В България липсват програми за здравна превенция свързани с минералния ресурс на страната, за разлика от съседните ни страни, в които профилактиката може да се извършва в здравни центрове, а не в болници. Програма НОИ е много малка стъпка в тази посока и всъщност българинът е дискриминиран в тази насока. Темата за превенция е много важна и възможността да се прави в центрове би дало възможност да подпомогнем местните икономики, това коментира д-р Сийка Кацарова, председател на България съюз по балнеология и СПА туризъм и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация.
Морските курорти, които разполагат с центрове за здравен туризъм са започнали работа по-рано, но въпросът е колко е голям интереса, като основните туристи в това време на годината са български и от съседните държави, каза още Кацарова по Блумбърг. Тепърва се очаква ръст на клиентите, а проблемът пред хотелите е подготовката на персонал. Има инициатива, която подтиква народните представители да улеснят издаването на документи на работници от трети страни, защото е необходимо на бизнесите по курортите.
Израел е голям пазар на България за здравен туризъм, но заради продължаващата ескалация в Близкия изток няма туристи от региона. Тя обясни, че е трудно тази загуба да бъде наваксана, като се надява да се намери решение, тъй като записванията в момента са близо до критичната нула.
Все повече общини се развиват като дестинации за здравен туризъм, като тук идва ключовата роля на държавата, тъй като има дестинации, в които минералната вода почти свършва, а разрешителни продължават да се издават. Освен това има нужда от саниране на инфраструктурата свързана с минералните води. Климатичните промени влияят не само у нас, но и по цял свят, като редица курорти по света започват да предлагат алтернативи на ските, в ски курортите си, заради високите температури.
Важно е да има целева рекламна кампания, която да е насочена за определени пазари, промотирайки България и дестинациите ѝ като атрактивни. Гостът обясни, че в момента работят по такава кампания в Австрия, като са положили първите договорни основи с частно осигурителни компании в страната.
„България има толкова много, което да даде на Европа. Особено в ерата на безводие в Южна Америка и наводнения по света. При нас за момента са добра с климата, имаме зима, но за кратко сигурно. Балнеологията и здравния туризъм дават възможност за целогодишна работа на дестинациите и това е изключително важно, защото туризмът се прави с хора. Това са специалисти, които години наред се отглеждат от нашата образователна система и ние трябва да им осигурим целогодишна работа.“
У нас липсват програми за здравна превенция свързани с минералния ресурс на страната, за разлика от съседните страни на България, в които профилактиката може да се извършва в центрове, а не в болници.
„Програма НОИ е много малка стъпка в тази посока и всъщност българинът е дискриминиран. Темата за превенция е много важна и това би ни дало възможност да подпомогнем местните икономики. На територията на цялата страна има природен ресурс и с малко помощ много от кметовете могат да си санират инфраструктурата.“
Експертът смята, че това се дължи на неглижиране и незачитане на сектора като важна част от здравеопазването. Други западни страни имат програми, които дават възможност за профилактика в подобни центрове чрез здравната си осигуровка.
България със съотношението качество - цена се налага като спа дестинация на световната карта, но все още не сме разпознаваеми. Тук идва ролята на държавата и общините да се развиват в тази насока. Партньорството между образованието и бизнеса е ключово за сектора, но приоритет трябва да бъде опазването на минералните води и поддръжката на инфраструктурата.
