Софийската църква “Свето Преображение” в квартал Лозенец пази повече от поливин век частици от мощите на Света Варвара, а според вярващите тя има особено място в живота на столичани.
“Голямите мощи на света Варвара се намират в Киевопечорската лавра в Киев. Но частици от тях са пренесени и дарени на София от руския патриарх Алексей Първи през 1957 година”, това разказа за “Торнадо” отец Климент, свещеник в храма. “Руският духовник пристига у нас по покана на тогавашния български партриарх Кирил и подарява тази светиня на нашия храм - “Преображение Господне”. По това време църквата ни е била току що възстановена и наново осветена, след разрушителните бамбордировки над София на 10 януари 1944 година. Жестът на руския гост се оказва голяма чест не само за нашия храм, но и за всички българи”, твърди отецът.
От тогава в тази столична енория денят на св.Варвара се отбелязва много тържествено. И макар официалният празник на църквата да е на 6 август, 4 декември се тачи като втори храмов празник. Тогава тук се събират богомолци не само от София, но и от цяла България, за да се поклонят пред мощите на светицата. А на 17 декември, когато по стар стил се почита Варвара, в храма идват т.нар.старостилци, които четат акатиси пред иконата на великомъченицата.
“Това е една от най-почитаните светица в православната църква. За нея се вярва, че предпазва и избавя от внезапна смърт, така се казва и в молитвата, която ние отправяме в този ден. Някои хора така си пожелават да умрат, но в православното съзнание внезапната смърт не е нещо добро. Защото тя лишава човека от възможност да се приготви за срещата с отвъдното. Но тази светица е толкова силна, че винаги дава утеха на вярващите и надежда за живот”, обяснява още отец Климент.
В народния календар на 4 декември българите празнуват света Варвара. Тя е сестра на св.Никола и св.Сава, за които старите българи казват: „Варвара вари, Сава пече, а Никола идва с голяма лъжица да гощава гостите”.
Светицата е на особена почит сред жените, затова празникът е известен още като Женска коледа.
Покровителка на шарката и всички болести, в нейна чест стопанките приготвят медени пити, които раздават на кръстопът. В някои села месят малка погачка в навечерието на празника, оставят я да пренощува край огнището. Вярват, че ако болестта хапне от сладката пита, ще се смили и ще отмине децата в къщата. В други краища пък на този ден палят огън на кръстопът, около който децата високо скачат, за да не боледуват от шарка.
В миналото в деня на света Варвара по къщите обикаляли ‘варварки’. Млади девойки, облечени празнично, пеели песни за щастие, любов и берекет. В замяна стопанките ги дарявали със сушени плодове, ябълки, орехи и дребни пари.
Стара традиция е на Женска Коледа да се вари царевица, подсладена със захар, орехи и стафиди. От нея трябва да хапне всеки, за да е здрав и бодър през годината. От царевицата се дава и на животните – да са пъргави и плодовити.
Нарежда се празнична трапеза, на която е добре да има медена пита, сол, пипер и шише с прясно налята вода.
Именници са: Варвара, Барбара, Барби.
