Случаят “Елена Йончева в ДПС” е индикативен как десетки, ако не стотици политици започват кариерите си в една партия и с едни убеждения и я приключват в ДПС или ГЕРБ. Завинаги.
Примерно, бил си млад обещаващ кадър на баш демократична партия и като не те огреят правилата на демокрацията – хващаш експрес влака ГЕРБ за бързо кариерно развитие. С малката подробност, че там те назначават, а не избират – с всички екстри. Ценностите на демокрацията вече си ги захвърлил в кошчето като непотребни – така де, те семейство може и да хранят, но не дават лъскавите придобивки на живота над регламентираните доходи.
Или бил си ярък журналист, изповядвал си левите ценности, някак си съчетавайки ги с дясната путинофилия; дори срещу корупцията на Борисов си се борил и изведнъж ставаш евроатлантик, гласуващ срещу Русия в “антикорупционния” ДПС – с желязна логика: в България Магнитски не важи!
В кратце – това е утъпкания политически път у нас – започваш с ценности и завършваш в ДПСГЕРБ. И вече представляваш не избирателите на официалната, а повелителите на паралелната държава.
И така, тази паралелна държава расте по-бързо от обиколката на властелина си. Първо с неизборните назначения в съдебната власт, служби, регулатори и медии, чрез които придобива перманентна власт като бухалка, която Магнитски не лови. И с нея “улавяш” лидера на най-голямата партия, за да контролираш изборната власт в парламента и правителството. Дотам, че подопечният лидер да захвърли всякакви евроатлантически дрехи и да блесне с цялата прелест на паралелната държава пред смаяните лидери на свободния свят, които са си мислили, че имат съюзник в България. Осигурявал интерфейс и протекции срещу Запада. В края на краищата, дилемата му не е “парите или живота”, а само “атлантическата маска или живота”.
Всичко това е възможно, заради онези 200-300 хиляди избиратели, извън клиентелата, които още гласуват за “наш Бойко”, който им дава някаква “стабилност”- преди срещу комунистите, сега срещу жълтопаветните либерасти, които я клатят. Стабилността на паралелната държава, която назначава и маха почти всеки в официалната държава.
Но слабостта на този тип организации е зависимостта им от конкретни лица, без които тя рухва.
Евгений Кънев
