Във връзка с множеството обаждания, които получих и които продължавам да получавам за френския алманах LETTRES , посветил поредния си брой на скромното ми творчество, а по този начин и на българската литература и култура, и за националната награда на италианското Министерство на културата за новия превод на Данте, споделена с издателство „Колибри”, използвам любезността на „Фрог” да дам израз на своето вълнение.
Скъпи приятели и колеги!
Нека първите ми думи да бъдат израз на моята признателност и благодарност за вашето внимание към дълголетния ни труд – моя и на издателство „Колибри”. И към моите усилия да покажа, че българската литература, и поезията в частност, са били държани дълго в изолация, а може би и още са препятствани, но са част от едни по-глобални процеси и това не може да бъде пренебрегвано.
Миналата година по френското радио "Куртоази" ми зададоха въпроса: Има ли вътрешна борба между ада и рая?
Отговорих: „Адът не е само в безсмъртната поема на Данте, той е край нас (поне докато сме живи), а може би дори и в нас, завинаги. Години наред съм слушал: „Е, какво, говори се за Апокалипсиса, пък той все не идва“. Защо трябва да идва? Той е тук. Ние живеем в Апокалипсиса...
Великият Данте си е давал сметка, че рано или късно човечеството ще бъде застигнато от Апокалипсиса и е добре да ни напомни какво ни чака, ако продължаваме да сме това, което за жалост сме и дори в много по-голяма степен, отколкото той е наблюдавал в живота си около него и си е представял, че може да бъде след него.
Данте е бил не само конник, не само участник в политическия живот, но е владеел и меча на словото и е нанасял съкрушителни удари срещу онова, срещу което всички сме длъжни да въставаме, независимо в коя епоха живеем.
Ролята на поета, и на твореца като цяло, е да се съпротивлява, да воюва с тия, които искат да ни направят свои роби. Все едно дали в истинския смисъл на думата, или в преносен. Бодлер го видяхме на барикадата. Унгарецът Петьофи и нашият Ботев умряха на нея. И само те ли! Някой ще каже: не може вечно да има барикади. За твореца – може. Творчеството е неговата барикада”.
Радвам се, че – както каза един български критик – Данте най-сетне проговори на български. Радвам се, че и италианците чуха своя сънародник да говори на езика на един народ, който даде на голяма част от славянството азбуката, която днес е поругана. Светът, разбира се, няма да се откаже от символите Х и Y, само защото някои са омърсили стоящия зад тях Z.
Да се надяваме, че така както с този многострадален знак свършва латинската азбука, но не свършва великия латински дух, сред чиито най-достойни наследници са италианците и французите, – а и само те ли! – така един ден ще свършат всички войни, но няма да изчезнат поуките от тях.
Да се надяваме, че човечеството някой ден ще излезе от десетия кръг на ада, който само си е сътворило, и накрая ще може да въздъхне: E quindi uscimmo a riveder le stelle.
Дълг на поетите е като Вергилий и Данте да прокарват пътя натам. Към светлината!
Честити празници!
Кирил Кадийски
. E quindi uscimmo a riveder le stelle /И тогава излязохме, за да видим отново звездите/
