ПОЛИТИКА


Доц. Киселова за ФрогНюз: Това не са последните рокади в служебния кабинет, президентът има право да не издаде указ

6 5548 22.04.2024
Доц. Киселова за ФрогНюз: Това не са последните рокади в служебния кабинет, президентът има право да не издаде указ
Доц. Наталия Киселова

"Това няма да бъдат последните рокади. Много е възможно занапред и други министри, които са в сегашния служебен Министерски съвет, да се разделят с местата си. В Конституцията не е предвидено за смяна на министър да има предварително съгласуване с лидер на парламентарна група. Президентът има право да не подпише указа за смяна на служебен министър".


Това каза пред ФрогНюз доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право.

 

Румен Радев днес назначи Димитър Главчев и за служебен министър на външните работи, а Георги Тахов - за служебен министър на земеделието и храните.


Преди това - отново днес, вместо да се състои среща между Главчев и Радев, за която беше съобщено, служебният министър-председател изпрати официално в президентството предложение за избирането на себе си като министър на външните работи.




Преди седмица премиерът поиска смяната на Стефан Димитров. Първо за поста предложи зам.-председателя на ГЕРБ Даниел Митов, който се отказа след редица критики. Министър-председателя обяви, че няма "план Б” и излезе с решение сам да поеме и този пост. Президентът Румен Радев обаче му даде време до днес да помисли, а предложението и назначението вече са факт.

 

“След промените в Конституцията, тя е предвидила какъв е редът само при първоначалното назначаване на служебното правителство. Тъй като досега това не бе правено, бяха възможни два начина. Единият начин бе само с комуникация между президента и министър-председателя. Втората възможност бе пак да има консултации с парламентарните групи”, обясни доц. Киселова относно процедурите около промяната в състава на кабинета и отменената среща.


“При навлизане в по-гореща фаза на предизборната кампания, макар и още да не сме влезли формално в нея, нови консултации биха породили допълнително напрежение между групите. И поради тази причина предполагам, че президентът не е поканил парламентарните групи, а е поканил само министра-председателя”, каза още тя и допълни:


“След като среща не се проведе, което не е част от процедурата, изпадаме в ситуацията, в която формално е направено писмено предложение от министър-председателя за промяна в състава на правителството и това е минимално необходимото, за да бъде реализирана тази промяна”. 


Към момента, промяната вече факт. Доц. Киселова посочи, че такова съвместяване на функциите на служебен министър-председател и министър на външните работи е допустимо според основния закон. 


“Най-скорошният пример за министър-председател, който е и служебен министър на външните работи, е от 2013 г., когато министър-председателят Марин Райков беше и министър на външните работи. Тогава обаче бяхме в друга ситуация, защото г-н Райков идваше от средите на Министерство на външните работи. Сега става дума за по-различен случай, с цялото ми уважение към неговата личност - г-н Главчев не е компетентен в областта на външната политиката и международните отношения”, коментира доц. Киселова.


По думите ѝ “това означава две неща”:


“Първо, той ще поеме сериозна отговорност върху себе. Второ, което е много вероятно - заместниците, които той ще назначи, ще бъдат фактически движещи работата на Министерство на външните работи. Един от назначените за заместник-министри е действащ военнослужещ (Невяна Митева бел. ред.), което може би показва желанието за много по-сериозно ангажиране със съдействието на Украйна във войната с Русия. Това, според мен, са двете последици, които можем да очакваме”.




Въпреки че рокадите в състава на Министерския съвет сега приключиха, според доц. Киселова в бъдеще ще виждаме още подобни събития:


“Това няма да бъдат последните рокади. Много е възможно занапред и други министри, които са в сегашния служебен Министерски съвет, да се разделят с местата си, ако това е необходимо според министър-председателя. Премиерът е субектът, който може да предлага промени в персоналния състав и не бива да ги изключваме”.


“Ако сравняваме миналата седмица с бъдещи събития, то по-скоро трябва да гледаме на смените като на процедура, при която първо от министра-председателя бива уведомен президента, а едва след това се уведомяват партийните лидери”, каза още тя. “Правителството е отговорност на г-н Главчев, но актът, който сменя министър - на президента. В Конституцията не е предвидено за смяна на министър да има предварително съгласуване с лидер на парламентарна група, пък било то и най-голямата. В бъдеще това би било проблем, според мен, а не толкова кандидатите”.


До думите на доц. Киселова президентът има право да не подпише указа за смяна на служебен министър:


“За разлика от други процедури, в които има срок, в който след направено предложение президентът да издаде указ, то в този случай такъв срок няма. Той не е длъжен да отговори формално дали би издал указ, или само да забави. Възможно е мълчанието да бъде и отказ да издаде указ, но може да бъде и забавяне”.


Според нея обаче “всеки отделен случай трябва да се гледа отделно”, ако в бъдеще попаднем в подобна ситуация.

 

Илияна Маринкова


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама