Знаем, че трудовите злополуки са много повече в България, но не се декларират. Това не е начинът, по който ние ще ги намалим действително. Това заяви пред БТА вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Огнян Атанасов.
От 2003 г. насам денят 28 април се отбелязва като Световен ден за безопасност и здраве при работа. Като целта е да се привлече вниманието на международната общност за създаване на здравословни и безопасни условия на труд, разработване на национални политики и система за инспекция за спазване на законодателството за безопасност и здраве при работа, демонстрира справка на отдел „Справочна“ на БТА. От 1996 г. по инициатива на Международната конфедерация на профсъюзите тази дата се отбелязва и като Международен ден в памет на загиналите и пострадалите при трудови злополуки и професионални болести, се отбелязва още в справката.
Огнян Атанасов настоя пострадалите да се обърнат към съответните органи при случаи на трудова злополука. Нашата битка е хората да си знаят правата и да не се отказват от разследване на такива злополуки, категоричен бе вицепрезидентът на КНСБ.
„Има си специален ред, специална наредба за разследване на трудовите злополуки, в която се канят представители на работодателя, хората, които се занимават с безопасни условия на труд, синдикалната организация, ако има такава, свидетели. В рамките на три дни се прави протокол, който се дава в Националния осигурителен институт (НОИ). НОИ извършва допълнително разследване на трудовата злополука и на базата на това човек да си получи обезщетенията. Ако обещанията не го устройват, той има право да заведе дело. Ако той не може, неговите семейство и роднини могат до една година след трудовата злополука също да заведат дело и съответно да се получи по-високо обезщетение. Винаги се получава по-високо обезщетение, каза Атанасов и продължи: Например, ако за счупена китка ви дадат обезщетение 700 лв., ако заведете дело ще получите поне пет хиляди лв., защото с тези 700 лв. не можете да си покриете даже прегледите и лечението на счупената китка", каза още той.
По думите му има редица изследвания, ясно показващи, че за да стане една средно тежка трудова злополука 400 пъти, преди това е налице опасността то да се случи. "Ако не обърнем внимание, че е било възможно да се случи и не сме взели мерки, това винаги се случва. Това е превенцията, да не се случи", изтъкна Атанасов.
"Затова ние държим всяко предприятие да има оценка на риска за всяка една длъжност, всяко едно работно място, ако трябва за всеки един човек и всеки един работник да е запознат с нея, да знае какво не трябва да прави, какво може да прави, как да се предпази на работното място, към кого да се обърне, ако има проблем, какви са мерките, ако се случи трудова злополука. Да знае каква е процедурата, която трябва да се извърви", допълни специалистът.
"Отговорността за спазването на безопасните и здравословни условия на труд е на работодателя. Ако един работник не спазва това, което работодателят е разпоредил в оценка на риска, в нормативни документи, той има право да го накаже със служебна забележка, предупреждение, дори с уволнение", каза той и уточни, че работникът също е длъжен да пази своето здраве и това на колегите си. Работникът може да откаже работа, ако тя е опасна за здравето му, за неговия живот.
Атанасов отбеляза, че през последните няколко години обект на изследвания са и платформите и условията на работа на платформените работници. Вече има Директива за платформените работници, в която са и безопасните и здравословни условия на труд, поясни той.
Тази година световната синдикална общност насочва вниманието към необходимостта от действия за справяне с климатичните рискове за работниците, добави експертът.
