Според проучване на "Политико", проведено сред депутати от ЕС, превземането на властта от крайната десница е най-голямата заплаха за бъдещето на Европа. Членовете на отиващия си Европейски парламент, участвали в анкетата, посочват десния завой в Европа и възхода на популизма като най-големите предизвикателства пред континента. Изменението на климата и войната на Русия в Украйна също заемат високи позиции, засенчвайки традиционно актуални въпроси като миграцията и състоянието на икономиката, пише в свой анализ "Политико".
Но не всички имат същите страхове.
Докато депутатите социалдемократи наблягат в отговорите си на десния популизъм, климатичната криза и социалното неравенство, евродепутатите от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) са по-склонни да споменат войната в Украйна и сигурността на блока като свои основни притеснения.
Войната в Украйна забележимо отсъства в отговорите на десните евродепутати от Идентичност и демокрация (ИД) и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Вместо това те се фокусираха върху опасностите от миграцията и ерозията на националния суверенитет, както и върху капаните на прибързаното прилагане на Зелената сделка.
Урсула фон дер Лайен се надява да получи втори мандат като председател на Европейската комисия, но отиващите си депутати са хладнокръвни към тази идея. 1 от 5 анкетирани заявяват, че биха искали фон дер Лайен да бъде утвърдена за още един мандат и дори собствената ѝ група в ЕНП е разделена.
Малко гласовито малцинство, доминирано от ЕКР и Зелените, но включващо в редиците си членове на ЕП от целия политически спектър, открито се противопоставя на фон дер Лайен. Лагерът срещу ВДЛ е на четвърто място в класацията след главния кандидат на социалистите Никола Шмит. Значителна част от анкетираните възлагат надежди на процедурата Spitzenkandidat. Процесът на Spitzenkandidat (на немски: "водещ кандидат") е метод, който обвързва избора на председател на Комисията с резултатите от изборите за Европейски парламент, като всяка голяма европейска политическа партия (да не се бърка с политическите групи на Европейския парламент) номинира своя кандидат за председател на Комисията преди парламентарните избори. След това шпиценкандидатът на най-голямата партия (или този, който успее да получи подкрепата на коалиция с мнозинство) ще получи мандат да поеме председателството на Комисията.
Системата, въведена за първи път през 2014 г., се провали с гръм и трясък през 2019 г., когато Манфред Вебер, шпиценкандидатът на ЕНП, бе безцеремонно отвхвърлен за поста в Комисията в полза на фон дер Лайен, бивш германски министър на отбраната, която дори не участваше в изборите.
Някои законодатели изглежда смятат (или се надяват), че тя може да бъде възстановена и че гражданите най-накрая ще могат да се произнесат по състава на следващия изпълнителен орган на ЕС. Без значение, че самите гласоподаватели изглежда не се интересуват толкова много от това.
Един от аргументите в полза на процеса на Spitzenkandidat е да се събуди интересът на гражданите към изборите за Европейски парламент. Но на въпроса какви биха били основните мотиви на избирателите да се отправят към урните на ЕС в проучването през 2023 г., само 10 % споменават опита да повлияят на това кой ще стане следващият председател на Комисията. По-често споменаваните причини за гласуване са: граждански дълг, навик или подкрепа за политическа партия.
Превод и редакция ФрогНюз
