През 1912 година по време на първото си и единствено плаване през Атлантическия океан корабът Титаник се сблъсква с айсберг и в нощта на 14 срещу 15 април потъва, след като се разцепва на две части. Агонията на най-луксозния за своето време пътнически кораб, обявен предварително за „непотопим“, продължава два часа и четиридесет минути. За няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Би Би Си споделя разтърсващия разказ на един от оцелелите, който днес вече не е сред живите.
Повече от век след потъването на "Титаник" по време на първото му плаване, това свидетелство от първо лице на оцелелия Франк Прентис остава силен и разтърсващ разказ за огромния ужас, който са изпитвали хората на борда.
Франк Прентис е на 23 години, когато оцелява при потъването на "Титаник". Когато 67 години по-късно е интервюиран от Би Би Си, става ясно, че той все още е преследван от тази ужасна нощ. Повече от 1500 души загиват, когато на 14 април 1912 г. "Титаник" се удря в айсберг в Атлантическия океан и потъва.
Прентис е работил като помощник на келнера, занимавайки се с парите и доставките на борда на кораба по време на първото му плаване. Разказвайки за събитията от онази нощ в документалната поредица на Би Би Си от 1979 г. "Великите лайнери", той си спомня за момента, в който за първи път е помислил, че нещо може да не е наред.
"Не е имало никакъв удар като такъв", казва той. "Беше просто като да натиснеш спирачките на колата и това беше всичко - тя спря. Илюминаторът ни беше отворен и аз погледнах навън, а небето беше ясно, звездите светеха, морето беше мъртво спокойно и си помислих, че не мога да го разбера."
Когато Прентис напуснал каютата си и излязъл на палубата, за да провери ситуацията, видял лед, но нямало следи от айсберг или някакви повреди над ватерлинията. Под повърхността обаче пораженията на предполагаемо непотопяемия кораб били катастрофални.
Наложило се жените и децата да се качат в спасителните лодки, но Прентис каза, че имало две причини, поради които много от тях не желаели да се качат: падането във водата било на 70 фута (21,3 м) и те никога не са вярвали, че корабът наистина ще потъне. "Не забравяйте, че имахме 16 спасителни лодки, всяка от които побираше по 50 души, и ако те бяха пълни, можехме да спасим 800 души, а ние спасихме само 500", каза той.
На Прентис и още няколко мъже е наредено да донесат всички бисквити, които могат да носят, от склада. Докато се върнат на палубата, корабът вече се накланял силно и той не можел да си проправи път, за да стигне до спасителните лодки. Докато бърза да облече спасителната си жилетка, корабът бързо потъва и паниката се засилва, тъй като пътниците от трета класа се тълпят на палубата.
И тогава "Титаник" се разпаднал на две.
"Изведнъж той се издигна бързо и се чу как всичко се разбива в него", казва той.
Прентис се държи за една дъска, докато половината от пострадалия кораб се издига високо от водата. Той няма друг избор, освен да се пусне и да се потопи. "Бях със спасителен пояс и се ударих във водата със страхотен трясък", каза той. Намирайки се в ледения океан сред "трупове навсякъде", той наблюдава как корабът изчезва под водата. Казва, че не е искал да умира, но "не е виждал голям шанс да живее".
"Постепенно започнах да замръзвам и по Божия милост се натъкнах на спасителна лодка и те ме изтеглиха", казва той.
Когато се огледал, открил, че седи до Вирджиния Естел Кларк, познато лице от палубата, където бил помогнал на млада двойка младоженци със спасителните им жилетки. Убедил госпожа Кларк да остави новия си съпруг Уолтър и да се качи в спасителната лодка, като я успокои, че той със сигурност ще я последва по-късно. Г-жа Кларк попитала г-н Прентис дали е видял съпруга ѝ. По-късно стана ясно, че той е един от загиналите.
Прентис споделя, че е бил почти "замръзнал" и смята, че Кларк вероятно е спасила живота му, като го е обвила с наметало. "Аз спасих нейното - мисля, че може би го направих, мисля, че го направих, а тя спаси моето", каза той.
Корабът RMS Carpathia се намирал на почти 60 мили (96,5 км) от кораба, когато безжичният му оператор приел сигнала за бедствие на "Титаник". Той веднага променя посоката си и докарва около 700 оцелели на безопасно място в Ню Йорк.
Прентис умира през 1982 г. на 93-годишна възраст. До края на живота си той пази сувенир, който е ярък спомен за трагедията, хвърлила сянка върху живота му като млад мъж. Часовникът, който носел онази нощ, останал застинал във времето и спрял на 02:20 ч. "Беше замръзнал като мен - мисля, че издържа около 20 минути във водата", каза той.
Запитан дали се притеснява да говори за "Титаник" сега, той отговори: "Сигурно ще го сънувам тази нощ, ще сънувам още един кошмар.
"Ще си помислите, че съм твърде стар за това, но ще се учудите. Лежиш си в леглото вечер и всичко се върти отново."
Превод и редакция ФрогНюз
