"Отпуснатите в този момент средства за Украйна са достатъчни до края на тази година, за да се гарантира паритет във военните способности, но не са достатъчни за осигуряване на трайно превъзходство на украинските въоръжени сили срещу руската армия. Ще станем свидетели на опит за провеждане на настъпателни действия на руската армия, но Украйна е способна да удържи, както и на ограничени по обхват контранастъпателни действия. България не е само близо до военните конфликти. Тя се намира на самата фронтова линия на тези конфликти, каквато се очертава да бъде Черно море".
Това каза пред ФрогНюз военният експерт Илия Налбантов.
Ето и цялото интервю:
Конгресът на САЩ най-накрая гласува военната помощ за Украйна, Великобритания също обеща голям транш от въоръжение - достатъчна ли ще е тази военна техника, че Украйна да успее да изтласка руските нашественици, което е оптималната цел?
Последните шест месеца бяха сериозно изпитание за развитието на демократичните процеси в САЩ, както и за европейското преосмисляне на политиката за сигурност и отбрана. И в двете пространства на западната ценностна система се осъществиха благотворни процеси, които ще имат ключово значение за сигурността в глобален мащаб. Какво имам предвид? Очакваните от поддръжниците на Путин резултати, за разделение между Европа и САЩ, не се осъществиха. Напротив, в рамките на локалните интереси на всеки един от основните западни играчи се очерта разпределението на конкретните им отговорности във всички аспекти за гарантиране на глобалната сигурност. Разбира се, резултатността от хода на военните операции на Украйна срещу агресора Русия е ключова за ефективността на тази дългосрочна политика. По тази причина считам, че отпуснатите в този момент средства са достатъчни може би до края на тази година, за да се гарантира паритет във военните способности. Но те не са достатъчни за осигуряване на трайно превъзходство на украинските въоръжени сили срещу руската армия, за да се осъществи бъдещата политика за глобалната сигурност.
Въпреки че изчерпателна информация за въоръжението, което ще бъде предоставено, не е налична, от публичните изказвания на американски представители разбираме, че ще бъдат доставени системи ATACMS. Има я тезата, че има определени ограничения в употребата на системите, с които САЩ настоява Украйна да се съобрази, най-вече по отношение руски петролни съоръжения. Смятате ли, че такива ограничения ще има наистина?
Нека не смесваме политическата риторика, с взимането на решения за воденето на бойни действия от украинските въоръжени сили на руска територия. Няма западен политик, който да се противопостави ефикасно на реципрочността на украинските удари по инфраструктурата на Русия, които допринасят за победата на Украйна в тази война. Друг е въпросът за сроковете на доставката на необходимите системи въоръжения. Както виждаме, от началото на войната няма оръжие, които да са поискали украинците, и то да не е било предоставено. Да с по-малко или по-голямо закъснение, но в крайна сметка е предоставено. Вече се забелязват първите сигнали, при които се предоставят и ефикасни бойни средства, които не са поискани от украинската страна и не са на въоръжение в западните армии. Това вече е друго ниво на поддръжка, което се вписва в промяната на политиката за бъдещата глобална сигурност.
Друго въоръжение, за което украинските власти настояват, са системи за противовъздушна отбрана. Целта е увеличаване на възможността да се защитава животът на цивилните в градове като Харков, Одеса, видяхме и няколко особено смъртоносни въздушни атаки над Чернигов, както и възможността да се защитава енергийната инфраструктура на Украйна, която също пострада сериозно. Искат се още снаряди, които са необходими по горещата линия. Смятате ли, че това въоръжение подобрява значително положението на Украйна?
Системите за противовъздушна отбрана са ключови за защитата на населението и инфраструктура на Украйна от масираните ракетни удари от руската страна. Това вече е част от индустриалната политика на западните страни, която трябва да бъде осъществена, с оглед бързо да бъдат предоставени налични системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, и в най-кратки срокове да бъдат произведени нови системи, като значително се увеличи капацитетът за производство и на боеприпаси за тези системи. С това не само ще се подобри положението на Украйна, това ще доведе до технологичен напредък в съществуващите в НАТО и ЕС системи.
Анализатори говорят за възможно ново руско настъпление на украинска територия през май или юни. Говори се за наземна настъпателна операция конкретно срещу Харков. Ще станем ли според Вас свидетели на такъв сценарии?
Да, ще станем свидетели на опит за провеждане на настъпателни действия, а може би и ограничени по мащаб операции на руската армия. Не очаквам да има резултати, които да допринесат в някаква степен за постигането на декларираните от Путин стратегически за Русия цели, защото Украйна е не само способна да удържи, а след доставката на новия транш западно въоръжение и боеприпаси, ще бъде способна да проведе и ограничени по обхват контранастъпателни действия.
Във въздушните удари на Иран към Израел видяхме надмощието на технологиите в действие - активира се т. нар. “Железен купол”, заговори се и системите "Стрела-2" и "Стрела-3". В световен мащаб, кои са факторите, които помагат за технологично предимство във въоръжението?
Колективният отговор на Израел и неговите съюзници показаха в тактически план, способността на западния свят да отговори с почти 100% ефикасност на такъв тип агресия. Ефикасността беше постигната с висока степен на класическо взаимодействие не само между съюзниците, но и с партньорите. Но, при това взаимодействие се използваха съвременни технологии, които няма как да бъдат реализирани в условията на тоталитарните държави, колкото и те да се стремят към това. За взаимодействието се изисква друг тип култура, която не може да вирее в тоталитарни, още по-малко в проядени от корупция държави и военни организации. Само в страни, които гарантират на 100% свобода на инициативата и върховенство на закона, може да има устойчив във времето технологичен напредък, който да е резултатен за развитието на обществото и неговото способност да се защитава.
Има експерти, които настояват Европа да инвестира повече в отбрана с поглед към бъдещето, да промени цялостно възприятието си за отбраната. Сред тях ли сте?
Да, Европа следва да инвестира в своята отбранителна система толкова средства, колкото са необходими за гарантиране не само на собствената си сигурност, но и да бъде равнопоставен партньор на САЩ в глобален мащаб. Войната в Украйна и опасната интровертност, която се излъчва от някои американски политици бяха тригерите, които събудиха Европа. Но това не достатъчно. Предстоят много по тежки предизвикателства, които следва да бъдат преодолени. Те са свързани с наличието на локално ориентирани нагласи в почти всички европейски страни, които се подклаждат целенасочено от руската пропаганда. Но най-голямото предизвикателство е свързано с преодоляването на технологичната култура, свързана с необходимостта от унификация на основните системи въоръжения на страните от ЕС. Тук трудностите са от икономически и най-вече от технологично-индустриален характер. За пример ще дам немската инициатива за изграждането на европейска противовъздушна и противоракетна отбрана. Даже опитът от войната в Украйна не е в състояние да динамизира този процес и следва да се разчита на американските системи. Но САЩ си имат свой дневен ред за гарантиране на собствената си сигурност в Тихоокеанският регион и американската технологична и индустриална база няма да бъде в състояние да осигурява и европейските потребности.
Какво е мястото на България - към какво състояние на отбраната ни трябва да се стремим според Вас?
Виждаме наченки на осъзнаване на потребността да бъдем адекватни на това, което се случва в Европа и света. За съжаление все още не сме в състояние да преодолеем политическия дефицит по отношение на сигурността и отбраната на страната ни. Българската политическа класа не е в състояние да консолидира наше собствено виждане за изграждането и поддържането на адекватна на съвременните изисквания отбранителна система на страната. България не е само близо до военните конфликти. Тя се намира на самата фронтова линия на тези конфликти, каквато се очертава да бъде Черно море през следващите няколко десетилетия. Политическата ни класа, а за съжаление и голяма част от експертите, нямат ясна идея какво да се прави, за да бъде страната ни и обществото ни ефективно защитено. Това, че сме купили няколко железа, едва ли ще ни направи по-силни, ако индустрията и технологиите не се развиват по начин, който да осигурява или поне да може да поддържа и малкото съвременно, което сме придобили.
Изпуснахме момента, в който можехме да се освободим от технологичната тежест на съветските системи. Сега ще трябва да плащаме и за тяхното утилизиране. Именно този факт показа неспособността на българските политици да осъществяват дългосрочни стратегии за нашата сигурност. Но как да формулираш такива стратегии, когато не си в състояние да преодолееш робуващата на пропагандни и не само внушения, собствена некомпетентност. Много трудно ще се намери български политик, който да може да мисли за сигурността и отбраната на страната ни в шестизмерно пространство: космос, въздух, суша, вода, кибер (+изкуствен интелект), информационно-психологическо. А българският политик няма откъде да вземе информацията, за да може да мисли, когато националната ни военнотехнологична експертиза не му предоставя достатъчно по обем качествени научни разработки, които не е необходимо да са класифицирани. Направете усилие да анализирате публикациите в официалните научни издания по темата сигурност отбрана и ще видите на какво ниво се намираме в момента. Това е така, защото нямаме нагласата да инвестираме в създаването на експертиза, която да участва в научните конференции, които се провеждат във водещите страни.
Илияна Маринкова
