"Балканите винаги са били меката точка на Европа. Винаги са били елемент за дестабилизация. Русия иска военен балкански фронт, но този фронт би бил повече на етническа основа, на дългосрочна нестабилност на региона, на слаби институции. Имам негативното чувство, че в отношенията между България и Македония се намесват силни проруски струи, така че да не успее инициативата за Македония в Европейския съюз. Лекарството е Европейският съюз - членството е начинът да приключим с тези шовинизми, с междусъседските тенденции към завземане на територии, с това да се мразим едни други".
Това каза за ФрогНюз политикът от Северна Македония и представител на фракцията за демократизация и съживяване на ВМРО-ДПМНЕ проф. Оливер Андонов.
Ето и цялото интервю:
На 24 април във Вашата страна предстоят президентски избори. След това, вторият тур на тези избори ще се проведе заедно с парламентарните избори на 8 май. Може ли този двоен вот да донесе управление, което гледа с повече смелост към Европа?
Мисля, че това е желанието на всеки нормален македонски гражданин, който иска да бъдем част от Европейски съюз. Македонците, които мислят проевропейски и промакедонски ще искат правителство и президент, които гледат към Европейския съюз.
Изключително е важно новото правителство, което ще дойде - не в смисъла, че то няма да е ръководено от Християн Мицкоски като министър-председател, а в смисъл, че ще има промени в състава на кабинета, както и новият президент да бъдат на една и съща линия, която е проевропейската линия.
Знаем много добре, че проевропейската линия зависи много от изпълнението на рамката, договорена с Европейския съюз по отношение промяна на Конституцията. Ако македонците бяхме малко по-умни досега щяхме да променим Конституцията и щяхме да отидем на избори с това кой колко повече е спомогнал за приближаването на Македония към Европейския съюз, за началото на преговорите, за това колко въпроси от преговорите са били отворени и затворени, вместо тепърва да говорим за конституционните промени, с които албанската общност например иска да наложи свои етнически и политически цели, които са тежки, но и глупави за Македония - като например президентът на Македония да се избира от Парламента.
Кои са въпросите, които според Вас трябва да се обсъждат в Северна Македония в момента?
Това, което е важно за нас, е да започнат преговорите с Европейския съюз, да се направи така, че и у нас, и в България да имаме правителства, които да са партньорски - правителства, които да могат да разговарят нормално. Понякога имам изключително негативното чувство, че в отношенията между България и Македония се намесват силни проруски струи, антагонистични струи, ретроградни струи, така че да не успее инициативата за Македония в Европейския съюз.
Може ли едно ново управление на Северна Македония, което гледа по-сериозно към Европа, да е ключът към подобряването на правата на българите във Вашата държава?
Това е и основата на нещата - вписването на българите в Конституцията на Македония. Това би означавало подобряване на отношението към българите. Отношението към българите в Македония е резултат от политическото напрежение между македонската и българската общност, но и напрежение между държавите. Покрай конституционните въпроси - промяната на Конституцията и вписването на българите, се поставя и въпросът с българската общност в Македония, който е по-скоро автошовинизъм от наша страна. Нито има полза от това, нито има прагматично политическо значение. Това е повече етнополитическа мобилизация на негативна основа - “намерихме си неприятели в българите, нека да се мобилизираме на тази основа”. По този начин утре ще намерим неприятели в албанците, пак ще се мобилизираме. Ще си намерим неприятел в която и да е друга общност в Македония, и нон-стоп ще се мобилизираме. Това не е европейският път.
Следващото правителство на Македония трябва да помисли за това - да приеме конституционните промени, за да може да се успокои обществото. Само така ще можем да водим преговори за членство в Европейския съюз.
Може ли да се каже, че руските влияния пречат както на членството на Северна Македония в Европейския съюз, така и на отношенията ви с България?
Никога няма да чуете в Македония да ви кажат, че Русия действа пряко срещу влизането в Европейския съюз и към подтикване към шовинизъм спрямо България и отношенията с България. Никога няма да чуете открито това. Точно вписването на българите в Конституцията обаче се използва, за да се попречи Македония да влезе в Европейския съюз. Тук отново стигаме до въпроса с етническата мобилизация и етническите отношения, които се ползват за конфронтация с българите. Във вътрешната фракция за демократизация и съживяване на ВМРО-ДПМНЕ смятаме, че нито броят на българската общност в Македония е толкова голям, че македонците да се чувстват застрашени, нито може да доведе до това да имаме лоши отношения с България. Напротив - връзката с българската общност в Македония може да бъде елемент за отлични отношения с България.
Политическата тенденция на новото правителство трябва да бъде вписването на българите в Конституцията и добри отношения с България като партньор за по-бързо влизане в Европейския съюз. Очаквам допълнителни проблеми за членството ни по-скоро от Гърция, не от България.
Руското влияние в Македония е много по-изразено чрез медиите, особено интернет порталите и социалните мрежи, които налагат проруските възгледи на населението, но също и чрез проюгославското културно влияние, което идва през Сърбия. Затова пряко руско влияние няма да видите, но то винаги е скрито през призмата на съседите на Македония.
Какви пречки смятате, че може да постави Гърция?
Гледайки през призмата на проруското влияние в Македония, казах, че очаквам пречките, поставени от Гърция, да продължат, но също така очаквам в Македония постоянно, особено в периода на преговорите с ЕС, определени групи във вътрешната политика да повдигат въпрос за промяна на името на държавата.
От Гърция очаквам отново повдигане на някои идентичности проблеми, предимно свързани с църквата. Такива проблеми не очаквам от България, мисля, че лесно ще уточним някои въпроси около историческите аспекти на Охридската архиепископия, докато проблемът с Гърция е сериозен. Те използват елементите на антимакедонизма - името на Македония и т.н. При гърците въпросът, че Македония не е гръцка предизвиква алергия. Тенденциозно е поведението им, че Македония е гръцка - затова и очаквам бъдещи конфликти за членството ни в Европейския съюз повече от Гърция, отколкото от България. Мисля, че в България рамката с Европейския съюз е ясна и никой няма да има против, освен кръгове, близки до руското влияние, които биха опитали да създадат конфликт между Македония и България в контекста на нестабилни Балкани и нестабилна Европа.
Смятам обаче, че тези гласове ще бъдат незначителни с нормализиране на отношенията. Но отношенията с Гърция, въпреки че религиозните въпроси не трябва да са въпрос на секуларния свят, можем да ги очакваме като продължение на проблема с македонската идентичност от страна на Гърция и гръцката общност.
Въпреки че сме съседи, в България сякаш политическата обстановка в Македония не е напълно ясна. Какъв е залогът на предстоящите избори - първо за президент, след това за парламент?
Залогът е голям - или ще тръгнем по пътя към Европейския съюз, или ще стагнираме до степен, че ще започнем да се разпадаме отвътре. Това е залогът и той трябва да бъде ясен на гражданите на Македония. Знам, че това интервю ще бъде прочетено и в Македония и се надявам, че ще стигне до македонските граждани, особено до македонците. Надявам се, че ще стигне и до българските граждани по отношение разбирането за Македония и македонското членство в ЕС.
Че залогът от резултатите от предстоящите избори в Македония е голям, си личи и от предизборната кампания до момента. А именно, основният акцент остава върху промените в Конституцията и включването на българите в македонската конституция. Има и т. нар. суверенистични елементи през призмата "да направиш Македония отново горда" или "Македония отново твоя". Не става дума за европейски подход, а за игра с чувствата на гражданите на Македония, особено на македонците. Няма нищо общо с реалността, но това е една тенденциозна политическа кампания, която имам чувството, че е създадена и наложена отвън и за други интереси, включително руски, с цел да попречи на Македония по пътя към ЕС.
Имам усещането, че въпросите около Македония в България не са на първо място, не знам дали са и на пето място. Имам още чувството, че политическият аспект на членството ни е решен въпрос, а в България се говори за съвсем други неща - и вас ви чакат двойни избори на 9 юни. Мисля, че в България ще се води борба между проруските и проевропейските структури, но през призмата на корупцията и организираната престъпност. То е и наша македонска болка, но у нас преобърнатият образ има политическа стойност.
Българската общност говори за Македония не около членството ни в ЕС - мисля, че рамката по този въпрос е затворена, а по-скоро около българската общност в Македония. Радва ме това, че към момента няма изразена нетърпеливост и конфликти. Никой от България не успя да предизвика конфликт от такъв характер около евроизборите ви. Няма и полза някой да предизвиква подобно напрежение, защото един от основните въпроси около изборите в Македония е вписването на българите в Конституцията ни, а тук всичко е ясно и свършва, така че няма нужда от напрежение.
Казахте, че залогът е голям - дали Северна Македония ще премине към европейското семейство, или не. Струва ми се, че този въпрос е важен не само за Вашата държава, но и за целите Балкани. Какъв е залогът за региона ни по отношение европейското бъдеще на Северна Македония?
Констатацията Ви е правилна, съгласен съм. Залогът за региона идва от факта, че сме държава, която може да генерира нестабилност. При евентуален напредък на Албания, никой няма да има търпение да чака Македония - Албания ще тръгне преди нас. Това ще значи съвсем друго отношение на албанската общност в Македония към Македония като държава, към бъдещето ни. Това прави ситуацията в Македония критична. Собствения си интерес изпълняват още Сърбия и Косово. Между собствените им интереси имат и допълнителен интерес към Македония и случващото се в Македония.
Има нещо много интересно, което не знам колко е познато на българските граждани. Познато е обаче на политиците. В Сърбия има тенденция Македония да не влезе преди нея в Европейския съюз. Според мен и в Косово има такова желание, тъй като тогава позицията на Македония по отношение Сърбия ще се промени. Ако предизвикат невлизане на Македония в ЕС, непродължаване на преговорите, това би дало възможност да се сипят конфликти както между Сърбия и Косово, така и да ги прехвърлят в Македония. Това е регионалното влияние на Македония по отношение влизането или не в ЕС. Нещо повече, влизането на Македония в ЕС преди Косово и Сърбия ще направи Македония политически стабилна и още по-мощна по отношение на Сърбия и Косово, особено в политико-икономически аспект, което ще се отрази и на взаимоотношенията на Македония с тези страни, но и в региона.
Има я теорията, че през Сърбия, Русия може да отвори втори фронт, който да е на Балканите. Смятате ли, че това е възможно?
Смятам, че това не е възможна теория, ако говорим за директно отваряне на военен балкански фронт през Сърбия. Русия при всички положения иска това, но този фронт би бил повече не класическа война - Русия идва и носи агресия, както в Украйна, по-скоро би бил отворен фронт в друг контекст - на етническа основа, на дългосрочна нестабилност на региона, слаби институции и етническо напрежение. Това е тенденция, която я има през Сърбия и то от дълъг период, тъй като е очевидно, че Сърбия има достатъчно капацитет да предизвика кризи в региона или да повлияе на ситуацията в региона, особено върху страни, които не са членки на ЕС и НАТО.
Такова напрежение би било насочено към Косово, към Македония по линия македонци срещу албанци, към Босна. Не бива да забравяме Босна и влиянието на Република Сръбска. Напредъкът на преговорите за членство в ЕС на Босна е интересен въпрос, защото Босна има изключително предимство, което е в ущърб на Сърбия. Ако Босна тръгне по пътя към ЕС, ще тръгне и по пътя към НАТО, а това означава невъзможност Република Сръбска да бъде елемент на дестабилизация.
Усещате ли дестабилизирането на Балканите и в момента?
Балканите винаги са били меката точка на Европа. Винаги са били елемент за дестабилизация. Често балканските държави опираме до средновековна неизживяност, национални романтизми и териториални претенции в 21. век. Точно затова лекарството е Европейският съюз - за да се приключи с това.
Може ли да извлечем следния извод - че пътят към ЕС е начинът да се приключи с напрежението в нашия регион?
Точно така - това е начинът да приключим с тези шовинизми, с междусъседските тенденции към завземане на територии, с това да се мразим едни други, да се унищожаваме, да се съобразяваме с интересите на големите държави и да ги оставяме да реализират своите геополитически интереси през Балканите. Мисля, че политиците на Балканите знаят това много добре и затова и злоупотребяват - балканските държави биха влезли в ЕС, но по наши собствени правила. А тези правила биха били балкански правила, което няма как да е работещо. Следователно влизането в ЕС по правилата на ЕС е единственият път, който ще ни откъсне от балканския манталитет на поведение както вътре в собствените ни държави, така и в отношенията ни.
Илияна Маринкова
