На 5 декември църквата чества свети Сава Освещени. Обозначен ясно в народната традиция, празникът съвпадат и с един по-особен момент от живота на човека – раждането на Новата година, на надеждата за берекет, здраве и щастие.
Старо поверие разказва, че Сава и Варвара били две светици-девици, чиято мисия била да се грижат за здравето на децата. Понякота те се възприемали и като орисници, които имали пръст в съдбата на новородените.
Според други народни предания Сава не бил брат на Варвара, а жена, свързана с царството на мъртвите и света на болестите. Затова на този ден жените ходят на гробищата, палят свещи, раздават варено жито, ябълки и хляб за душите на умрелите.
Празника предците ни свързват и с магическото време, когато гадателки и баячки правят магии и заклинания, най-често за задомяване и против безплодие. В полунощ се събирали девойките за женене, като всяка носела торба с брашно и сито. Заедно с гадателките отивали на тайно място, по тайна доба. Докато момите пресявали брашното, възрастните жени ги учели как да държат ситото изправено, как да си избират подходящ съпруг, как да се задомят щастливо, да си родят здрави деца. Изричали магически заклинания, с надеждата, че желанията им ще се сбъднат.
На свети Сава по стар обича се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. Българите се подготвят и за Никулден – 6 декември. Емоционално свързван с дните на Варвара и Сава, той е своеобразна кулминация на предпразничната новогодишна обредност.
Именници през тези дни са: Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Елисавета; Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка и др.
