26 април 1986 г. остава в историята с катастрофални последствия за човечеството. Какво знаем и какво да не забравяме 38 години след аварията в АЕЦ "Чернобил".
Видка Атанасова, "Свободна Европа". Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Датата е 1 май 1986 г. Сряда е и е празник. Ръми, но това не спира хората да честват Деня на труда. В онези години има манифестации - масови улични шествия за изразяване на обществено-политически чувства. Присъствието не е на всяка цена, но е подчертано желателно всеки да е там.
В същия ден над България преминава голям радиоактивен облак, вдигнал се над съветската атомна електроцентрала (АЕЦ) "Чернобил" няколко дни по-рано - на 26 април. Тогава в четвърти блок на централата става авария и избухва експлозия.
Дъждецът е отровен, съдържа силно радиоактивните елементи цезий 137 и стронций 90, които са опасни за здравето и дори за живота. Но това хората не го знаят.
В следващите дни комсомолът ще изпрати над 50 хил. ученици и студенти на полето - на първите за годината бригади - да берат сезонните плодове и зеленчуци.
Комсомолът (Димитровският комунистически младежки съюз - ДКМС) е младежка организация по времето на комунизма, членуването в която е задължително за всички на възраст между 14 и 28 г.
В онези дни всичко на открито е радиоактивно. Въздухът, водата, почвата, плодовете и зеленчуците. Млякото и месото на животните.
Но и това хората не го знаят. Знае го комунистическото ръководство на България - Политбюро и комсомолът. Но си трае. Защото Съветският съюз иска да запази инцидента в тайна. Тайна, която не може да се опази.
Аварията в Чернобил преди 38 години се превръща в най-голямото предизвикано от човека бедствие в света. Отнема живота на стотици хиляди и повлиява на милиони.
Изхвърлената в атмосферата радиация след експлозията е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тези, пуснати над Хирошима и Нагасаки в Япония през август 1945 г. Радиационният облак минава над Източна, Централна Европа и Скандинавието.
Съветският съюз и комунистическият блок не предупреждават веднага за инцидента. Милиони са подложени на радиация в огромно престъпление срещу човечеството, изследвано в България от проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в Новия български университет.
Той определя информационното затъмнение около катастрофата в Чернобил като "едно от най-тежките престъпления на комунизма в България".
През 2022 г. АЕЦ "Чернобил" претърпява още един шок: на 24 февруари, първия ден от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, централата е окупирана и остава под руски контрол до 1 април.
Радиационният облак
След аварията преди 38 години огромен радиоактивен облак преминава над повече от 200 хил. кв. км от територията на тогавашния СССР - сегашните територии на Беларус, Украйна и Русия.
На 52 хил. кв. км са разпръснати силно радиоактивните елементи цезий 137 и стронций 90 с период на полуразпад съответно от 30 и 28 години. На пряка радиация са изложени над 8 млн. души. В следващите дни радиационният облак преминава и през цяла Европа.
Според официалните данни преките смъртни случаи са само няколко десетки, но има спор за влиянието на радиацията при по-късна смърт от ракови и други заболявания.
В следващите десетилетия засегнати се оказват стотици хиляди хора, никой не може да изчисли колко точно. Предполага се, че през годините над 115 хил. души са починали от заболявания, причинени от радиацията.
Според доклад на ООН от 2005 г. 50 смъртни случая са причинени директно от радиацията след инцидента, а други 4 хил. от починалите са сред местните жители и т.нар. ликвидатори. Това са близо 600 хил. граждани, резервисти и военни, изпратени в Чернобил, за да се борят с последиците от инцидента.
Според здравното министерство на Украйна 20 хил. ликвидатори умират всяка година от болести, които са получили заради пряката радиация.
С малко или никаква екипировка ликвидаторите получават тежката задача да ограничат последсвията от експлозията в Чернобил.
Организацията Грийнпийс твърди, че близо 200 хил. смъртни случая между 1990 и 2004 г. са настъпили в резултат на чернобилската авария. Неизброими са случаите на преждевременно остаряване, неврологични и психически заболявания.
Дезинформационният облак
Събитията, последвали аварията, са печално известни заради желанието на съветските власти да я запазят в тайна.
Огромният радиационен облак, който се вдига след експлозията, е засенчен от дебел облак от дезинформация. Дори година след експлозията някои от включилите се в операциите по разчистване на щетите го правят, без да знаят за размера на опасността.
Евакуацията на хора от 30-километровата зона около Чернобилската АЕЦ започва 36 часа по-късно. Евакуирани са около 115 хил. души, като първоначално им е казано, че ще е само за три дни.
На 29 април Министерският съвет на СССР разпространява съобщение, в което се признава, че е имало "известно изтичане на радиоактивни вещества" и че при аварията са загинали двама души.
"Сега радиационната обстановка в електроцентралата и в местността около нея е стабилизирана", пише в съобщението.
"В Чернобилската атомна електроцентрала стана авария. Повреден е един от атомните реактори. Вземат се мерки за ликвидиране на последиците", гласи лаконичното съобщение, отразено в бюлетина на държавната Българска телеграфна агенция (БТА) на 29 април.
Комунистическият блок, разбира се, съобщава "с половин уста" за опасността на населението си. Частичното информационно затъмнение обаче бързо се пропуква.
"Властите ги е шубе да съобщят на населението, опасяват се от брожения", казва Димитър Вацов. Такива граждански демонстрации стават в Полша, стига се до сблъсъци с полицията.
Това става след като на 28 април Финландия и Швеция съобщават за радиация, а облакът вече е преминал "тихомълком" над Полша. На 30 април полските власти са принудени да съобщят за радиацията и препоръчват първи мерки. Следват протести, хората искат допълнителна информация, сухо мляко за децата.
"Получава се абсурдът, че всички страни около нас обявяват, че има радиация, но не и България", казва Вацов.
Още на 2 май румънският тоталитарен диктатор Николае Чаушеску информира населението и го предупреждава да не пие вода от открити водоеми. На същата дата и властите в Белград предупреждават и съветват бременните жени и децата да не излизат навън, а да останат на затворени прозорци. Гърция, която е демократична, веднага съобщава, че има проблем и се опитва да вземе мерки.
Какво става в България
В България обаче информационното затъмнение е най-тежкото, казва проф. Вацов. "Никъде информационното затъмнение за опасната радиация не е толкова силно, колкото у нас".
Той знае това, защото от 2021 г. изследва масивите от архивни документи в България за Чернобил.
Но нека се върнем в май 1986 г. Тогава 160 деца от софийската класическа гимназия също са изпратени на полето - да берат спанак. Осмокласниците, сред които е Димитър Вацов, също са там. Два или три дни след началото на ученическата бригада директорката Гергина Тончева я спира. Без обяснение, просто нарежда автобусите да върнат децата и обявява край на мероприятието.
Сега, няколко десетки годни по-късно, Вацов и съучениците му си говорят за това. Четирима от тях вече са починали от рак, един е онкоболен - преди да навършат 50 години.
Връзката с радиацията от Чернобил е недоказуема, разбира се, но този факт подтиква Вацов да се зарови в архивите. За да открие "най- бруталното безумие на комунизма, което парадоксално не е изследвано".
Българските власти "са знаели отлично какво се случва", те са първоначално предупредени от съветския посланик, се вижда от документите.
"В архивите е запазена доста пълна картина за това как тече информацията и как се увеличава радиацията", казва той.
От 30 април военните окръжия започват да мерят радиацията във всички области на страната. Те докладват данните три пъти на ден на щаба на Гражданската отбрана, който ги предава на Политбюро и правителството в сводки, запазени до днес.
"Ден по ден, окръг по окръг, се мери радиацията във въздуха, водата, почвата, млякото, месото, плодовете и зеленчуците."
В същото време мерят и лабораториите на Селскостопанската академия, на Софийския университет, на Медицинската академия. Има и специално оборудван хеликоптер, който облита България и мери радиацията.
"Все още не съм достигнал до архива на химически войски, който е във Велико Търново. Надявам се и там да са запазени данни", казва Вацов.
Т.е. властите в България са напълно наясно, че радиацията идва над страната на 1 май, но нищо не казват в продължение на седмица.
На 2, 3 и 4 май БТА пуска съобщения от името на Комитета за изследване на атомната енергия за мирни цели, че "се следи радиационният фон, но няма никакво опасност за населението".
В същото време обаче в поверителното приложение на БТА пише, че западните осведомителни агенции съобщават друго: че "по единодушното мнение на западни специалисти [аварията] вероятно е причинила смъртта на много хора".
Според всички западни информации самият факт, че СССР официално съобщава за бедствието - "нещо безпрецедентно в информационната му практика" - говори, че "се е случило нещо много сериозно".
БТА винаги е излъчвала всички новини, само че по времето на комунизма всички неманипулирани и необработени пропагандно вести са достигали до крайно ограничен кръг на тогавашната номенклатура - партийна и държавна.
Това казва пред Свободна Европа Панайот Денев, дългогодишен журналист в държавната информационна агенция. Той издаде книга, в която описва 125-годишната история на БТА, изравяйки от архивите информацията, крита по времето на комунизма.
Една от най-дълбоко критите новини е аварията в Чернобил.
Едва на 7 май тогавашният шеф на комитета за ядрена енергия Иван Пандев и тогавашния главен санитарен инспектор Любомир Шиндаров "споменават, че има някаква радиация, но тя не е опасна". Те препоръчват две "дребни мерки": да не се ядат марули и листни зеленчуци и децата да не играят в пясъчници и да се мият по-често.
"Учените, които мерят радиацията по онова време, препоръчват много повече мерки. Те обаче са принудени да подпишат декларации за конфиденциалност", казва Вацов.
Така мерки има в България от 7 до 24 май, когато властите съобщават, че всички опасности са отминали и съветват хората да ходят по морета и почивки.
Нещо повече - през 1986 г. 237 хил. български ученици и студенти са изпратени на полето - от комсомола в сътрудничество с министерството на народната просвета. Над 50 хил. от децата и младежите са пратени през май и юни - месеците с най-високата радиоактивност.
"Политбюро, и ДКМС са знаели, че младите хора се изпращат в радиоактивно заразена среда", казва той.
В същото време висшите ръководители на България са хапвали безопасна храна и са пиели нерадиоактивна вода.
Година по-късно комунистическата върхушка допуска втори радиационен пик, след като не се съобразява с предупрежденията на учените и пуска за изхранване на животните радиоактивните фуражи, окосени през май 1986 г. Така през април, май и юни 1987 г. храните - най-вече млякото и месото - достигат нива на радиационна замърсеност дори по-високи от нивата година по-рано.
Тази вторична радиация представлява около 30% от облъчването, което българите са поели за целия период след Чернобил, казва Димитър Вацов.
