Руският външен министър Сергей Лавров сигнализира за намерението на Русия да превземе град Харков в бъдеща значима руска настъпателна операция. Той е първият високопоставен служител на Кремъл, който директно идентифицира града като възможна руска оперативна цел след неотдавнашните украински предупреждения, че това може да се очаква в началото през лятото на 2024 г.
Лавров заяви по време на радио интервю на 19 април, че град Харков "играе важна роля" в идеята на руския президент Владимир Путин за създаване на демилитаризирана "санитарна зона" в Украйна за защита на руските гранични селища от украински стачки.
Путин много ясно е заявил, че руските сили трябва да прокарат фронтовата линия достатъчно навътре в Украйна - която Лавров изрично определя като Харковска област - за да поставят руските селища извън украинския обсег на удар. Това изискване е много неясно определение, което може да включва цялата украинска територия, докато съществува независима украинска държава и има желание да се защити.
Лавров заяви в отговор на въпрос къде ще отидат руските сили след създаването на "санитарна зона", че руските власти са "напълно убедени" в необходимостта от продължаване на войната на Русия срещу Украйна.
Забележките на Лавров предполагат, че Кремъл вероятно ще използва идеята за постоянно променяща се демилитаризирана "санитарна зона", за да оправдае руските настъпателни операции все по-навътре в Украйна.Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Известният руски пропагандист и държавна телевизионна водеща Олга Скабеева нареди руските удари с безпилотни самолети и ракети срещу Харковска област сред част от усилията на Русия да създаде "санитарна зона" по време на реч на 19 април, предполагайки, че други видни рупори на Кремъл също полагат информационна основа за оправдават текущите руски удари и бъдеща настъпателна операция срещу град Харков под предлог, че защитават руските граждани.
Украински официални лица, включително украинският президент Володимир Зеленски, наскоро идентифицираха заплахата от възможна руска лятна настъпателна операция, насочена към превземането на град Харков.
ISW продължава да оценява, че руска настъпателна операция за превземане на град Харков би била изключително амбициозно начинание, което би поставило значителни предизвикателства както за руските сили, отговорни за усилието, така и за по-широката руска кампания в Украйна.
ISW също така оценява, че военната помощ на САЩ е от жизненоважно значение за способността на Украйна да се защитава срещу всяка лятна руска настъпателна операция, включително срещу град Харков.
Украински официални лица обявиха, че украинските сили са свалили руски самолет, докато е нанасял ракетни удари срещу Украйна за първи път през нощта на 18 срещу 19 април, демонстрирайки способност, която може да ограничи начина, по който Русия провежда ударната си кампания срещу Украйна. Командващият ВВС на Украйна генерал-лейтенант Микола Олешчук обяви на 19 април, че украинските сили са свалили руски стратегически бомбардировач Ту-22М3, който е изстрелял крилати ракети Х-22 срещу Украйна.
Украинското главно военно разузнавателно управление (ГУР) заяви, че украинските сили са свалили Ту-22М3 на разстояние 300 километра от Украйна със същите средства, с които свалиха два руски самолета А-50. Украинското издание RBK-Украйна съобщи, че са използвали системи за противовъздушна отбрана С-200, за да свалят Ту-22М3. ГУР съобщи, че Ту-22М3 се е разбил в Ставрополски край, където на кадри се вижда как самолетът губи височина и се разбива.
Говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви, че свалянето на Ту-23М3 е принудило друг руски Ту-22М3 да обърне и отбеляза, че за Русия е "практически невъзможно" да произвежда нови бомбардировачи Ту-22М3. Съобщава се, че руските сили са имали приблизително 60 стратегически бомбардировача Ту-22 към 2023 г.
Руското министерство на отбраната (МО) призна самолетната катастрофа, но я приписа на техническа неизправност, а не на украинските сили, а руските военни блогъри до голяма степен се обединиха около разказа на МО.
Представители на Ставрополския край съобщиха, че при катастрофата е загинал един руски пилот и са нанесени наранявания без опасност за живота на други двама, а четвърти член на екипажа остава в неизвестност.
Украинските възможности за противовъздушна отбрана обаче остават ограничени и влошени, което позволява на руските самолети да действат свободно без заплаха в определени критични зони на фронта. Руски блогъри наскоро разпространиха видеозаписи, включително от 19 април, показващи руски самолети Су-25 и Су-34, действащи на ниски височини близо до Часов Яр, Донецка област и нанасящи удари по украински позиции, за да подкрепят руския напредък в района. Според блогърите, руските самолети позволяват сравнително бърз напредък в района поне от края на март 2024 г.
Способността на руските самолети да действат на дълбочина над 100 километра в украинското въздушно пространство близо до фронтовата линия, без да понасят значителни загуби, показва, че украинската противовъздушна отбрана в района в момента е недостатъчна, за да ги възпре или откаже. Способността на Украйна да нанася удари на далечни разстояния за сваляне на руски стратегически самолети, които водят бойни операции, може временно да ограничи операциите на руската авиация, както беше постигнато при предишното сваляне на тактически самолети.
Украинският президент Володимир Зеленски подчерта, че Украйна се нуждае от западни доставки на артилерийски боеприпаси, средства за противовъздушна отбрана, артилерийски и ракетни системи с голям обсег и изтребители, тъй като украинските ограничения продължават поради забавяне на военната помощ на САЩ.
Зеленски се обърна към Съвета Украйна-НАТО на 19 април и повтори, че Украйна се нуждае от минимум седем допълнителни системи за противовъздушна отбрана Patriot, за да се защити срещу продължаващата кампания на Русия за удари с ракети и дронове и призова западните страни да изпълнят обещанието си да доставят един милион артилерийски снаряда на Украйна.
Зеленски добави, че ракетите с голям обсег и артилерийските системи са изключително необходими за подобряване на украинските способности за нанасяне на удари на далечни разстояния и че Украйна се нуждае от достатъчен брой изтребители, за да се противопостави на руската авиация.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че няколко неназовани членки на НАТО са поели ангажименти по време на срещата на Съвета Украйна-НАТО за предоставяне на допълнителна противовъздушна отбрана, артилерия, дълбоки точни удари и оборудване за дронове на Украйна.
Проруските молдовски власти продължават да поставят условия, за да оправдаят евентуална бъдеща руска агресия в Молдова, докато руският външен министър Сергей Лавров сравнява Молдова с Украйна и Армения. Народното събрание на Гагаузия, проруската автономна област в Молдова, се обърна към молдовския парламент на 19 април с призив да предостави на руския език специален правен статут на език на междуетническо общуване в Молдова.
Губернаторът на Гагаузия Евгения Гуцул, свързан с Кремъл, заяви в изявление пред ТАСС, че молдовското правителство е "русофобско" и ще се противопостави на тази инициатива.
Призивът на гагаузците вероятно е част от усилията на Кремъл да обвини Молдова в дискриминацията и да оправдае бъдещата руска агресия като необходима за защита на "сънародниците на Русия в чужбина". Лавров заяви по време на радио интервю за руски държавни медии на 19 април, че Западът е накарал молдовския президент Мая Санду "открито да въвлече Молдова в НАТО, пряко или чрез обединение с Румъния" и че Западът е направил същото с украинския президент Володимир Зеленски.
Лавров разкритикува действията както на Молдова, така и на Армения към Запада и ги призова да преосмислят решенията си, твърдейки, че Западът ще принуди своите граждани да се бият в евентуална бъдеща война срещу Русия. Руски официални лица наскоро твърдяха, че Западът "вкарва" региона на Южен Кавказ в "геополитическа конфронтация" между Русия и Запада и изрично заплашиха Армения заради арменското проникване на Запада.
Сравнението на Лавров на молдовското правителство с арменското и украинското правителство вероятно е мълчалива заплаха. ISW продължава да оценява, че Кремъл вероятно се опитва да дестабилизира молдовското общество, да атакува демократичното правителство на Молдова и да попречи на присъединяването на Молдова към Европейския съюз (ЕС).
