Има неща, които Бойко Борисов владее до съвършенство. Например да маха и назначава министри, да командва „независими“ премиери, да прехвърля отговорностите на други и да им вменява вина, да прави орташки сделки с партии, които после занулява – все от този род.
Последният случай бе по повод неговото настояване да бъде сменен служебният външен министър Стефан Димитров с Даниел Митов, зам.-председател на ГЕРБ. Президентът Румен Радев обаче не реагира според очакванията на Борисов и той нервно реагира: „Изведнъж (президентът Радев) се интересува от външната политика и министъра, който си е техен. Нека си остане той и да се знае, че Радев носи отговорност. Не искам да нося повече отговорност като партия за този кабинет“, заяви Борисов.
След това нападна ПП-ДБ, че не подкрепили кандидатурата на Митов. Което не е вярно, защото няколко човека, в това число и Никола Минчев, се изказаха положително за Митов и неговите качества. Това Бойко не го отчита, защото е важно да отправя упреци.
И се стигна до кулминацията: „Не съм предлагал Митов за поста, но му позволих да го заеме след разговор между двама ни“.
Ето я истината: Митов се е самопредложил за министерския пост, а Бойко, понеже е добър човек, не могъл да му откаже. Всички обаче обвиниха несправедливо Бойко, че сменял министри и командвал Главчев като стар войник новобранец...
Какъв ли е бил разговорът между двамата? Ето един възможен вариант и може би единствен.
Борисов и Митов играят табла/шах в къщата в Банкя. Между другото Митов запознава боса с международната обстановка: Русия, Иран, Израел, САЩ… Знаете как е. В един момент Митов възкликва, премигвайки развълнувано, а лицето му придобива цвят на японска вишня: Шефе, какво ще кажеш да стана служебен външен министър, а?
Борисов се почесва на едно място, пали си изгасналата пура и отговаря:
- На мястото на оня, какмубешеимето ли? Много съм му ядосан. Защо не? Разрешавам.
След което набира номер на мобилния:
- Главчев, абе на Митов много му се прияло агнешко… Пардон, много му се иска да стане външен министър… Да, да, одобрявам, разбира се, затова ти звъня. Действай.
Лидерът на ГЕРБ за миг се връща към мисълта за великденското меню, но грижите за страната и народа бързо го връщат към държавните дела. Отново набира същия номер: Митак, абе я разкарай и земеделския министър. Звънят ми зърнарите, нали са наши хора, обещал съм им… Когато ни трябваха, знаеш… точно така – изкараха тракторите… Излагаме се. Действай смело, както сме се разбрали. Радев няма къде да ходи, ще подпише.
След това големият бял вожд хвърля заровете и се пада дюшеш… Случайно. Само той и Щирлиц знаеха, че в ръкава крие специално подправени…
Ето как за десетина минути Бойко Борисов успява да реши няколко супер важни за нацията проблеми. Такъв е той, нашият Бойко - чист и смел човек!
Това, което бай Тошо не успя, Бойко ще го довърши.
А слънцето над Банкя се опитва да пробие надвиснали космати облаци. Ненужни усилия – той огрява родината. Дори и по време на слънчево затъмнение.
Неочаквано от нищото се появява ламята Спаска. Нашият герой подскача изненадан и посяга към пищова в чекмеджето. В този момент Спаска проговаря: „Краят ти е близо – България без Борисов вече се вижда на хоризонта. Вече никой не ти вярва – остана ти да разчиташ само на страха“.
Борисов разпознава гласа – на Иван Гешев е. Този за какъв се мисли, нали го отсвирихме?! Народният герой се прекръства десетина пъти и си плюе в пазвата. Бившият главен прокурор, приел образа на ламята, се разтваря в априлския въздух…
Текст: Народен
