Прокурори и следователи публично изнедоволстваха от реформите, които ги засягат. И аз като тях съм недоволен. Но чувствата ни са коренно различни, а претенциите ни се разминават радикално. Повече от осем години съм така да се каже „клиент“ на следствието и прокуратурата. Срещу мен бяха образувани досъдебни производства, повдигнаха се обвинения и се сътвориха обвинителни актове.
Преди някои от делата да влязат в съда, а и по линия на влезлите в съдебна зала бях разпитван многократно. На повечето въпроси, защо се прави всичко това, следователи и прокурори признаваха, че така им е наредено. От кого, опитвах се да разбера, а те ми показваха с пръст нагоре. Когато споменавах главния прокурор – Цацаров, а след това Гешев, те кимаха, но продължаваха да сочат нагоре. Тоест, от най-високо политическо ниво.
Политически поръчки. Години наред. Проверки, ревизии. Намеса на КПКОНПИ, блокиране на банкови сметки, жилище, автомобил, пенсия. Последователно и безмилостно.
Когато питах прокурори и следователи, защо изпълняват въпросните поръчки, те ми отговаряха, че имат семейства и трябва да си пазят местата. За моето семейство и това, което то преживяваше – мълчаха.
Малко повече светлина…
Едното дело ми бе образувано по сигнал (донос) от Любена Павлова от т.нар. „План Б“, организация, която защитаваше Сотир Цацаров от протести срещу него и негови решения и участие в скандални срещи. Любена е съпруга на бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров, известен като Петьо Еврото и превърнал се в нарицателно за незаконни практики с участието на магистрати и политици и превърнал ресторанта „Осемте джуджета“ в място за сенчесто уреждане на казуси, свързани с властта, магистратурата и жертви на системата. На същото дело бяха назначени прокурорите, разбира се на случаен принцип, - Емил Петров, брат на Еврото и Димитър Франтишек, прочул се от разследване на Антикорупционния фонд за корупцията в държавното обвинение. Прокуратурата претърпя пълно фиаско по това дело, по което медиите, свързани с върха на обвинението изляха тонове помия върху мен. И това им се видя недостатъчно, затова изпратиха наказателната бригада с маските (същите, които разнасяха пред ВСС кървави агнешки главички за сплашване на шефа на ВКС по онова време Лозан Панов), която да ме замерва с яйца на метри от Съдебната палата, от което пострадаха и граждани, които нямат нищо общо със случая… Последваха сигнали от моя страна, не се разкри нищо, но аз бях разпитван като виновен за случилото се. Унижението е оръжие.
Бях обвинен от специализираната прокуратура за участие в ОПГ от … двама души (по закон трябва да са поне трима). Оказа се, че в периода, за който съм обвинен нито съм познавал другият „съучастник“, нито дори съм знаел, че съществува. Но прокурорът отново вдигаше рамене и гледаше в тавана…
Върховният административен съд отхвърли всички точки от обвинителния акт, сътворени от прокуратурата по друго дело. До една. Но това също отне няколко години.
По наказателно дело служителите от НАП признаха, че им е наредено от прокуратурата да проверяват мен и съпругата ми. И това продължи години. Доказа се, че данъчните са проникнали по незаконен начин в компютъра ми и са манипулирали текстове в личната ми поща. Нещо абсолютно забранено и третирано като престъпление от закона! Прокурорите отново повдигаха рамене…
Няма да описвам всичките си преживявания, които ми осигуриха от следствието и държавното обвинение. Познавам хора, които бяха натикани в арестите по скалъпени обвинения, някои от тях отключиха тежки болести, а някои си отидоха от този свят след репресиите срещу тях.
Познавам бизнесмени, които са рекетирани чрез следователи и прокурори, които загубиха милиони и част от бизнеса си. Това стана с натиск от политически среди и върховете на държавното управление.
Нито един от въпросните ми познати не е осъден. Нито един! Но минаха през месомелачката на прокуратурата и ареста. Загубиха много, семействата им страдат, а имената им са омърсени.
Самият аз съм засегнат по същия начин. Семейството ми, близките ми, колеги…
Затова искам да имаме реално правосъдие, което защитава закона и гражданите, а не политиците и мафиотите. Осем години се сблъсквам с второто. Който го е преживял, знае за какво говоря.
И понеже за ефективността на една система се съди по резултатите нека припомня, че за трийсет и повече години няма осъден нито един политик от висшите етажи на властта за корупция. Нито един, дявол да го вземе. Няма осъден нито един магистрат за корупция. Нито един! Но има хора, които са в затвора заради скалъпени обвинения и в изпълнение на политически поръчки. Кметиците на „Младост“ са такива.
И да, не ми харесват реформите, защото това безобразие продължава. Политици и магистрати са недосегаеми. Само в Гърция именията на прокурори са десетки, водят се на подставени лица, струват куфари с пари, но не се разследват. Знам прокурори, които имат имоти, жилища и къщи в София, Пловдив и по Черноморието, за които не са платили и стотинка. Нарича се корупция. Ко-руп-ци-я!
Добре, че в средите на съдиите заразата не е в такива размери. Хората са наясно, че е така.
Но доверието в прокуратурата е 8%, плюс-минус някой процент. Тази институция трябва да се разпусне и да се конструира отново, но не по съветски модел. Същото важи донякъде и за следствието, за МВР, ДАНС и повечето тайни служби. Дотам сме се докарали.
Българите трябва да имат доверие на институциите, а правораздавателните са от най-важните. Те правят държавата силна или я провалят.
Недоволните магистрати от реформите обаче не споменават недъзите и корупцията, а са загрижени за евентуално нарушаване на тяхната независимост. От години обаче такава независимост не съществува. Защо не искат и не започнат операция „Чисти ръце“, но да започнат от себе си и политиците, оплели се в зависимости с организираната престъпност и мафията. Няма ли поне един прокурор да признае публично, че има нещо много гнило в системата? Поне един!
Толкова е просто, колкото и нежелано.
Ето в това се разминаваме.
Огнян Стефанов
