НОВИНИ


Foreign Affairs: Европа, не НАТО, трябва да изпрати войски в Украйна

3 2943 26.04.2024
Foreign Affairs: Европа, не НАТО, трябва да изпрати войски в Украйна

В Европа е нарушено едно табу. Само допреди няколко месеца беше немислимо европейските лидери да предложат изпращането на европейски войски в Украйна. На 26 февруари обаче френският президент Еманюел Макрон заяви, че разполагането на европейски сили в Украйна не може да бъде "изключено".


Оттогава насам и други европейски служители се присъединиха към този разговор; финландският министър на отбраната и полският външен министър предположиха, че силите на техните страни могат да се окажат в Украйна. Тези коментари, в съчетание със съществуващата подкрепа за подобни мерки в балтийските държави, показват, че има нарастващ блок от държави, отворени за пряка европейска намеса във войната, пише американското списание за международни отношения Foreign Affairs.





Тези взривоопасни коментари се дължат на променящата се динамика на конфликта. Дебатът в Конгреса на САЩ относно изпращането на военна помощ за тази страна претърпя провал. Новият пакет от помощи най-накрая е приет, но месеците на колебание във Вашингтон разтревожиха европейците и дадоха надежда на Москва, че решимостта на Запада да подкрепи Киев се пропуква. Руските сили, подкрепени с оборудване от Китай, Иран и Северна Корея, се възползваха от липсата на военна подкрепа от страна на САЩ за Украйна, като засилиха нападенията си срещу цивилни граждани и невоенна инфраструктура. В началото на април, знаейки, че Украйна изпитва недостиг на зенитни боеприпаси, Русия извърши ракетна атака, която унищожи най-голямата електроцентрала в Киевска област. По-рано, през март, руските сили се насочиха към хидроенергиен язовир в Днепър и други електрически съоръжения около Херсон, подкопавайки украинската индустрия и правейки икономиката на страната по-зависима от европейската електрическа мрежа. По-нататъшните щети по критичната инфраструктура, атомните електроцентрали и земеделските земи ще увеличат драстично разходите за възстановяване, за които партньорите на Украйна на Запад вероятно ще трябва да платят голяма част от сметката.

 

Тъй като руските сили ускоряват настъплението си, възможността те да пробият украинската отбрана по източния фронт и да оспорят украинския контрол над Харков или дори Киев представлява заплаха за сигурността на Европа, която тя не може да пренебрегне. Една руска победа в Украйна би оправдала ревизионистичните амбиции на Путин и вярата му в присъщата слабост на Запада. Тя би позволила на Кремъл да държи Русия на военна основа - подход за завладяване на цялото общество, с който европейските държави няма да могат да се сравнят. Няма причина да очакваме, че Путин ще спре с Украйна. Той нарече разпадането на Съветския съюз "най-голямата геополитическа катастрофа" на ХХ век, като изрази съжаление, че "десетки милиони наши съграждани и сънародници се оказаха извън територията на Русия". Балтийските държави са в опасност, както и Полша: миналата година бившият руски министър-председател и лоялен на Путин Дмитрий Медведев определи Прибалтика като "наши" (има се предвид руски) провинции, а Полша като "временно окупирана" (има се предвид от НАТО).

 

Като отправят предупреждение за изпращане на войски, европейските държави се опитват да прекъснат тази тревожна траектория. За да променят наистина резултата в Украйна обаче, европейските държави трябва да направят нещо повече от това да говорят за изпращане на войски. Ако Съединените щати продължат да отлагат помощта и особено ако през ноември изберат Доналд Тръмп (който обеща да сложи край на войната в Украйна в рамките на 24 часа, вероятно като позволи на Путин да запази незаконно придобитото) за президент, Европа ще бъде единственият защитник на Украйна. Европейските лидери не могат да си позволят да оставят американската политическа дисфункция да диктува европейската сигурност. Те трябва сериозно да обмислят разполагането на войски в Украйна за осигуряване на логистична подкрепа и обучение, за защита на украинските граници и критичната инфраструктура или дори за защита на украинските градове. Те трябва ясно да покажат на Русия, че Европа е готова да защити териториалния суверенитет на Украйна. Приемането на тежката

реалност на ситуацията в Украйна и справянето с нея сега е по-добре, отколкото да се остави отворена врата за Русия да ускори имперското си настъпление.

 

Идеята за разполагане на европейски войски в Украйна предизвика предвидими възражения. Кремъл беше възмутен от неотдавнашните изявления на Макрон и други, които предупредиха за война - вероятно ядрена - с цяла Европа.



Вашингтон и Берлин също реагираха гневно. И Германия, и Съединените щати строго ограничиха помощта, която предоставиха на Украйна през
и остро разкритикуваха по-рязкото настроените европейски държави за това, което смятат за ненужна провокация, тъй като се опасяват, че Русия може да изпълни заплахите си за ескалация.

 

Алекс Кроутър, Джахара Матисек и Филипс П. О'Брайън, Foreign Affairs. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама