15-годишните ученици в България са с по-ниски очаквания за завършване на висше образование или за заемане на ръководна позиция спрямо връстниците си по света. Това е изводът в доклад на ОИСР за социално-емоционалните умения на подрастващите.
Единственото по рода си глобално проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за социално-емоционалните умения на 15-годишните ученици, беше представено в София.
Проучването се провежда за втори път и обхваща над двадесет държави от четири континента, а Фондация „Лъчезар Цоцорков“ обезпечава включването на България в него. У нас изследването е проведено сред 3012 ученици и 555 учители от 80 училища в цялата страна, като въпросниците са попълвани от учениците, учителите и директорите на училищата, предаде БТА.
Проучването на ОИСР представя изводи по 5 ключови области от социално-емоционалното развитие на учениците. Те са за прогресивност (любознателност, приемане, творчество), отговорност (самоконтрол, упоритост, мотивация), свързаност (социалност, асертивност, енергичност), сътрудничество (емпатия, доверие) и самообладание (устойчивост на стрес, оптимизъм, контрол на емоциите). Те имат директна връзка с академичния и житейския успех на младежите.
Заради ниските образователни резултати, засечени от проучването PISA и националното външно оценяване, социално-емоционалното образование предлага възможно решение и подход, който може да обърне негативната тенденция у нас.
„Това проучване ни приканва да погледнем на децата и техните нужди холистично и да признаем, че качественото образование трябва да бъде всеобхватно и да ги развива не само академично“, коментира Йоана Маринова, изпълнителен директор на фондация "Лъчезар Цоцорков“, при представянето на данните от проучването за България.
Целта на изследването е да даде поглед върху това как социално-емоционалните умения (СЕУ) благоприятстват повишаването на постиженията и успешната реализация на младежите.
За разлика от PISA, фокусът на изследването не е да сравнява образователни постижения на ученици от различни държави, но въпреки това чрез анализ на резултатите си спрямо други държави, България може да приоритизира области за подобрение.
В България 71% от 15-годишните очакват да завършат висше образование, а 45% очакват да имат управленска позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете очаквания са под средното ниво в проучването спрямо другите държави (съответно 84% и 57%).
В страната ни високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство/музика са директно свързани със социално-емоционалните уменията за прогресивност, отговорност, сътрудничество и самообладание, показва изследването.
Най-много изпъкват социалните неравенства сред 15-годишните ученици. В България те са много по-изразени в сравнение с другите държави. Както и при академичните постижения, социално-икономическият и културният статуси на учениците оказват сравнително голямо влияние и върху развитието на социално-емоционалните им умения.
„Ако искаме да напредваме като общество, трябва да преодолеем тези неравенства, като обърнем внимание на училищата с ниски академични постижения, да повишим шансове на тези деца и в същия процес да подкрепим и техните учители“, коментира Йоана Маринова.
В България 65% от 15-годишните ученици са закъснявали за училище поне веднъж през последните две седмици преди провеждането на проучването. Това също е над средното за връстниците им в останалите държави (48%). У нас 45% са пропуснали учебни часове, при средно 29% от анкетираните. Резултатите от изследването показват, че ученици с по-високи нива на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и отсъстват от училище.
Едновременно с това процентът на учениците, които изразяват притеснения, свързани с тестове или училищни задачи и домашна работа, е между 5 и 10% по-нисък от останалите държави, което до известна степен се дължи на по-ниската ангажираност в учебния процес.
Извадката от учениците в профилирани гимназии у нас обаче показва, че нивата на тревожност при тях са по-високи. Това оказва влияние върху тяхното благосъстояние и социални взаимодействия. Факторите като силен академичен натиск и конкуренция в профилираните гимназии могат да изострят симптомите на тревожност.
„Когато връзката между училището и общността е нарушена, виждаме ниски резултати. Има пряка връзка между ангажирането на родителите и въвличането им в образователните процеси и академичния успех на учениците. Включването на родителите и общността в образователните процеси е “запазена марка” на успешното училище“, добавя Йоана Маринова.
15-годишните ученици в България по-често проявяват нездравословно поведение и вредни навици, в сравнение с връстниците им от други държави по отношение на пушене на цигари, пиене на алкохол и нередовно хранене. В България 40% от 15-годишните ученици съобщават, че са пушили цигари или са опитвали алкохол поне веднъж в живота си, което е над средното в проучването (17%). В България 47% от 15-годишните не закусват през повечето дни в сравнение с 37% средно за останалите държави.
„Най-често срещаните причините за прояви на нездравословно поведение и вредни навици са липсата на мотивация и визия за бъдеща реализация, в комбинация с ниско самочувствие и липса на емоционален контрол“, коментира Йоана Маринова.
В противовес на вредните навици, за които съобщават българските 15-годишни ученици, 33,7% от тях посочват, че ежедневно извършват поне 20 минути интензивна физическа активност. Средно за участващите страни - 26,6%.
Изследването показва, че българските ученици приличат на своите връстници в удовлетворението си от живота. Например 43% от българските 15-годишни ученици са удовлетворени от живота си, като за сравнение средно за участващи страни/градове този дял е 31%.
Връзката между социално-емоционалните умения и академичните и професионални успехи на децата е по-ярко изразена в България от другите държави. Проучването показва, че социално-емоционалните умения са ключ към благополучието и неразделна част от една ефективна образователна система.
