Хазната може да олекне с около половин милиард лева заради дела, заведени от фирми срещу държавния фонд "Земеделие". Това каза Светослав Симеонов, шеф на разплащателната агенция, цитиран от в."Стандарт".
198 компании са подали искове срещу фонда заради неразплатени проекти по програма САПАРД. Това са компании, които са включени в така наречения списък на длъжниците. Те са нарочени, че са се опитвали да точат парите от Европа и затова проектите им не са разплатени или се изисква връщане на получените суми.
Общата сума на проектите, включени в черния списък, е над 240 млн. лв. Повечето компании обаче са завели искове не само за основната сума, но и за пропуснати ползи и нанесени щети, обясни Симеонов. Така сумата може да набъбне до около 500 млн. лв. Ако фирмите осъдят фонда, парите, за които претендират, както и разноските по делата, ще трябва да бъдат платени от държавния бюджет.
В същото време държавата дължи 630 млн. лв. на бизнеса.
Държавата рязко е увеличила неизплатените си задължения към бизнеса през последната една година. В края на септември правителството бави 630 млн. лв. към частния сектор за извършени обществени поръчки, което е пикова стойност, става ясно от статистиката на Министерството на финансите.
Преди около година обемът на непокритите дългове е бил 212 млн., но в края на 2009 г. минава 600 млн. Също тогава задлъжнялостта на местните власти е скочила с над 30%, до около 200 млн., и се задържа в тези граници през тази година.
Според последните данни общите дългове към компаниите са 826 млн. лв.
Относително постоянният размер на просрочията означава, че дори и правителството да плаща част от тях, то трупа нови в подобен размер и в крайна сметка сумата остава почти без промяна.
Оказа се, че бизнесът е приел тази ситуация.
"Наложи се частният бизнес да се адаптира и да заработи в режим на забавени държавни плащания. По принцип държавата бави, но в момента компаниите нямат друга възможност, освен да разчитат на държавните поръчки", коментира пред "Дневник" зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев.
Икономистите обаче виждат опасни сигнали в този модел. "Лишени от финансови средства, компаниите коригират и инвестиционните си намерения.
Това води до спад както на вътрешното търсене, така и при наемането на работна ръка и е поредното доказателство, че държавата не реформира разходната си част и за сметка на това избира най-лошия начин да задържа разходите си", коментира Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.
