Ако изборът беше смърт или куршум в крака, Евгени щеше да избере куршума. Награден герой от войната на Русия в Украйна, Евгени казва на своя приятел и колега войник да се прицелва внимателно и да избягва костите. Турникетът e готов.
Последвалата болка е цената, която Евгени плаща за нов шанс за живот. Подобно на хиляди други руски войници, той дезертира.
"Шегувам се, че съм се родил сам", казва той, като отказва да назове пълното си име от страх от отмъщение. "Когато една жена ражда дете, тя изпитва много силна болка и дава нов живот. Аз дадох живот на себе си, след като преживях много силна болка."
Евгени успява да излезе от окопите. Но новият живот, който е намерил, не е това, на което се е надявал.
Петима офицери и един войник, които са дезертирали от руската армия, са дали интервюта. Срещу всички тях има наказателни дела в Русия, където ги грозят 10 и повече години затвор. Всеки от тях очаква посрещане от Запада, което така и не е дошло. Вместо това всички, с изключение на един, живеят в неизвестност.
За западните държави, които се сблъскват с огромната и нарастваща руска диаспора, руските войници представляват особена грижа: Шпиони ли са те? Военни престъпници? Или герои?
"Постъпих правилно", казва друг дезертьор с прякор Врабчето, който се укрива в Казахстан, докато чака да бъдат разгледани молбите му за убежище. След като бил насилствено призован, той избягал от казармата, защото не искал да убива никого. "Предпочитам да седя тук и да страдам и да търся нещо, отколкото да отида там и да убия човешко същество заради някаква неясна война, за която 100 процента е виновна Русия. Не съжалявам за това."
Руски офицер с прякор Спортмайстора разговаря с репортери в апартамента си в Астана, Казахстан.
Молбите за убежище от руски граждани нараснаха след пълномащабното нахлуване, но малцина от тях получават закрила. Политиците остават разделени по въпроса дали да разглеждат руснаците в изгнание като потенциални активи или рискове за националната сигурност.
Андрюс Кубилюс, бивш министър-председател на Литва, който понастоящем е член на Европейския парламент, твърди, че отглеждането на руснаци, които се противопоставят на Владимир Путин, е в стратегически интерес на Запада. По-малко руски войници на фронта, добавя той, означава по-слаба армия.
Независимата руска медия Mediazona е документирала повече от 7300 дела в руските съдилища срещу войници, които са напуснали страната от септември 2022 г. насам; делата за дезертьорство - най-тежкото обвинение - са скочили шест пъти през миналата година.
Рекорден брой хора, които искат да дезертират - над 500 през първите два месеца на тази година - се свързват с Idite Lesom, или "Изгуби се", група, ръководена от руски активисти в Република Грузия. Според ръководителя на групата Григорий Свердлин миналата пролет само 3% от молбите за помощ са били от войници, които искат да напуснат, а през януари те са повече от една трета.
Като цяло групата на Свердлин твърди, че е подкрепила повече от 26 000 руснаци, които искат да избегнат военна служба, и е помогнала на повече от 520 действащи войници и офицери да избягат - капка в морето в сравнение с общата численост на руските войски, но показател за морала в страна, в която противопоставянето на войната е обявено за престъпление.
Въпросът сега е къде могат да отидат?
Фархад Зиганшин, офицер, който дезертира малко след мобилизационния указ на Путин от септември 2022 г., е задържан в Казахстан, докато се опитва да се качи на полет за Армения, тъй като местните власти са открили името му в руски списък с издирвани лица.
"Не е безопасно да остана в Казахстан", казва Зиганшин. "Аз просто се опитвам да водя нормален живот, без да нарушавам законите на Казахстан, без да съм прекалено видим, без да се появявам никъде. Имаме една поговорка: Бъди по-тих от водата и по-нисък от тревата."
"Очевидно е, че руската пропаганда се опитва да ни внуши, че цяла Русия подкрепя Путин и неговата война", казва Свердлин. "Но това не е вярно."
Той все още чака молбите си за убежище.
Германски официални лица заявиха, че руснаците, които бягат от военна служба, могат да търсят закрила, а миналото лято френски съд постанови, че руснаците, които отказват да се бият, могат да поискат статут на бежанци. На практика обаче се оказва трудно за дезертьорите, повечето от които имат паспорти, позволяващи пътуване само в рамките на няколко бивши съветски държави, да получат убежище, казват адвокати, активисти и дезертьори.
По-малко от 300 руснаци са получили статут на бежанци в САЩ през фискалната 2022 г. А по-малко от 10% от 5246 души, чиито молби са били обработени миналата година, са получили някакъв вид закрила от германските власти.
Но руснаците продължават да бягат. Служителите на митническите и граничните служби са срещнали повече от 57 000 руснаци на границите на САЩ през фискалната 2023 г., което е повече от около 13 000 през фискалната 2021 г. През годината, приключваща през септември 2022 г. - последните налични данни - положителните молби за убежище са се увеличили почти четирикратно до почти 9000.
Във Франция молбите за убежище са се увеличили с повече от 50% между 2022 и 2023 г. до общо около 3400 души, според френската служба, която обработва молбите. А миналата година в Германия са постъпили 7 663 първи молби за убежище от руски граждани, което е повече от 2 851 през 2022 г., съобщиха от германското вътрешно министерство за АП в имейл. В нито една от данните не се уточнява колко от тях са били войници.
Друг руски офицер, с прякор Спортмайстора, е направил видео дневник на бягството си. Тъй като се готвел да напусне Русия, той направил каквото може, за да направи грандиозен жест, с който да демонстрира несъгласието си с войната.
"Искаха да ме принудят да отида да се бия срещу свободния народ на Украйна", каза той пред камерата си. "Путин искаше да съм в чувал, но в чувала ще бъде неговата униформа".
Той напъха военните си униформи в два черни чувала за боклук и ги хвърли в един контейнер.
"Най-лошото нещо, което можеше да се случи, се случи", каза той, след като прекоси границата на Русия с остатъците от предишния си живот, натъпкани в една малка раница. "Сега предстоят само хубави неща."
Той е оптимист. Всъщност дезертьори са били залавяни от руските сили в Армения, депортирани от Казахстан и откривани мъртви, надупчени от куршуми, в Испания.
"Няма механизъм, по който руснаците, които не искат да се бият, дезертьорите, да се приберат на сигурно място", казва Евгений. Той настоява западните политици да преразгледат въпроса. "В края на краищата, икономически е много по-евтино да пуснеш в страната си един човек - здрав млад мъж, който може да работи - отколкото да снабдяваш Украйна с оръжие."
Превод и редакция ФрогНюз
