Политическите рискове за България отново нарастват след неуспешната правителствена ротация между двете управляващи в коалиция партии, което доведе до падането на последното редовно правителство през март 2024 г. Страната се насочва към нови предсрочни избори – шести поред в рамките на три години – което заплашва да забави инерцията в провеждането на реформи и да застраши напредъка по ключови политически цели като приемането в еврозоната в близко бъдеще.
Това се посочва в пролетния доклад на Световната банка за развитието на икономиките на Европа и Централна Азия.
Икономистът Румен Гълъбинов заяви в ефира на NOVA NEWS, че приемането на България в еврозоната през 2025 г. е трудна, но не и непостижима цел.
"Поставят се определени условия, като например да продължи намалението на инфлацията. Годишната инфлация за март е 3% - тоест вече намалява. Преди това беше 3,3%. Очакваме следващото тримесечие да се е изравнила със средната в еврозоната. Имаме възможност да поискаме извънреден конвергентен доклад, който да бъде направен с проследяване на инфлацията от 3 до 6 месеца", смята експертът.
Финансистът Бисер Манолов на свой ред бе категоричен, че за последната година балансът на ЕЦБ спада с 2,3 трилиона долара, което означава силно рестриктивна политика и забързан спад на инфлацията.
"Най-реалистичната година за влизане в еврозоната е 2026 г. Критерият за бюджетен дефицит може да ни избяга. Разходната част се забързва за сметка на приходната. Може да видим спад в потреблението, заради увеличението на лихвите по левовите кредити", каза още специалистът.
