"Альоша продължава да се извисява над Пловдив и Левски. Ще продължи да се извисява, докато пловдивските политици намерим път към това Альоша да отиде в историята, подобно на Паметника на Съветската армия в София. Много е важно в цяла България - не само в Пловдив и в София, да проведем разговора, че това е една много лъжовна история, изцяло в български ущърб. Големият разговор тук е разговорът за историята и разговорът за националното достойнство. Това е знак и към бъдещите поколения - да знаят българската история, да не допускат влияние, което отдалечава България от нейният европейски път".
Това каза пред ФрогНюз Владимир Славенски, пловдивски общински съветник. След като започна демонтажът на МОЧА - Монумент на Червената окупационна армия, с официално име Паметник на Съветската армия в София, той и колегата му Йоно Чепилски от групата на ПП-ДБ внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската армия “Альоша” да бъде преместен в Музея на изкуството от периода на социализма.
Ето и цялото интервю:
Г-н Славенски, в понеделник падна плочата на МОЧА. Тази историческа лъжа, както се определя - "На Съветската армия освободителка от признателния български народ”, вече я няма в София, както и самият монумент. В Пловдив обаче Альоша продължава да се извисява високо над града, включително над паметника на Васил Левски, което продължава да е особено болна тема. Докъде стигна предложението за демонтаж на Альоша?
Альоша продължава да се извисява над Пловдив и над Левски. Ще продължи да се извисява още известно време, докато пловдивските политици намерим път към това Альоша да отиде в историята, подобно на Паметника на Съветската армия в София, и то със сериозно единство. Мисля, че доста по-символично беше премахването именно на плочата, заедно с премахването на шмайзера, който стоеше на върха на Паметника на Съветската армия.
Много е важно в цяла България - не само в Пловдив и в София, да проведем разговора, че говорим за една много лъжовна история, която е изцяло в български ущърб.
Как стоят нещата в Пловдив - все още Община Пловдив извършва своя анализ и проверка на възможността за преместване на паметника по предложението от януари, което внесохме с моя колега Йоно Чепилски в Общинския съвет. Очакваме техния юридически и най-вече технически анализ - тоест как могат да се случат нещата и колко ще струва. В Община Пловдив се прави и анализ на възможността за провеждане на местен референдум “за” или “против” преместването на паметника Альоша.
Какви са Вашите наблюдения - има ли консенсус Альоша да бъде преместен?
Вярвам, че има консенсус. В частни разговори с мои колеги общински съветници и други политически фигури от града, тези, които се определят в центъра и в дясното, по-скоро имат желание за ревизиране на мястото на Альоша. За съжаление, в публичното пространство нещата не стоят така. Виждаме, че и самият кмет Костадин Димитров се уплаши и не пожела да вземе позиция по темата.
Имаше и няколко протестни действия. На какво го отдавате?
Чак протестни действия - не бих казал. От една страна, в защита на Альоша се бяха организирали от Българската социалистическа партия (БСП), нещо, което е съвсем очаквано от наша страна. От друга страна, граждани, включително много младежи, организираха през февруари символичен протест срещу Альоша и неговото място в Пловдив. На 1 февруари, денят, в който почитаме жертвите на комунистическия режим, други младежи пък организираха на Альоша перформънс, с който показаха на много хора в Пловдив, които не са толкова запознати с темата, какво всъщност символизира Альоша и каква е ролята на Съветската армия в българската история.
Големият разговор тук е разговорът за историята и разговорът за националното достойнство. Времената, които са символизирани както от ПСА в София, така и от Альоша в Пловдив, са времена на потъпкване на националното достойнство на страната ни.
Това ли е, което се цели за демонтирането на тези монументи - националното достойнство да бъде възвърнато?
Да, макар и частично, макар и закъсняло, това е една реабилитация за хората, които страдаха от комунистическия режим. Аз вярвам, че съзнателно и несъзнателно това са всички български граждани, които са живели през този период, а и в някои негови разсейки, които и до ден днешен пречат на държавата ни и да се развива нормално. Достойнството на народа ни едва ли ще бъде възвърнато напълно, но това е един знак към миналите поколения, а вярвам, че това е знак и към бъдещите поколения - да знаят и да гледат историята от този гледна точка, която е в интерес на българската държава и на българската нация.
Такива съветски монументи в други държави паднаха значително отдавна. Нашето закъснение може да бъде наваксано?
Съ символични актове, мисля, че може да бъде. Смятам, че е изключително важно да преосмислим начина, по който се преподава българската история и по-конкретно на 20-ти век. Може да последваме тук добрия пример на Румъния, където направиха следното - периодът на комунизма и посткомунистическият период на 90-та година бяха отделени в специален учебник по история и се изучават със специално внимание изцяло в полза на историческата истина.
Защо според Вас тази историческа истина не успява да влезе в учебниците ни по история?
Това се случва най-вече защото след 1944 година интелектуалният елит на нацията е смазан. Буквално няма кой да възрази срещу тогава новите учебници, които са написани през 1948 година. Забележете - те са написани в Москва. Това е исторически факт, който е излязъл от архивите. Тази мощна пропаганда над 45 години, която продължава и до ден днешен, влияе изключително силно на българите.
Може ли да кажем, че руското влияние в България, не е единствено в миналото, а се вижда и в настоящето? Давам пример с “Турски поток”, около който има сериозни съмнения.
За съжаление, руското влияние в България е изключително силно и то не само заради наследството на социализма и на пропагандата. Напротив, виждаме буквално в последните месеци с някои документи, които придобиха широка публичност, че руското влияние винаги върви с огромни корупционни потоци към българския политически елит и, за съжаление, се подсилва допълнително от корупционната среда в България.
Може ли тогава да заключим, че падането на съветските монументи не е единствено въпрос на историческа памет и историческа истина, а и предупреждение за бъдещето какво не трябва да се случва?
Разбира се, това може да бъде много ясен знак към бъдещите поколения да знаят българската история, да не допускат такова влияние, което да отдалечава България от нейният европейски избор и европейски път, който ние следваме не от 90-та година насам, а от XIX век и се опитваме да бъдем, както е казал Апостола - чийто паметник знаем къде се намира в Пловдив - и ние равни на другите европейски народи.
Ако трябва да обобщим, какви следващи стъпки чакаме по демонтажа на Альоша?
По демонтажа на Альоша чакаме Община Пловдив да излезе със своят конкретен анализ. След това, чакаме да се пристъпи към гласуване в Общинския съвет.
Илияна Маринкова
