"Когато си имаме работа с терористи трябва да се действа като с такива. Свободният свят повече от веднъж в допускал тази грешка - да изхожда от своите демократични стандарти в отношенията си с диктатури. Това винаги е давало възможност на злото да укрепне и да се размножи".
Явор Божанков, народен представител от ПП-ДБ, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
В Иран властва режим, който убива с камъни млади момичета. Собствените си деца. Защото не са достатъчно забулени.
Не е чудно, че Русия подкрепя Иран и обратно. Режимът в Кремъл подкрепя тероризма. Всички те пък подкрепят терористите от Хамас.
Винаги съм смятал, че моралът се определя и от това - с кого си имаш работа. Когато си имаме работа с терористи трябва да се действа като с такива.
Свободният свят повече от веднъж в допускал тази грешка - да изхожда от своите демократични стандарти в отношенията си с диктатури.
Това винаги е давало възможност на злото да укрепне и да се размножи.
Независимо дали са в Ирак, Либия, Сърбия, Русия или Иран. Диктатурите, фанатизмът и режимите основани на омраза винаги водят до това. Мизерия. Жертви. Насилие.
Кристиан Таков казваше:
“Доброто и злото са въпрос на избор. А свободата е вродена. Изборът е ваш. И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш. Този избор, впрочем, никак не е лесен, защото злото умее едновременно да плаши и да съблазнява.”
Мислил съм много за това. Как е възможно банално, очевидно зло да успее да съблазни толкова хора, които желаят единствено добро?
И днес мнозина са изкушени от режими, в които не биха живяли и един ден. Заблудени от илюзорни представи за тези режими.
Така по време на студената война в САЩ широки маси приемат идеите на комунизма. Голямата депресия, дълбоки социални проблеми карат гражданите на свободна страна да мечтаят за диктатура. Или за фантастичната представа за него. Те не виждат милионите уморени от глад от Сталин. Нито ужасите на трудовите лагери. Тогава тяхното общество преодолява икономическите трудности а по-късно научава за престъпленията на Сталин. И се разделя с опасните илюзии.
Днес, когато решаваме “кой е прав и кого подкрепяме” трябва да се запитаме само едно.
В какъв свят искаме да се събудят децата ни?
Искаме ли нашите деца да се събудят в свят доминиран от Иран, Хизбула, Русия и Северна Корея? Свят, в който човешкият живот няма стойност. А граждански права не съществуват? Място, на което изгниваш в затвор само защото протестираш? Място, на което дете може да бъде убито с камъни защото не е облечено според разбиранията на религиозни фанатици. Свят без свобода.
С всички недостатъци (да те са много) на демокрацията и свободата са единствения правилен избор. По тази път сам не се върви. За това България днес избра да бъде до народа на Израел.
Свободата има висока цена. Тази битка не се печели а се води вечно. Злото не може да бъде окончателно победено а само ограничавано.
Но никога, нито за миг не бива да позволим народът ни да бъде съблазнен от романтични илюзии за диктатурите. А очевидно нито сме имунизирани срещу това нито сме далеч от такава грешка.
