В законодателството на много страни, включително и в България, се установява правото на парично обезщетение за лицата, които са безработни и отговарят на определени критерии. Това е мярка, която има за цел да подпомогне лицата, изправени пред безработица, и да им осигури финансова подкрепа докато те търсят нова работа. Какви са особеностите в условията за ползването на този вид обезщетение, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.
Според закона в България, правото на парично обезщетение за безработица се предоставя на лица, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за период от най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Това означава, че лицата, които са работили и са плащали осигурителни вноски, имат право да получат подкрепа в случай на безработица.
Паричното обезщетение за безработица е от съществено значение за подпомагане на лицата, които са изправени пред безработица, да покрият своите основни нужди, докато те търсят нова работа. Системата за обезщетяване на безработицата е създадена с цел да осигури социална сигурност и стабилност за индивидите в обществото, които временно са без работа.
В съответствие с българското законодателство, за да бъдат признати за безработни и да получат парично обезщетение, лицата трябва да отговарят на няколко условия.
Първо, да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта. Това изисква лицата да се регистрират в компетентния орган за заетостта и да докажат своя безработен статус, предоставяйки необходимата документация и информация. След това е необходимо да докажат, че не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. не трябва да са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в България или в друга държава. Също така, че не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия. Накрая, да отговорят на условието, че не упражняват трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване.
Лицата не могат да бъдат получатели на парично обезщетение за безработица, ако работят по договор, за който е необходимо задължително осигуряване, или ако са самостоятелно заети и не са внесли осигурителни вноски.
Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва:
- до 3 години трудов стаж – 4 месеца;
- от 3 години и 1 ден до 7 години – 6 месеца;
- от 7 години и 1 ден до 11 години – 8 месеца;
- от 11 години и 1 ден до 15 години – 10 месеца; над 15 години – 12 месеца.
Изключения извън тази рамка се прилагат за безработните лица, чиито правоотношения с работодателя са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, както и за тези, които са били дисциплинарно уволнени. Това включва ситуации, когато работникът напуска работата доброволно или по взаимно съгласие с работодателя, както и случаите, когато работодателят е принуден да уволни работника поради негово виновно поведение.
В такива случаи безработните лица нямат право на пълното парично обезщетение за безработица, както е предвидено по общите правила. Времето на обезщетението е в намален размер. Ако не започнете нова работа и се регистрирате в Бюрото по труда като безработен, ще получавате минималния размер на паричното обезщетение за безработица в размер на 18 лева за срок от 7 месеца.
Правото на парично обезщетение за безработица е важен инструмент за защита на социалните права на гражданите и за подпомагане на техния финансов статус по време на периоди на безработица. Осигуряването на такива мерки е от съществено значение в опитите за справяне с икономическите и социалните предизвикателства, пред които се изправят обществата в съвременния свят.
