През 2023 г. растежът на реалния БВП на България възлезе на 1.8%. Потреблението на домакинствата се повиши с 5.4% и беше подкрепено от нарастването на заплатите в реално изражение, увеличението на броя на заетите лица и подобряването на нагласите. Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се понижи от 14.3% в края на 2022 г. до 5.0% през декември 2023 г. Това се казва в годишния доклад на БНБ, който бе внесен в Народното събрание вчера.
През 2023 г. глобалната икономическа активност се забави, като световният БВП в реално изражение нарасна с 2.5% на годишна база спрямо 3.0% през 2022 г. Динамиката на глобалния икономически растеж до голяма степен отразяваше ефектите от затягането на паричната политика на големите централни банки, устойчивостта на икономическия растеж на САЩ и неравномерното възстановяване на икономиката на Китай след премахването на строгите противоепидемични мерки в странат, се казва в доклада.
В еврозоната годишният растеж на БВП се забави в реално изражение вследствие на послабото частно потребление и понижението на запасите. В Германия, която е основен търговски партньор на България, реалният БВП се сви. Въпреки забавянето на икономическата активност условията на пазара на труда в еврозоната останаха благоприятни през цялата година, пише още в него.
Годишната инфлация в глобален мащаб се забави през 2023 г., за което основен принос имаха цените на енергийните и хранителните продукти. Фактори за низходящата динамика на инфлацията бяха ефектите от високата база през 2022 г., затегнатата парична политика в големите развити икономики, както и възстановяването на глобалните вериги за доставки на стоки и суровини. Общата и базисната инфлация при потребителските цени в САЩ и в еврозоната следваха тенденция към понижаване, но забавянето при базисната инфлация бе по-ограничено.
С оглед на наблюдаваната тенденция към понижаване на годишната инфлация в САЩ и в еврозоната към целевите стойности на Федералния резерв и ЕЦБ двете централни банки първоначално забавиха темповете на повишение на основните лихвени проценти, а през втората половина на годината прекратиха процеса на затягане на паричната си политика чрез повишаване на лихвените нива и сигнализираха за възможно понижение на основните лихвени проценти през 2024 г.
През 2023 г. растежът на реалния БВП на България възлезе на 1.8%, като основен положителен принос за него имаха частното потребление и нетният износ.
Потреблението на домакинствата се повиши с 5.4% и беше подкрепено от нарастването на заплатите в реално изражение, увеличението на броя на заетите лица и подобряването на нагласите. Повишаването на нетните фискални трансфери към домакинствата и увеличаването на кредитната активност допълнително подкрепиха растежа на частното потребление. Компенсацията на един нает се повиши с 13.3% в номинално изражение (4.4% в реално изражение), за което допринесоха повишаването на икономическата активност, недостигът на работна сила, нарастването на възнагражденията в публичния сектор и увеличаването на минималната работна заплата.
Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се понижи от 14.3% в края на 2022 г. до 5.0% през декември 2023 г. в резултат главно на формираната от високите темпове на нарастване на потребителските цени през 2022 г. висока база, както и на поевтиняването на енергийните продукти. Фактори с проинфлационно влияние продължиха да бъдат високите темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция, които оказаха влияние за запазването на базисната инфлация на сравнително високо ниво.
Българската народна банка продължава активно да работи по дейности, свързани с приемането на еврото като национална валута, се казва още в докалда.
През 2023 г. БНБ продължи да работи активно за хармонизиране на националното законодателство с европейските изисквания. Представители на Банката участваха в изготвянето на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, с който се въвеждатизменения, произтичащи от необходимостта от адаптиране на националната правна рамка, регламентираща платежния надзор и предоставянетона платежни услуги, към мерките, залегнали в Националния план за въвеждане на еврото в Република България.
ФрогНюз
