Напоследък доста ме занимава мисълта, че няма паритет на арсеналите от средства и способи за влияние между демокрации и автокрации.
Ето виждаме как безмилостно Путин изтребва украинците, бомбардира населени места, унищожава критична инфраструктура за поддържане на живот. А всичко, което могат да направят украинците е да унищожават военна и енергийна инфраструктура, за да намаляват способностите на Русия да води война - но без заплаха за нейните жители. Само и само за да не бъдат обвинени в геноцид и не загубят каузата си на жертва - с което да обърнат общественото мнение на Запад срещу себе си. А ако бомбардираха жилищни блокове в Москва какво щеше да стане ? Щеше да сломи всяка вътрешна съпротива срещу режима на Путин, като направи войната свещенная за тях.
Този поведенчески модел обаче, който държи високо хуманните принципи по време на война е слабост, добре дошла за безкрупулните автократи, които нямат никакви задръжки да ползват всички средства за тяхната победа.
Гледам същото и в нашата домашна политика. Демократичните партии се опитват да водят политика според законите и правилата - търсят съгласие, мнозинства, обществена подкрепа за почти всяко свое действие. И в полза на обществото - било повече доходи за всички социално слаби; помощи за всички общини; защита на границата от частни интереси; закони против насилието; дори компромисни поправки в Конституцията направиха, за да има консенсус и пр. Което умело се ползва от автократичните по натурел политици да вдигат шум до небето, защото винаги някакъв техен интерес е настъпан - за сметка на обществения. И да се възползват веднага от всеки компромис - в обществен ущърб.
Правителството, което според поправките в Конституцията е ничие (!) - нито на парламента, нито на президента - със замах сменя зам министри, членове на регулатори, шефове на ведомства - само защото са назначения на Промяната. А дефектиралите от нея ги представя за нейни представители във властта. Което подчертава недомислиците в поправките. Мандатност, законност, целесъобразност - всичко е захвърлено в кошчето, щом трябва да се овладее властта.
Последно от вчера - правителството е спряло решение на редовния кабинет за финансиране дълга на Топлофикация към Булгаргаз под благовидния предлог, че имало нарушение на европейските правила - въпреки че това упражнение се прави редовно от поне 15 години насам при управленията на ББ.
Ще видим каква е истинската цел - дали да се отклони тази сума за някакви предизборни нужди (бях писал, че енергетиката финансира изборите) или да се удари… софийския кмет. Това е така, защото ако Топлофикация не се издължи, Булгаргаз може да прекрати доставката на газ за зимния период, за да се създадат настроения и брожения на софиянци срещу новата кметска управа. Или да се иска нейната несъстоятелност - в медиите - пак със същата цел. Или да се накара общината спешно да отклонява непредвидени средства за Топлофикация и да провалят нейните планове. И т.н.
Важното е, че зад тази идея стои човекът на Газпром у нас и понастоящем енергиен министър - реализатор на Турски поток и схемата с Боташ. Напук на всякакви европейски правила, за които сега се е сетил. С други думи, има някакъв план, по който Булгаргаз още повече трябва да си влоши състоянието (нали си спомняте, че дължи на Боташ по 500 х евро на ден!) и самият той да изпадне в несъстоятелност - в полза на Боташ.
Ето какви поразии вече донесе друг служебен кабинет ( с Боташ) и сега новия - защото демократите действат с презумпцията за добри намерения и държавническо поведение на всички политически субекти без да си дават ясна сметка за възможните последствия.
Не можеш да победиш автократите, ако не разбираш как мислят и действат и нямаш адекватна стратегия за справяне с техните намерения.
Евгений Кънев, Facebook
Заглавието е на ФрогНюз
