Единадесетгодишният Олександър Решетняк от Харковска област все още си спомня как държи пънчето на откъснатия си крак, опитвайки се да спре кръвотечението. Въпреки че Русия се опита да открадне детството им, ранените от войната украински деца с протези сега се учат да живеят пълноценно.
На 17 януари Олександър и 13-годишната му братовчедка Алина отиват до магазина за хранителни стоки в родното му село Малий Бурлук, близо до Купянск, в източната част на Харковска област, за да си купят нещо за след обяд.
Тогава руските войски започнали да обстрелват района. Един снаряд паднал близо до децата.
Алина получава тежки наранявания и умира в кома 10 дни по-късно. Олександър оцелява след атаката, но губи част от десния си крак.
Малко след нападението украински войници пристигат на мястото и намират тежко ранените деца. Когато го намерили, Олександър все още бил в съзнание.
"Той получи първа помощ от военните... Те сложиха турникет на крака му, поставиха го в автомобила си и без да чакат линейката (да пристигне), тръгнаха да я посрещнат, за да спестят време", казва майката на момчето, Наталия Решетняк, пред "Кyiv Independent".
Олександър претърпява серия от операции в Харков, а след това още една операция в киевската детска болница "Охматдит", където е прехвърлен за по-нататъшно лечение и рехабилитация. Сега момчето е на път да се възстанови и скоро ще се нуждае от протези.
Макар и ужасяваща, историята на Олександър далеч не е единствена в разкъсваната от война Украйна.
Според Главната прокуратура за повече от две години от бруталната пълномащабна инвазия на Русия са били убити близо 550 украински деца, а близо 1300 са били ранени.
Към януари поне 30 деца са загубили крайниците си в резултат на руските атаки, казва Арман Качарян, който ръководи отдела за иновации в отдела за високотехнологични медицински грижи към Министерството на здравеопазването.
Нарастващият брой на тежките наранявания, довели до загуба на крайници, вследствие на пълномащабната руска война, е увеличил търсенето на детско протезиране в Украйна - слабо развита област преди 24 февруари 2022 г. - казва Назар Борознюк, физиотерапевт в болница "Охматдит".
За разлика от възрастните, децата се нуждаят от нови протези поне веднъж годишно или по-често, в зависимост от това колко бързо растат, което може да бъде доста скъпо за семействата им. Децата също така често изпитват психологически трудности, докато се адаптират към протезите и новата си реалност.
На шестгодишна възраст Марина Пономарова от Херсонска област става първото дете, което получава протези в Украйна, след като губи крайник в резултат на пълномащабната руска инвазия. Преди нея децата с ампутации, свързани с войната, са изпращани в чужбина.
Руският обстрел поразява дома на Марина в село Високопиля още по време на окупацията му от руснаците в началото на май 2022 г. "Снарядът разкъса покрива и падна точно в краката ни", спомня си майката на Марина, Наталия Пономарова.
"Отворих очи и видях как детето ми крещи, а кракът ѝ е разбит".
Въпреки заплахата да бъдат убити от нахлуващите руски войски, семейството решава да се опита незабавно да избяга от окупираното село, за да спаси живота на Марина. Пономарова разказва, че руските войски обстрелват колата им, докато те пътуват към контролирана от Украйна зона.
Когато най-накрая стигат до украинския военен контролно-пропускателен пункт, войниците поставят турникет на крака ѝ и ѝ поставят няколко инжекции: "В противен случай тя нямаше да стигне до болницата", спомня си Пономарова.
Марина и майка ѝ, която също е ранена, прекарват близо месец в лечение в Кривий Рих, град в Днепропетровска област, и са прехвърлени в киевската болница "Охматдит".
Въпреки че са имали възможност да получат протези в чужбина, семейството на Марина решава да го направи в Украйна. Те намират германска фондация, която се съгласява да финансира протезирането ѝ в Украйна, и така започва трудното им пътуване.
"Когато те казаха, че предпочитат да останат в Украйна (за протезиране), разбрах, че това е шанс да покажем, че можем да го правим и тук", казва Борознюк.
Много международни и местни благотворителни организации предлагат помощ за финансиране на протезиране на ранените украински деца. В същото време държавата предлага да плати до 285 000 хр. за протезиране на долни крайници и до 133 000 хр. за протезиране на горни крайници на дете, в зависимост от тежестта на нараняванията му, се казва в коментар на Фонда за социална защита на хората с увреждания до "Кyiv Independent".
Преди пълномащабната война украинските деца се нуждаеха от протезиране, след като губеха крайниците си предимно поради инфекциозни заболявания, рак или диабет, а понякога и поради травматични наранявания при тежки инциденти.
"Сега се налага да се справяме с нови травми, като например наранявания от минно-взривни устройства, които се различават от това, с което трябваше да се справяме преди", казва Борознюк. Психолозите също така работят заедно с лекарите, за да гарантират, че децата получават цялостна грижа.
Назар Божнюк, протезист в базирания в Лвов рехабилитационен център "Unbroken", казва, че няма голяма разлика в разработването на протези за деца и възрастни, като добавя, че специалистите в Украйна са достатъчно квалифицирани, за да произвеждат протези, не по-лоши от тези, произведени в западните страни.
"За съжаление броят на ранените и нуждаещите се от протезиране в Украйна расте, но не и броят на протезистите", казва Багнюк и добавя, че в момента обучава нови специалисти в Центъра "Unbroken".
"Войната ни принуди да се адаптираме бързо. Налице е значителен напредък в рехабилитацията и протезирането както за възрастни, така и за деца. Ние не се страхуваме. Вече знаем какво да правим", казва Борознюк.
Според него за децата е изключително важно да започнат да свикват с протезите възможно най-рано, както и да се подготвят за тях "физически и психологически".
На семейството на Марина отнема известно време да намери протезист и финансиране. През това време тя свикна да подскача на един крак.
"Трябваше да я убедим поне да пробва протезата", спомня си Борознюк.
"Тя започна да плаче", казва той и добавя, че предложил да изберем име на изкуствения ѝ крак - Кеша - и ѝ казал, че това е нейният нов приятел.
Президентът Володимир Зеленски прегръща Марина Пономарова по време на посещението си при деца, подложени на рехабилитация в болница "Охматдит" в Киев, Украйна, 6 декември 2023 г.
Както Марина, така и майка ѝ работят с психолог, за да им помогне да преодолеят травматичното преживяване. Пономарова казва, че за нея е било много трудно да вижда как Марина плаче и пита: "Защо всички имат два крака, освен мен?".
Когато Марина започва да ходи с протези извън болницата, тя се чувства несигурна и смутена и се сравнява с другите деца, казва Борознюк.
"Когато излязохме да играем навън и тя видя други деца (без увреждания), започна да плаче и да казва, че не иска да ходи никъде повече", казва той.
"Сега тя няма никакви проблеми и се чувства много уверена", казва Борознюк. "Смятам, че това беше цялостно усилие и заслуга на всички - на нейните родители, роднини и лекари".
"Ние, възрастните, трябва да предадем на децата, че това се случва и че (хората, живеещи с протези) е нормално".
Лечение в чужбина
Лечението в чужбина е друга възможност. В сътрудничество с Европейската комисия Министерството на здравеопазването на Украйна стартира програма за медицинска евакуация (MedEvac), която предлага на деца и възрастни, ранени от войната, необходимото безплатно лечение и протезиране в чужбина.
Яна Степаненко, която сега е на 12 години, и майка ѝ Наталия Степаненко бяха първите, които получиха протези в САЩ.
Семейството им е платило много висока цена в битката за свободата на Украйна: Степаненко и двете ѝ най-малки деца, тогава 10-годишните Яна и Ярослав, се опитват да избягат от тежките руски атаки срещу родния им град Ню-Йорк в Донецка област през април 2022 г., когато се случва трагедията.
Те се намират на ЖП гарата в Краматорск, когато руските войски я удрят с балистична ракета "Точка-У", убивайки 61 цивилни и ранявайки 121 души.
"Земята започна да се тресе и аз се сринах от краката си. Когато отворих очи, не можех да разбера какво се е случило", спомня си Степаненко. "Започнах да търся Яна и видях, че тя вече няма обувки".
При нападението Яна губи и двата си крака, а майка ѝ - единия. Тъй като Ярослав се е намирал вътре в гарата, той, за разлика от близките си, не е пострадал.
В продължение на близо месец Степаненко е разделена от децата си, тъй като тя и Яна се лекуват в различни болници - първо в Краматорск, а след това в Днепър. Те се събират отново във влака за Лвов. Скоро след това Степаненко научава, че съпругът ѝ е загинал в сражение.
Но нямат време да скърбят, тъй като тя и Яна се готвели да заминат за чужбина, за да получат протези, както им предложил лекарят. Живеели при семейство в Сан Диего, Калифорния.
В най-тежките случаи украинските лекари могат да препоръчат на пациентите си да отидат в чужбина за протезиране. Те се свързват с Министерството на здравеопазването, което организира пътуването, и търсят медицинско заведение, което да приеме пациента, казва Качарян. Най-често те се изпращат в Съединените щати, Австрия и Норвегия.
Свикването с ходенето с протези изисква много работа както от Яна, така и от майка ѝ.
"Когато направих първите си стъпки с протези, се почувствах нереално. Не можех да повярвам, че мога да ходя отново, след като дълго време бях в инвалидна количка", разказва Яна.
"Когато за първи път започнах да нося протезите, те бяха много тежки. Просто беше необичайно за мен, че не можех веднага да тичам или да скачам на крака, както преди", казва тя.
Въпреки че им предлагат да останат в САЩ, да продължат рехабилитацията си и да получат нови протези за Яна, когато тя има нужда от тях, семейството решава да се върне у дома: "Наистина ни липсваше дом", казва Яна.
След завръщането си в Украйна Яна и майка ѝ решават да продължат рехабилитацията си в центъра "Unbroken" в Лвов. Установили са се в западния град, като там започват живота си отначало.
Заздравяване на раните
Въпреки че Русия се опита да открадне детството им, ранените от войната украински деца с протези сега се учат да живеят пълноценно.
В момента Яна се подготвя за 128-ия Бостънски маратон, който ще се проведе на 15 април. Със собствения си пример тя иска да покаже на други деца, че все още е възможно да водят активен начин на живот, дори и с протези.
"Искам другите деца като мен никога да не се отказват", казва Яна. "Мислех, че никога повече няма да ходя, но хората повярваха в мен и аз също започнах да вярвам в себе си."
Подкрепата на лекарите в крайна сметка помага на Мариана от Харковска област да се възстанови както психически, така и физически.
"Беше важно да я накарам да осъзнае, че протезите са наистина необходими", казва Борознюк.
"Сега тя тича и скача наоколо, но й казвам да не го прави пред мен, защото много се притеснявам", смее се той.
След като неотдавна се срещна с Марин в болницата в Охматик, малкият Олександър придоби надежда и сега очаква с нетърпение първите си протези.
"Сега той мечтае раните му да заздравеят по-бързо, да се научи да ходи с протези и най-накрая да се прибере у дома, за да види близките си", казва Решетняк.
Дария Шулченк, "Kyiv Independent". Преводът е на редакцията на ФрогНюз.
