За две седмици управление служебното правителство успя да налее вода в мелницата на Румен Радев, да подчертае още веднъж колко непостоянен в позициите си е Бойко Борисов и да покаже колко неориентиран в голямата политика и в държавния мениджмънт е премиерът Главчев.
Само 5-6 дни след клетвата на новия кабинет премиерът поиска да смени двама от министрите, които сам си е избрал. И ако рокадата в земеделското министерство мина между капките, то около поста на първия дипломат се завихри буря от недоразумения. Първо Главчев предложи външен министър да стане зам.-шефът на ГЕРБ Даниел Митов, което даде възможност на Радев да запее рефрена „партизират и политизират правителството, а по времето, когато аз определях служебните министри, не беше така“. Освен това Бойко Борисов направи странна маневра – след като отначало твърдеше, че служебното правителство няма нищо общо с ГЕРБ, той изведнъж поиска ултимативно от Главчев да предложи Митов за първи дипломат. Накрая премиерът обра точките в състезанието по неадекватност, като чистосърдечно си призна, че бил забравил за зам.-председателския пост на Митов в ГЕРБ.
В тази ситуация Радев се възползва максимално от пробойната в новоредактирания текст на Конституцията, в който не се казва дали президентът е длъжен да назначи всеки предложен му кандидат-министър. Така Радев първо отсвири с апломб Даниел Митов, а след това с радост назначи начело на външно министерство самия премиер. Оттук насетне президентът има отлична възможност постоянно да натяква, че заради нефелните според него конституционни промени е станало възможно първи дипломат да бъде счетоводителят Главчев, който май и не говори английски. Пък кой знае – може бъркотията от последните дни да повлияе и върху решението на Конституционния съд, който трябва да одобри или отхвърли промените в основния закон, оспорени от Радев.
Изведнъж оглавил външно министерство, Главчев се оказа нелицензиран капитан без команда. Двете дами, които той назначи за зам.-външни министри, може да са умни и интелигенти, но нямат дипломатически опит. А вчера оставка подаде и неговата съветничка по външнополитическите въпроси Меглена Плугчиева. Това последното не толкова лоша новина – г-жа Плугчиева разбира от международна политика колкото аз от двигатели с вътрешно горене. Едва днес има светлина в тунела на българската дипломация – за трети зам.-външен министър бе назначен опитният Иван Кондов, който до сега бе постоянен секретар на министерството.
Дотук това, но като гледам старта на новото служебно правителство, се сещам за руската фраза „то ли ещё будет“.
Пламен Димитров
