Българските ученици като цяло не се различават много от своите връстници от целия свят. Самото проучване не поднася големи изненади. Един от големите проблеми, както на българските, така и на всички ученици, е, че не успяват да се наспят достатъчно, както и че не успяват да закусват, да се хранят нормално и да поддържат достатъчно здравословен начин на живот, и да избягват стреса, който създават социалните медии. Разликите не са големи.
Това каза Иван Господинов, председател на Управителния съвет на сдружение „Образование без раници“, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria. Гостът коментира изводите от глобалния доклад на ОИСР за социално-емоционалните умения на 15-годишните, на база проучване в над 20 държави, членки на ОИСР.
За разлика от PISA целта на проучването е не да сравнява образователни постижения на ученици от различни държави, а да даде поглед върху социално-емоционалните им умения, които спомагат за повишаване на постиженията и успешната им реализация.
"Нещо отличително за българските ученици е, че са по-скептични към висшето образование, най-вероятно по-скоро към качеството, което биха получили от него. Но все пак моите впечатления са, че българският ученик се стреми към висше образование. Изследването показва, че момичетата, като цяло, са по-ориентирани кариерно и академично от момчетата, но за сметка на това изпитват повече стрес в тийнейджърските си години", казваоще той.
Фактът, че учениците са сравнително недоспали, означава няколко неща, поясни гостът. От една страна това, че един ученик не успява да се наспи, вероятно е свързано с много фактори, но недоспиването има голямо отражение върху резултатите в училище. Тук не става дума за вечерен час, който трябва да се лансира, но има какво да се направи чисто системно - да се отмени двойната смяна в училищата, за да може учебния ден да започва поне един час по-късно, защото това е важно. Те трябва да спят повече от осем часа - да се наспиват повече и да спазват добър ритъм на почивка, за да може мозъкът им да е спокоен, буден и енергичен. Това също е критерий, заложен в изследването - колко са енергични и жизнени учениците.
"Учебният ден трябва да започва 8:30 - 9:00 часа. Не много по-късно. Може би като политика е най-добре да се започне с тийнейджърите, защото при 10-годишните ученици изследването показва, че са по-емоционално интелигентни от 15-годишните ученици. В периода на гимназията е пикът на пубертета, учениците имат много повече социален живот в компютъра, пред телефона, което ги държи будни", посочва експертът.
