В последната събота преди Великден православната църква отбелязва Лазаровден. Празникът е свързан с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.
На този ден Иисус Христос връща към живота Лазар, четири дни след неговата смърт. Бог казва: "Лазаре, излез вън!", и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Ето защо името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание, и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици.
В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят.
Според българската народна традиция Лазаровден или Лазарица е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. Затова по традиция днес се изпълнява обичаят Лазаруване. Млади жени, наречени лазарки, облечени в народни носии берат цветя, с които плетат венци за утрешния празник Цветница. Момите обикалят и къщите, пеят обредни лазарски песни, благославят стопаните за здраве, щастие и берекет, а те ги даряват с яйца, пари и плодове.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Имен ден празнуват Лазар, Лазю, Лъчезар и техни производни.
