира. (Народната поговорка е: Който нож вади, от нож умира.) Дали в ГЕРБ са се смяли на остроумието на Боса? Те се замерят с пачки, с компромати, лъжи и манипулации, но ние какво правим, дявол да го вземе!
В световната политическа мисъл витаят други категории. Лорд Джон Емерих Едуард Далберг Актън казва: „Властта покварява, абсолютната власт покварява абсолютно”.
Казва още: „Онези, които имат повече власт, са изложени повече на грях; нито една теорема в геометрията не е по-сигурна от това“.
Това убягва на нашите първенци. Възможностите да ползват прокуратурата, МВР и службите като лични инструменти за упражняване на властта, подкопава фатално устоите на цялото общество.
Нещо, което хората в родния елит не проумяват е, че издигайки се до върха, губят качествата, чрез които са успявали до този момент.
Другата възможност е да не са притежавали никога качествата за поста, който заемат, но да са били удобна фигура за кукловодите. И тогава чувството им за велика победа и власт се превръща в поражение.При някои процесът се случва бързо, буквално за месеци, при други, например Бойко Борисов, успяват да се задържат на върха повече време. В крайна сметка обаче изходът е един и същ.
Никой политик не вярва, че точно на него ще му се случи. Това е другата болест, породена от властта: чувството за недосегаемост. Боже! Хора!
Огнян Стефанов
