Актьорът престава да дава интервюта и да отговаря на въпроси.
Делото на актьора Иван Ласкин срещу режисьора Иван Добчев се отлага за 19 януари 2011 година. „Торнадо” напомня, че през юни 2009 г. в „Култура” Иван Добчев в статията си „Последно за Ласковщината” написа, че Ласкин е „бияч”, „лицето на самата наглост”, който се разхожда с пищови на кръста и от брониран джип продава дрога. Реакцията на засегнатия актьор не закъсня ‒ той започна дело за клевета срещу режисьора, а адвокат Хари Харалампиев написа тъжбата. „Обичам Иван като свой втори син, с него ме свързва 15‒годишно приятелство”, каза за „Торнадо” адвокат Харалампиев. Веднага, щом прочел статията, той отсякъл „Съд!”. „Статията беше похищение над словото”, продължи юристът и добави, че не е редно такъв текст да се появява във вестник, претендиращ да е елитарен. "Това беше моят любим вестник от времето на моята младост, но днес вече не е така, такива текстове не би трябвало да се печатат. Попитах Червенкова не е ли смутена от стила на Добчев, а тя отвърна, че статията не визирала Ласкин, а наглостта. Затова попитах защо тогава не е озаглавена „Последно за наглостта”, а „Последно за Ласковщината”?” ‒ каза адвокат Харалампиев и изрази надежда пренията по делото най‒сетне да започнат и съдът да вземе решение.
Иван Ласкин: Спирам с интервютата
Ласкин престава да дава интервюта и да отговаря на въпроси ‒ това обяви сам той за „Торнадо”. „Има си плеймейтки за такива интервюта - едно и също да дърдорят простите крави. А в същото време - Искам да отговоря на някакви въпроси. МУУУ?!?! Иска ми се да отговарям, ама ми писна … все едно и също. Как да отговарям с душата си на схематиката? Разумът казва-недей, емоцията-дей! Не ви искам въпросите, ама си искам отговорите!........, възкликва актьорът, уморен.
„Написах вестникарски роман в чест на новия вестник”
„Има съд, Хари си води делото! Смешно е, че се яви да ме плюе изненадващо колега от „Армията” на страната на Добчев, за когото самият Добчев през 1997-ма в един вече несъществуващ музей на революцията обяви, че е „педал” и се изгаври долно с него. ...Как си посра повереника само! Колегата ми да му образува дело за клевета! Абе смешно ми е вече. Сещам се за Макиавели, във връзка с това. Хората трябва или да се ласкаят или да се отстраняват. А тъй като за леките обиди те отмъщават, а за по‒тежките не са в състояние да го сторят, то когато нанасяме някому оскърбление, трябва да бъде такова, че да не се опасяваме от отмъщение. Не съм сигурен дали цитирам точно Макиавели, но със сигурност става въпрос за страхливците, към които отмъщението пълзи като мъгла, въздух, или поне рисунка на въздух! Аз нямам израз, а само спорадична фракция от почитатели и напън, който отдавна онемя в мен. Изчерпах се. Искам ръцете ми пак да се потят. Искам чувствата и познанията ми, мислите и лошотията ми да впечатляват само полупияни колеги, които все още не играят в Телевизията и са достатъчно честни, за да не са дървари, които мислят, че театър е да си научиш текста от Боян Папазов! Не искам да отговарям на въпроси. Но ще напиша вестникарски роман. В чест на новият ви вестник! Сега. Добре?....- да се забавляваме!”
Кукувицата на истината е с главата на В. Рашидов и краката на М. Младенова
Ив. Ласкин
Мисля, че беше в небивало горещ ден и то преди да приключи пролетния месец Нисан* и да започне зимният - Тойота. Брониран месец. Забързан паваж, еднакви лица от прозорец на кафене и дълга стена от червени тухли. Цигани и някаква птица, която куца. Миришеше на кожена ръкавица. Дясна. Заради цигарите.
Всички влизат в съда. Усмихнати няма. Усмихват се на излизане. Тихо минава куцата птица и клъвва фас.
Влязоха. Съдията изскърца, леко сядайки и изстена:
- Обявявам програмата „Малък съд” за открит сезон или обратното! Нека чуем Удивениятадвокат. Моля!
Съдията удари с чукче и някаква муха сънено излетя.
Приближи се Удивениятадвокат - ефирен човек, облечен в панталони, прилични на сако и сако с вид на панталони. Не извади нищо, просто машинално бръкна в сакото-панталон и, неползвайки очилата си, отправи бистър поглед. Различен поглед, синеещ над прашните рамки и безизразно втренчен в потъналите от злоба субекти.
Мухата бръмчеше доста по-бодро и осъзнала къде е, се чудеше заедно с Удивениятадвокат на присъстващите. Мухата кацна на рамката на прозореца и леко пръдна. Съдията не я погледна, но знаеше за пръдването. Усмихна и се. Мухата също му се усмихна.
Синеокото сако се прокашля, пооправи бакенбарди и започна:
‒ По написаното от Поооодсъдимия и повод за съда му, Нещастливищец (парафраза името Нещастливцев, което Добчев използва в своята статия ‒ б. ред.) наистина се оказа продавач на дрога! Дрогата е животинска суровина, която се използва като Лекарство или като материал за преработка от лекарствената промишленост. Нещастливищец продава дрог-лекарства против театрална содомия! Тя се черпи от гранясалите мазнини на едни свинари. Аз съм адвокат от Тракия и знам, че там, в Тракия, за щастие има много свинари. И сега може би, вече със сигурност очакват дължимият им стандартоорден - Стара планина, който е гарант за качеството и произхода на свинщината им и заслугите към нея. Че те са от сто процента свиня. Воняща и впоена завинаги в партийните ребра на свинята, е сто процентовата мазна свинщина!.
Чу се покашляне и мина сянка от прелитаща птица през прашния прозорец. Преди присъстващите да я проследят, тя замря, но всички знаеха, че са видели сянката.. По коридора се чу хлипане и логично отмина.
Учудениятадвокат* погледна към Нещастливищец и мърдайки с ухо попита дали да продължи. Нещастливищец грухна съгласно и Учудениятадвокат с леко квичащ глас продължииии..
‒ Имаме Рагууу, дами и господа, образуващо гръден кош без сърце, без дъх на талант. Имаме нагла тирбушонна езико-опашка , имаме свити свински очета, които убеждават че е „Мисия” да кичиш театралната си кочина с розови пердета. Пердетата се раздават безплатно за най-аканите кочини от Министерство на пердетата.
Учуденадвокат се загледа към прозореца и откри, че всяко дете винаги гледа към прозореца, когато е слънчев. Хлъцна по детски и продължи - Свинята, уважаеми дами и господа, може да е прасе, шопар, глиган, вепър, нерез и печено. Уверявам ви, че печеното предстои. Аз, като Тракийски Учуденадвокат, обявявам: Коледата за открита!
Мухата тъкмо пак да пръдне, леко вдигнала крак и крилце, неочаквано се заслуша. Съдията одобри поведението на мухата, но не се издаде. Ламперията блестеше. На зелена папка пишеше Дело. Суховокобилесто дело. Нещастливищец погледна мухата и се зачуди на акъла си. Но не може пред съдията. Няма крилце.
Учудениятадвокат, който имаше различни прилепови уши и пръсти със зелени нокти нежно продължи:
‒ Искам крехко да обявя, имайки предвид несъстоятелният иск за оправдана чест на представляваният от мен Нещастливищец, че на него вече не му пука за изхода на делото, а и още повече забрави и за входа на това дело поради 54536543-те неявявания на подсъдимия. Аз, като Учуденадвокат, призовавам уважаемия съд да обяви иска на Нещастливищец за нищожен и Нещастливищец да бъде наказан с доживотни репетиции сред розови перденца. Та да му дойде акъла всеистински! Отлагана справедливост има само тук, Нещастливищец! - гласът на Учуденадвокат започна да ечи - Готви се за репетицииии-и-и-и!
След като отмина ехото и мухата си оправи крака и крилцето, като че ли нарочно предизвестено се чу скърцане. Всички в залата без Нещастливищец, разбира се, бавно вдигнаха брадички. От тавана се чу скрибуцане и една крушка от полилей без глобуси се самоотви и падна на пода без да се счупи. Плахо през фасунката се показа синята глава на древен, забравен…… Тракийски артист! Очите му бяха удивителни! Вместо гледалото на окото да е синьо, а бялото-бяло, както е нормално, беше обратното. Клепачите бяха червени и мигаха от долу нагоре и от ляво на дясно! Той нежно започна да плюе мокър лист хартия, внимателно го разгъна с прозрачния си език и ококрен надолу, тихо, почти шепнешком прочете :
-Свинарят е Клеветник натрупал креатурна мас, благодарение на нас! Цвърчи си тази Гнас, мазта върху филиите със власт! Свинар! Свинар! Башкар!
Настана мракобесна тишина. Съдията и мухата придобиха еднакъв израз. Нещастливищец и Учуденадвокат се хванаха за ръце, а главата от фасунгата гордо зачака провинциалните си аплодисменти…
Такива не последваха, но на вместо това, невидимата скромна адвокатка, която до сега никой не забелязваше придоби легалност. Тя всъщност до този момент правеше впечатление на ламперия. Пъшкайки придоби релеф и се откъсна от дървото. С крива и гузна усмивка сякаш извън времето си акробатично и разбира се културно, се пресегна през лицата на всички и злобно натисна ключа на лампата! О, ужас-главата на Тракийският артист във фасунгата позеленя! Той разбра че го хваща тока на посредствеността и някак си заприлича на актриса. С пращене и гримаси без право на писък, участвайки в реалити се изпари. Замириса на въглища. Адвокатката с кикотене отново придоби нюанса на ламперия и се сля със стената, а Учудениятадвокат леко се изчерви. Мухата заспа. Съдията не! В този момент стенният часовник над главата на съдията до прозореца за когото никой досега не спомена замърка. Чу се щракване и някакъв втори механизъм се включи. Една от тежестите – шишарки се откъсна и полетя към пода. От трясъка се отвори вратичката на часовника. През нея с учудване изскочи механична кукувичка. Стрелките на часовника моментално след бясно и кратко въртене заковаха север, а кукувичка се изцъкли и заскрежи.. Пластмасовите и пера се разпаднаха и се случи магия…!!! Кукувицата се бе превърнала в Истината! Красива и мъдра, мощна и нежна, бюджетирана и плаха! Закука с пълно гърло! Поооодсъдимият се усмихна на сяра. Роди му се кукувица.
Кукувица с глава на Вежди Рашидов, краката на Маргарита Младенова и косата на Красимира Филипова!
Настана вечер. Кукувището разбра важността си по блуждаещите погледи на съдии, ищци и бащи и се заотръска. Изака гръмко първата си програма и крещейки с гласа на Брус Дикинсън, оповести :
- Summum ius, summa inuria!!!! (Най-висшето право е най-висша несправедливост.)
‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒
*авторът на текста обожава Булгаков
*адвокатът си сменя името пряко емоцията
